Да се говори за Никола Манев и Лъчезар Ошавков, изложбата на които имам чест да открия в галерия “Огнян Боев”, която отдавна се е превърнала в обиталище на живописта, е море от прекрасни възможности.
И ако трябва да подредя в един свой иконостас образите на онези живописци, които трайно са се вселили във вече носталгичната памет, там със сигурност ще бъдат Манев и Ошавков. Тяхната изложба е изложба на емоцията и на неугасващия дух. Те са инстинктивни и открити. Живописта им внушава и стимулира. Ще бъде недостатъчно, ако кажа, че двамата са великолепни художници, защото, освен всичко останало, са аристократи на духа. В своите неповторими платна са вградили европейския климат, който е пренесен в тази забележителна галерия.
Манев и Ошавков рисуват с всеотдайност и вдъхновение. Чужди са им леността и самодоволството. Знаят, че леността и самодоволството са пагубни за твореца. Двамата са таланти, които привличат, интригуват, стъписват и изненадват.
Изложбата им е озарена от очарованието на цветовете. Акцент в платната на Ошавков, освен всичко останало, е и жената. При Манев е налице сътворяването на светилната. За двамата живописта е вдъхновение, подчинено на интелигентността. Те утвърждават ролята на въображението, без което е немислимо истинското изкуство. И затова платната им внушават стародавното правило “За таланта няма предел”.
Изкуството на Манев и Ошавков приканва към вглъбяване, съзерцание и тишина. Това е изложба на емоцията и на неугасващия дух. Тя е реалност, която не се обяснява, а се съпреживява.
В платното на Ошавков, в което е изографисал непрежалимия Манев и себе си, доминира естествеността. Той ни внушава, че Париж е люлката на световния дух, а те двамата са част от този дух. Това е платно, белязано с ярки хрумвания. Чрез него ни напомня, че приятелството е дар от съдбата, че то е храм и убежище на душата и затова го е запазил чисто и неопетнено.
Смея да твърдя, че не са много онези художници, които са достигнали до храма на истинското изкуство. Манев и Ошавков отдавна са се настанили в храма. Те винаги са вървели по своя строго индивидуален, творчески път. Платната и на двамата излъчват хуманизъм и любов. Живописци са, които рисуват мечтите си. Кръстният им път е висше доказателство за техния невероятен характер и неукротим професионализъм.
За Манев не може да се говори в минало време, защото е несправедливо. Той присъства в съзнанието на онези, които го обичат.
Забележителното при двамата е дръзкото им несъгласие с казаното от гениалния испанец Салвадор Дали: “Художнико, не се страхувай от съвършенството. Ти никога няма да го постигнеш”.
Те не са престанали да търсят съвършенството. Та те са в неговите подстъпи. А изложбата им - урок по съвършенство.
Хари ХАРАЛАМПИЕВ
