Туроператорите са пред фалит заради данъчна наредба, оплакаха се те на ревизорите в Панагюрище по време на поредната среща между представители на сектора и на данъчните, която се състоя в средногорския град. Това бе 19-та годишна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти.
Въпреки огромните усилия от страна на бизнеса и непрестанните срещи с различни експерти от Национална агенция за приходите (НАП), голяма част от туроператори и агенти са изправени пред фалит, фирмена емиграция или отказ от пазарни сегменти. Причината е влизането в сила на наредба Н-18 от септември, казват туроператорите. Изискванията, които поставя нормативния документ пред туристическия бизнес обаче продължават да са неизпълними, а хаосът с тълкуването на наредбата не е изчистен. И е под въпрос дали всички проблеми, които ще произтекат за бизнеса от това ще бъдат решени преди влизането в сила на документа. Целта на наредбата е да изсветли приходите, които в момента се крият при плащания в брой.
Според данъчните експерти така в хазната ще влязат поне половин милиард лева повече. Всъщност почти всички плащания, които касаят туризма са такива, по простата причина, че плащанията с банкови карти онлайн и на пос терминали, според наредба на БНБ, са именно кешови. Освен това туроператорите и агентите им са принудени да лицензират в НАП всеки свой софтуер, който има връзка с окомплектоване на туристическия продукт и продажби – физически и онлайн. До 30 юни трябва да бъдат регистрирани и електронни магазини. Изискванията на пръв поглед не изглеждат особено строги. Ако не познаваш спецификата на туристическия бизнес. При изготвянето на съответната наредба експертите от НАП не считат за нужно да я дискутират предварително с туристическия сектор или не осъзнават какви трудности за легалните туроператори и хотелиерище създаде тя. Защото не познават спецификите на туризма, обясняват браншовици от туристическия сектор.
Говорителят на НАП Росен Бъчваров така и не изчисти неяснотите, а от дискусията и разговори с други представители на бизнеса, които не са част от съсловната организация стана ясно, че всеки търси начини да се спаси поединично от хаоса с наредбата. За да не им се наложи да инвестират до 50 000 лева в разработване или нови версии на софтуер, допълнителен брой касови апарати, всекидневно губене на часове работа и въвеждане до 800 000 ценови оферти при големите компании, част от фирмите търсят алтернативи. От месеци компании проучват как да преместят бизнеса си в друга държава в ЕС или извън него, така че да работят по техните правила и без да им се налага да обръщат работата си с краката на горе. Дори и да отговорят на строгите изисквания това няма да доведе и до стотинка повече приходи за НАП, а само ще им създаде финансови затруднения, категорични са от бранша. Така в крайна сметка след влизане на наредбата, която наистина ще реши проблемите с други сектори, които сега укриват данъци, може да се окаже, че НАП ще събира значително по-малко приходи от туристическият сектор, който традиционно допринася за поне 13-15 на сто от БВП.
(Зн)
