Книгата "Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка" на д-р Константин Кантарев, когото лично познавам, е своеобразна енциклопедия за живота в Пазарджик преди Освобождението на България (1877-1878) и първите десетилетия след това. Изданието има научна и познавателна стойност за историята, етнографията и културата на града. Съдържа сведения за важни в миналото събития и личности, както и интересни факти от икономиката и бита на хората, каза по повод второто издание на книгата историкът Александър Арнаудов пред "Знаме".
Първото издание от 1983-а отдавна е изчерпано, а интересът към него е огромен. Инициатор да се вдъхне нов живот на книгата е ракитовецът Костадин Зяпков, математик, който от години живее в Пазарджик. Сподели с мен идеята си и заедно с него и с Пенка Николова от Историческия музей здраво се хванахме да допълним и актуализираме книгата “Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка”. Благодаря на кмета Тодор Попов за разбирането и подкрепата от 2017-а досега. Думите му бяха: “Идеята е прекрасна и полезна за всички нас и за града. Имате пълна свобода да действате”.
Какъв е моят принос в новото издание?
В малко над две страници под наслов “За автора на книгата д-р Константин Кантарев” представям семейството на бъдещия лекар, но с много по-широки интереси и по-високи цели. Автор е на над 190 научно-популярни статии в медицински списания и вестници, на литературно изследване на наши и чужди творци, на исторически изследвания и на интересни спомени. Пропагандиране на идеите на анархизма, с които го запознава съученикът му Илия Юруков, го отвеждат в Търновския затвор, в Трудово-възпитателното общежитие в Бобов дол и в лагер в Белене. След освобождаването му се затваря в себе си, но продължава да твори. След 10 ноември 1989-а излизат наяве спомените от преживяванията по затворите. Д-р Константин Кантарев си отива от този свят на 21 август 1992-а, 11 дни след смъртта на житейската му спътница Елена.
Другият ми принос към книгата е
справочният апарат,
който липсва в първото издание. Автор съм на терминологичния речник за пояснение на остарели диалектни и чужди думи и изрази, непознати по съдържание за съвременния читател. Другото помощно помагало е т.нар. показалец. В него са поместени всички имена на събития, местности, селища и личности и е посочено на коя страница могат да се видят. Това улеснява читателя и не е необходимо да се рови из листата, за да ги открие. В края на първото издание авторът прилага съдържание на книгата по страници, без хронология, “но това е книгата”, казва авторът в интервю на Константин Генчев, публикувано в брой 135 от 1983-а на вестник “Септемврийско знаме” (сега “Знаме”).
Съставянето на речника и показалеца се оказа трудоемка работа, но си заслужаваше. Налагаше се стотици пъти да разгръщам страниците, да откривам необходимите думи, местности, събития и други подробности. Но само с много любов и професионализъм се постигат полезни за читателя неща.
