ПАЗАРДЖИК. Излезе от печат книгата “Традиции и иновации в зимните и предпролетни маскарадни игри в някои селища на Пазарджишко” на етноложката Мария Йорданова от Регионалния исторически музей. Научен ръководител и рецензент е доц.Джени Маджаров - ръководител на катедра “Етнология” в Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Изданието в тираж 300 екземпляра е финансирано от музея.
В раздела “Зимни маскарадни игри” е представена маскарадната обредност в селата Ветрен дол, Варвара, Семчиново, Главиница и Овчеполци.
В раздела “Предпролетни маскарадни игри” присъстват проучените игри в Лесичово, Попинци, Бъта, Виноградец, Левски, Оборище, Тополи дол, Калугерово, Церово, Ивайло, Щърково, Елшица, Юнаците и Динката. Събраният материал е съобщен от над 100 души от посочените населени места, което е доказателство за достоверност и научна стойност на изданието. То обогатява и допълва част от етноложката наука у нас.
Авторката Мария Йорданова разкри пред “Знаме” значимостта на “Традиции и иновации в зимните и предпролетни маскарадни игри в някои селища на Пазарджишко”.
- Госпожо Йорданова, как се роди идеята за написването на книгата?
- Подготовката й започна от 2009-а след теренен обход на Главиница и Овчеполци съвместно с бившите ми колежки Лиляна Шулева и Вася Гергинова. Там събрахме първичния текстови и снимков материал за маскарадната обредност в двете села. Изследванията по темата продължиха в други населени места в Пазарджишко, а данните ставаха все по-интересни. Показахме ги в изложба, която предизвика голям интерес. Провокира ме и участието в научна конференция в столицата на маскарадните игри - Перник. Идеята за книгата следваше определена логика - събраното богатство от материали да не се похаби, а да намери място в издание, нужно на поколенията. В него интерес представляват както архивните кадри, така и по-новите, променящи се с времето маскарадни игри.
- Откога са първите сведения за традиционните кукерски празници в Пазарджишко?
- Във всичките 19 посетени места отговорът на този въпрос е един: тук е от незапомнени времена. Традицията като ритуал, облекло и визия най-добре се пази в Лесичово. Във всички останали селища се промъкват новости, повечето от които обогатяват ритуалите. Събраният огромен теренен материал и архивни кадри се нуждаеха от сериозно прецизиране за избора на най-доброто. Вложих много труд, познания и опит в книгата да присъства само най-интересното и стойностното. Убедена съм, че това се случи. Надявам се читателите да харесат написаното, даже и неизкушените от наука. Искам да благодаря на ръководството на музея и лично на неговия директор Борис Хаджийски за финансовата подкрепа изданието да види бял сват. Благодарна съм и на тези, които с подадената си ръка ми вдъхнаха кураж, за да я има книгата.
- Какви хора са кукерите и джумалите?
- Сърцати, енергични, емоционални, отдадени на идеята да съхранят отколешната традиция на кукерските игри. В ритуалите участват и децата им - играят заедно и им предават опита и знанията си, за да продължат след тях. Без любов и ентусиазъм малцина ще сложат върху телата си мокри кожи, от които да бъде ушит маскарадния костюм. Ако материалът изсъхне, е невъзможно да се вмъкнат в дрехата. В групите за игрите има строг ред и дисциплина. На специални сбирки участниците избират своя водач, на когото безпрекословно се подчиняват.
- Какво в атрибутите обединява кукерите?
- Звънците са най-голямата атракция. Вярва се, че оглушителният шум гони злото и лошотията. Броят им е без значение - може да е само една хлопка или звънец, а може да са 30-40 кила. Обикновено се разпределят равномерно по тялото и се носят през целия ден. На хлопките и чановете в игрите сериозно залагат в Церово и Оборище. По звучене медните звънци се разпределят от едно до 23.
- Какви символи носят маскарадните игри?
- Всички са свързани с измолване на берекет за предстоящата година по празниците Васильов ден или Сирни Заговезни. Наричанията са още за здраве и по-честити дни. Вярва се, че на мястото на злото ще дойде на чисто добротата между хората. Определят се като посредници между този и другия свят, а през това време маскарадните костюми ги пазят от лошотията.
Традиционните празници са част от игрите - прошка, обредната трапеза, паленето на сирнишките огньове и други.
- Какви новости навлизат в игрите?
- През последните години се наблюдават нови технологии за направа на костюмите, създаващи повече атрактивност в обичая. Като всеки жив организъм, и те се променят през годините в костюмите, маските и другите атрибути. Героите в групите също са различни, вече навлизат и образи на политици и други съвременни персонажи. Искам да отбележа, че новостите по никакъв начин не застрашават автентичността на традиционните маскарадни игри. Голямо е разнообразието от персонажи, пряко свързани с конкретните обредни дейности
Маскарадите носят различни имена - кукери, джумали. Радостното е, че наши групи от Лесичово, Церово, Попинци и Оборище се представят достойно на фестивала в Перник и носят престижни награди.
- Какви хора ще посегнат към новото издание по етнология?
- Надявам се да се хареса на всички, които почитат традициите в празниците. На първо място поставям етнографи, етнолози, историци и защо не - по-широка публика. Желаещите да прочетат книгата могат да я намерят в регионалната библиотека “Никола Фурнаджиев” и в музейната библиотека. Могат и да си я купят от касата на музея.
- Предвиждате ли и друга книга по същата тема - за маскарадните игри?
- Имам идея и ако е живот и здраве, ще я осъществя. Маскарадните игри са необятни за изследване и благодатни за писане, стига да има желание. То е водещото при мен и книга ще има, обеща етноложката Мария Йорданова.
Пенка МИХАЙЛОВА
