Неотдавна второто издание на забележителната творба „Пролетта на един град. Пазарджишка мозайка” от д-р Константин Кантарев беше представено пред пазарджичани в галерия „Станислав Доспевски” с участието на фамилия Кантареви и аз съм изключително благодарна за тяхното доверие и високата оценка за работата на целия творчески екип, коментира пред”Знаме” Пенка Николова от Регионалния исторически музей. Трайният интерес към „Пролетта на един град...” и нейното голямо значение като исторически извор, а в някои случаи и единствен, породиха необходимостта от второто отпечатване. Да посегнеш към авторски текст, който е вълнувал пазарджичани повече от три десетилетия, за да го подготвиш за преиздаване, е не само предизвикателство, но и изключителна отговорност. Трябва да разполагаш и с достатъчно свободно време, което да посветиш на прецизна редакторска работа. И благодарение на съвместните усилия на фамилия Кантареви, на инициатори, културни институти, творчески екип и с безрезервната подкрепа и финансово обезпечаване на Община Пазарджик, книгата е факт. Многобройните запитвания от наши съграждани да си я закупят потвърждават необходимостта от появата й отново на книжния пазар.
- Защо книгата е необходима на града и жителите му?
- Увлекателният разказ на автора, вълнуващите му спомени и впечатления разкриват облика на града през първите няколко десетилетия на ХХ век, с неговата архитектура и жилищна уредба, улици, махали, градини, но най-вече с обитателите му - тогавашните жители на града. С много любов към родното място авторът ни разхожда из пазарджишките улици и непринудено, с ярък, жив и колоритен език разказва как хората променят своя град. Строят се не само фабрики и нови къщи, но се появяват и големи, представителни сгради на градските училища, на първото читалище „Виделина“, на новите книжарници, банки, аптеки, бани, черкви, хотели, фурни, кръчми, бръснарници, фотографчийници... С тънък усет за психологията на своите съграждани д-р Кантарев ни рисува чудни картини за тяхното ежедневие, семейни отношения, ценности и морал, за съхранените обичаи и истинските празници на духа и традицията преди повече от век. И градските легенди не липсват - чудатите образи и случки се менят една след друга: ту тъжни, мрачни, ту светли, весели, хумористични... И още - авторът ни говори за знаковите личности на Пазарджик. За благородното дело на епископ Дионисий Агатоникийски и първото в града обществено училище „Владиковото школо“, за неуморния му последовател - духовен баща на християните в града и патриот, свещ. Георги Тилев... За хаджи Найден Йованович - „Татар Пазарджичанина, учителя, ревнителя Болгарскаго просвещения и книгопродавца по всея Словено-Болгария“, както той сам се определя. За учителите - Никифор Попконстантинов, Йордан Ненов, Драган Манчов, Яков Матакиев, Иван Чунчев, Тодор Мумджиев, Михаил Кръстев, Илион Стамболиев, Димитър Берберов... За видните синове на Пазарджик - Константин Величков, братята Георги и Стефан Консулови, д-р Илия Матакиев, Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев, Асен Калоянов... За художниците - Станислав Доспевски, Атанас Гюдженов, Димитър Андреев-Андро, Георги Машев, Михаил Михайлов... За благодетелите дарители Кара Никола Ангелов и съпругата му Теофана Самарова, Тодор Пенев, Никола Ламбрев, които подкрепят българското училище, за кмета Георги Брегов, който дарява свой имот, за да се изгради първата градска болница... За онези достойни съветници и управници на Пазарджик, които два пъти се противопоставят на настоятелното искане на цар Фердинанд и не отстъпват остров Свобода за царска резиденция!
Четейки „Пролетта на един град...“, д-р Кантарев ни говори завладяващо и мъдро и ни увлича, кара ни да обикнем нашето минало, да го помним и да черпим поука от него.
- Читателите ще научат нови интересни факти от преработеното издание.
- Второто издание е обогатено с още 60 илюстрации, биография на автора, написана от Александър Арнаудов, и специализирано текстово приложение „Коментар, бележки, допълнения и научна редакция”, в което подготвените исторически справки са моя отговорност. За улеснение на читателите са изработени и справочни текстове: терминологичен речник, показалец и съдържание. Съдържанието е в съответствие с ръкописните бележки на самия автор върху страниците на първото печатно издание. Радостна съм, че заедно с този безценен екземпляр - първо издание на книгата с авторски поправки, в Регионалния исторически музей постъпиха и лични вещи на автора - дарение от неговия син доц. д-р Николай Кантарев.
- Вашият принос обогати фактите и съдържанието на книгата.
- Специализираното текстово приложение във второто издание допринася за определяне на книгата като творба с научен характер. Приложението съдържа 466 бележки, уточнения, допълнения, които изискваха усилено издирване на актуални данни и съпоставка на множество факти и събития за Пазарджик, публикувани в научни и научнопопулярни текстове. На читателите е поднесена достоверна информация за съответствието на преименуваните през годините улици, квартали, площади, махали, местности. Представени са биографиите на повече от 80 пазарджичани: учители, книжари, търговци, строители, юристи, музиканти, лекари, свещеници, иконописци, художници, опълченци, кметове. Коригирани са неточности в дати и събития, характеристики в архитектурния облик на града, уточнено е строителството на училища, обществени сгради, религиозни храмове. Цитираните в приложението източници на публикуваните данни ще бъдат полезни не само за любознателните читатели, но и за изследователите на местната история.
- Книгата носи хубавото заглавие “Пролетта на един град”.
- Въпросът Ви вероятно ще остане и след като прочетете книгата - конкретен отговор в съдържанието й няма. Но ако обърнете внимание на предговора към първото издание, чийто автор е именитият български писател Николай Хайтов, ще се озадачите още повече и едновременно с това ще имате още едно заглавие на книгата. И то е „Паметта на един град. Пазарджишка мозайка“. Да, това е първото заглавие, което авторът поставя на своя ръкопис. И без съмнение то приляга изцяло на съдържанието! Обяснението за промяната е повече от прозаично и характеризира времето, в което книгата излиза от печат за първи път. Преди 35 години, през 1983-а, когато ръкописът влиза в печатницата, се оказва, че книжно тяло с подаденото авторско заглавие вече съществува на българския книжен пазар. По правилата на книгопечатането през 1983-а няма как две книги с различни автори да носят едно и също заглавие. И в последния момент преди отпечатването „паметта“ в заглавието е заменена с „пролетта“. Така оригиналното заглавие на авторския ръкопис остава само в некоригирания предговор на Николай Хайтов.
- За каква пролет би мечтал авторът днес?
- В едно свое интервю, непосредствено след отпечатването на книгата, авторът я определя като „летопис и хроника, мемоар и повест едновременно”. Запитан за причината, породила написването й, той казва: „Обичта към родния край... За мен Пазарджик е градът, в който ми е мила всяка улица, всяка махала...”.
Казват, че времето е най-показателното изпитание за истинската стойност на всяка книга. Ако това е така, то авторът със сигурност би бил щастлив от факта, че през пролетта на 2019-а съвременните пазарджичани имат в ръцете си второто издание на неговата книга „Пролетта на един град...”.
Пенка МИХАЙЛОВА
