ПАЗАРДЖИК. Валери Иванов, поет и учител, бе удостоен с втора награда в националния конкурс за хумор и сатира “Голямата къща на мъдрите хора”. Седмото издание на литературното събитие се проведе за поредна година в града-домакин Асеновград. Жури с председател акад. Георги Гълов отличи най-добрите автори на “Голямата къща…”. На специална церемония наградите връчи кметът на града д-р Емил Караиванов.
Има ли у нас почва за хумор и сатира? За това и за още нещо наша репортерка разговаря с отличения в конкурса Валери Иванов.
- Г-н Иванов, честита награда! Кое Ваше произведение докосна сърцата на журито?
- Стихотворението със социална тематика “В друг свят живеем…”. В литературната надпревара участвам за втори път. Първия път си тръгнах с поощрителна награда, но сегашното второ място е достойно за творец от Пазарджик. Представих три поетични творби, спечели тази със споделените от мен неволи и битовизми, тровещи живота ни. При писането му се водех от думите на видния британски писател Кенет Кларк: “На бъдещето да гледаме не непременно с радост, но с оптимизъм”. Умерен оптимист съм за бъдещето на България.
Сатиричният жанр е един от любимите ми начини за изразяване. Афинитетът ми към поезията, нежното слово изграждат скромния ми образ на поет. Посягам и към разкази и фейлетони, но не дръзвам да отпечатам роман. За този повествователен жанр не съм готов.
- Какви теми присъстват в поезията Ви?
- Както вече споменах, имам интерес към социалната лирика. Други сантиментални нотки в стиховете ми водят към носталгия по любовните преживявания - своеобразен катализатор на душата. Вълнуват ме и патриотичните теми за България, вдъхновяващи с мащабността и многоизмеримостта си. Друг път ме пленява природата и обкръжаващият ни свят. Красотата й дава шанс да откликнеш и да я пресъздадеш в най-нежните строфи. Това се случи на пленера с колеги на Панагюрски колонии. За да редиш рими за природата е важна нагласата и емоционалното състояние на автора, както и при социалната поезия.
- Българинът има ли нужда от социална поезия днес?
- Определено да. Тя има място в живота и литературата. Това, че живеем в демократично общество, не изключва възможността хората на перото да са критични към управляващите и неудачите в държавата. Тук е важна мярката - без нихилизъм и тотално отричане на всичко, създадено сега и преди нас. Мисията на социалните творци е да предскажат нов път нататък към нещо по-добро, към повече справедливост. При нас този процес се случва по-бавно и мудно - вече 30 години. Недъзите и пороците на днешното общество - корупция, наркомания, битов алкохолизъм и други имат място в творбите на поети и писатели. Те не вредят, а само помагат да се казва истината и само истината по способите на литературния изказ.
- Откога пишете?
- В рода си съм първият поет. Таланта наследих от родителите си - баща ми Иван Иванов бе изключителен музикант, ерудит. От малък имам пиетет към изкуството. Първото си стихотворение публикувах във вестник “Септемврийче” с тогавашен главен редактор писателят Камен Зидаров. Бях в пети клас. А като тийнейджър ръка ми подаде вестник “Септемврийско знаме” (сега “Знаме”) и мои творби намериха място на страниците му. За което е моята благодарност към изданието. Като студент по български език и литература в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” намерих поле за изява във вестник “Студентска трибуна”. Преди университета завърших Учителския институт в Кърджали по същата специалност. Написаното в казармата публикувах в изданията “Армия” и “Българска армия”.
На произведенията си не гледам като на стока, която задължително трябва да се “продаде” в преносния смисъл на думата. Чужда ми е манията творбата ми непременно да се публикува. Не произвеждам стиховете си на конвейер, дълго ги обмислям, обикновено пиша нощем. “Нощта е майка на поета” някой беше казал. Вечерното време създава душевна нагласа за твореца. Поезията е самотна дейност - на тишината и на спокойствието.
- Казахте, че подготвяте първата си стихосбирка.
- Книгата ще се казва “Лириликом”. Трудно за произнасяне заглавие, но от четири години все то ми е в главата. Място в нея ще намерят стихове, създадени през последните години. Надявам се изданието да види бял свят с финансовата подкрепа на община Пазарджик, към която вече отправих молбата си.
- Днес всеки, който може финансово да си го позволи, издава книга. Вашият коментар?
- Няма лошо, ако има какво важно да се каже по художествен способ. Количественото натрупване води до качествено изменение, а конкуренцията ще отсее зърното от плявата, както народът го е казал. Писането не е за слава и популярност, то трябва да предизвиква у читателя емоция, душевен комфорт и да носи поуки. Ценителите на поезията различават истината в словото от еднодневката, която няма място в изкуството.
Иначе всеки има право на волеизява, на това, което може да търси в изкуството. Нека да мерят сили с утвърдените автори и да се учат от тях. Пък “каквото сабя покаже” е казал поетът.
- Съвсем млад избрахте учителската професия. Защо?
- От 1989-а, след като завърших Учителския институт в Кърджали, започнах работа в основното училище “Проф.Иван Батаклиев”, в което преподавам и днес. Учителството е професионалното ми амплоа и така ще бъде. Обичам да уча децата и да общувам с тях. Със съжаление ще кажа, че момичетата и момчетата малко четат литературни произведения, свързани с изучавания материал. Предпочитат да се информират чрез филми и интернет, при което литературният продукт губи от истинската си стойност. Ученето на стихотворения наизуст, според учениците, е непосилно за тях. И безпредметно. Те се впечатляват от фентъзи творби, от Дракула и други подобни. А някои от тях подтикват към агресия, на която днес често сме свидетели.
- В подобни случаи какво им казвате?
- Опитвам се чрез добрите примери на литературните герои да ги науча на повече толерантност, благородство и добронамереност. Да следват ценностите, носители на мир и спокойствие в живота им и в обществото. Учителят трябва да казва кое е добро и кое не е. И да помага така, както майките помагат на децата си да проходят стъпка по стъпка.
Сред учениците има десетима, отличени за литературни творби. Техни произведения вече са поместени в две книжки.
- Кое ще натежи на кантара - училището или писането?
- Еднакво обичам и двете занимания, доставят ми истинско удоволствие. Взаимно са свързани и вървят ръка за ръка. Допълват се, като едното помага на другото. И така ще бъде. Пожелавам повече творци да стават учители - това е прекрасно…
Пенка МИХАЙЛОВА
