Честваме 24 май, но дали не го правим някак недотам осъзнато, механично и кухо. Дали усещаме в цялата му пълнота и широта значението на делото на светите братя Кирил и Методий и техните единомишленици?
Специалистите използват термина „културен взрив” и това не е пресилено. Макар взривът да е избледнял през вековете. До нас са стигнали само единични преписи на старобългарски книги в руска, сръбска или молдовска редакция, и то с 2-3 века по-късно. А от изворите знаем за над 7000-те обучени ученици на Климент и Наум, за огромните библиотеки в Плиска, Преслав, Охрид… И въпреки единичните книги, имаме някаква представа за ефекта на този взрив.
А какво ли щеше да бъде, ако библиотеките бяха оцелели?
24 май не е само предаване на азбука, а предаване на цивилизация. С богослужебни книги, юридически книги, енциклопедии и други светски книги… И не са само библиотеките, а и самите просветители. Обучените ученици, които на свой ред стават обучители. И изграждат култура на тъмни места, когато над България се спуска византийски и османски мрак.
Днес ни е светло в душите, но за българина науката неслучайно е слънцето вътре в тях. Чужденците и преди, и след Освобождението се учудват на грамотността на българите и в най-затънтените села. Но не знаят, че през 9 век за първи и единствен път в историята на човечеството е постигнат синтез между елитарната и народната култура. В България, която е инициирала и формирането на книжовна памет, а оттам и на културен облик на редица народи.
Затова, гордейте се. Честит 24 май!
„Знаме”
