„Островът на съкровището v1.0” е в българската селекция за Пражкото квадрианале
ПАЗАРДЖИК. Както „Знаме” писа, в рамките на фестивала на изкуствата „Арт Идея - Арт Алея”, Малка театрална компания представи „Островът на съкровището v1.0” - първият в света куклен спектакъл, който съчетава технологии за смесена и виртуална реалност (MR/VR - mixed reality/virtual reality). Базиран е на класическия роман на Р.Л. Стивънсън „Островът на съкровищата”.
Публиката гледаше случващото се на сцената - имаше актьори, кукли, игра, взаимоотношения със зрителите и т.н. Виртуалните обекти във физическото пространство пък се виждаха благодарение на мобилно приложение. С негова помощ бяха добавени и ефектни виртуални декори. За да е възможно всичко това, на всеки зрител бе предоставен VR/AR хедсет (слушалки и очила).
Преди началото поговорихме срежисьора Емил Йорданов. Ето как отговори той на нашите въпроси:
- Трудно ли е да се правят такива спектакли?
- Да, процесът на създаването е доста сложен и изисква екип с различни компетенции и способности. При всички положения е добре компютърните специалисти също да се изкушени от театъра. Освен разработчик, е нужен и 3D дизайнер, чийто ангажимент всъщност е 3D средата.
- Безспорно трябва смелост, за да се захване човек с подобен проект.
- И смелост, и лудост, и приключенски дух. В началото изобщо не си сигурен какво точно ще се получи и дали ще стигнеш до „съкровището”, което в нашия случай са сърцата на хората.
- Какви са предимствата на смесването на реалностите в театъра?
- При традиционния театър сме свикнали да гледаме само напред и да виждаме единствено случващото се в черната кутия. При нашия подход действието може да се разполага на 360 градуса, а сцената да е навсякъде около публиката. Декорът надхвърля пределите на залата, простира се до хоризонта. Освен това е възможна промяна на гледната точка - да погледнем буквално през очите на героя и т.н. Възможностите на практика са неизчерпаеми, което е много хубаво, защото се дообогатяват изразните средства.
- Защо куклено представление?
- Първо, защото всички ние сме възпитаници на куклената школа. В началото куклите бяха за нас нещото познато, нещото, което да ни държи към тази реалност. Всичко останало бе далеч. Постепенно напредваме и в другата реалност. Освен това, предвид развитието на технологиите, в момента е малко по-лесно да се направи спектакъл с кукли, отколкото с живи актьори.
- А защо избрахте точно „Островът на съкровищата”?
- Това е един добре познат и много обичан роман. Ние също го харесваме. Тематиката му - за смелостта, мечтите и т.н., ще вълнува винаги. А и „Островът на съкровищата” е доста обемно произведение и поради тази причина рядко го виждаме на сцена.
- Как реагира публиката?
- Приема много добре представлението. Засега то е бутиково - за сравнително малка аудитория. Най-големите ни фенове, разбира се, са децата между 10 и 16 години. Нормално е - те са и най-близо до естетиката на компютърните игри. Но няма да е пресилено да кажа, че в публиката има хора от 7 до 77 години.
Интересното е, че дори по-възрастните откриват по нещо, което да им допадне. Още на премиерата имаше две госпожи, които през цялото време се забавляваха от сърце и останаха дълго след края, за да споделят какво ги е впечатлило и какво са преживели. Това страшно много ни зарадва.
- А вие като екип доволни ли сте от постигнатото?
- Да. Смятаме, че към настоящия момент сме открили един добър подход за смесване на технологии и театър. Имаме огромното желание да продължим да го развиваме. Доволни сме също така, че освен публиката, работата ни е оценена и от професионалните среди. Някои колеги вече споделят с нас, че и те искат да поемат по този път.
Нещо повече - в началото на юни започна Пражкото квадрианале. Това е един от най-големите форуми за сценография в света. Подобно на олимпиадите се провежда веднъж на четири години. Представя се най-доброто и ние имаме щастието да сме част от българската селекция.
- Смесването на реалности ли е бъдещото на театъра?
- Далеч съм от мисълта, че целият театър ще стане такъв. Би било тъжно. Но използването и на двата свята определено дава предимства, както вече стана дума. Това е един нов език за разказване на истории, нов начин за пресъздаване на фантазии. Възможно е да се обособи като нов театрален жанр или като изцяло ново изкуство. Вече го наблюдаваме в някои направления. В театъра тези процеси просто навлизат по-бавно. Много галерии например предлагат преживявания, при които има физически обекти, които могат да се видят, и към тях се добавят виртуални неща.
Така че за нас е много вълнуващо да сме сред пионерите и да изследваме всяка следваща крачка. Публиката се променя. Децата са нова публика. Те боравят повече от нас с новите технологии. Всяко поколение изисква нов подход и новости в изкуството, които да са предназначени за него. Човек не бива да си поставя граници. Не сме ли в крак със случващото се, стоим на едно място и гледаме как светът върви покрай нас.
Мария ДЪБОВА
