Дори хеликоптер няма как да превози достатъчно бързо пациентка с амниотична емболия и ДИК синдром до друго лечебно заведение
ПАЗАРДЖИК. Наскоро в областната болница спасиха родилка на 29 години с амниотична емболия и ДИК синдром. Това било второто раждане на жената, която не страда от придружаващи заболявания. При първото не е имало проблеми. Нормално и без усложнения е протекла и втората бременност.
Второто раждане започнало с 2 дни преносване и високо пукнат околоплоден мехур. При превеждането на пациентката в родилната зала и включването на системата тя развила опасна амниотична емболия. Всичко се случило много бързо. Появил се задух. Внезапно кръвното налягане и сърдечните й тонове рухнали рязко.
Изпаднала в гърч, а веднага след това - в кома
Незабавно бил повикан реаниматор. Пациентката била интубирана, започнало изкуствено дишане, след което й е направено цезарово сечение. Бебето било успешно извадено. Лекарите определят спасяването му като чудо, тъй като майката е била в кома, докато то все още се хранело вътреутробно от нея. Освен това, известно време също е прекарало без доставка на кислород.
В края на операцията родилката развивала и ДИК синдром - характерно усложнение при амниотичната емболия, протичащо изключително драматично. Основният проблем при него е кръвосъсирването.
Жената започнала да кърви от много места - от интубационната тръба, абоката
и други.
Борбата за живота й продължила два дни. Спешно бил повикан дори републиканският консултант проф. Учикова, която се отзовавала веднага.
От миналата седмица майката е добре, сяда в леглото, храни се. Добре е и бебето.
Спасяването им действително е чудо. В световен мащаб, включително в най-големите клиники, смъртността от това усложнение е 60-80%. Подобни случаи се срещат на 20-30 хиляди раждания - казва началникът на родилното отделение в най-голямото здравно заведение в нашата област д-р Илиян Траянов, който е водил раждането.
- Това е първият истински случай с ДИК, който виждам за 16-годишната си практика. Ние сме травматичен център и сме виждали много кръвотечения и кръвозагуби, но
такова нещо виждам за първи път
- допълва реаниматорът д-р Иванов.
Доброто и бързото взаимодействие между двете отделения оказва изключително важна роля за благоприятния изход. Както и наличието на Кръвна банка и запаси от скъпи лекарства в болницата.
- Ако няма предварително добре създадена организация, която изисква и доста сериозни финансови средства, и най-добрите лекари няма как да се справят със случаи като този - подчертава дебело д-р Траянов. - Лечението беше изключително комплексно. За да е благоприятен изходът, в лечебното заведение задължително трябва
да има действаща реанимация и тя да не е само по документи,
а наистина да разполага с дежурни лекари, с необходимата апаратура, предварително закупени медикаменти и т.н. Реанимацията не генерира печалба за лечебното заведение, дори е на загуба точно заради скъпите лекарства и скъпата апаратура. Но в много случаи е жизнено необходима.
Същото може да се каже и за Кръвната банка, а и за лабораторията, в която да се следят показателите във всеки един момент. Ако линейка трябваше да пропътува например 40 километра (колкото е разстоянието от Пазарджик до Пловдив), след което да се върне, т.е. още 40 километра, това щеше да е фатално за родилката. Подобни състояния изискват много, много бърза намеса, за да има шанс да оцелее майката. В този смисъл е немислимо и превеждане в друга болница - жената просто ще загине, докато стигне. Дори хеликоптер не може да я транспортира достатъчно бързо.
Ето защо са толкова нужни големи звена, каквито се явяват многопрофилните болница. Те не случайно са
гръбнакът на здравеопазването
Финансовото обезпечение също има решаващо значение. Тези случаи са скъпи. Една ампула от най-скъпото лекарство, което използвахме, струва над 4000 лева. А на нас ни бяха необходими шест ампули, плюс други скъпи медикаменти, десет банки кръвни продукти и кръвоспиращи лекарства. Със сигурност клиничната пътека, която е 6800 лева, не покрива и една трета от изразходваните средства. Болницата просто трябва да разполага с тези медикаменти и те да са в срока си на годност, макар част от тях да не се използват често.
Лидия КАДИЙСКА
