Логика и логистика прозират зад това, което дълго сънувахме като блян
Дали само за чудо става въпрос, когато направим равносметка за свършеното през футболния и волейболния сезон. Двата спорта в Пазарджик през годините са вървели ръка за ръка досущ като патроните на града Св.Св. Константин и Елена, за които говорим най-много на днешния празничен ден. Чудото е присъщо на покровителите на града ни - кръстният знак, видян насън от император Константин му помогнал да разбие враговете си, което пък имало епохално значение за християнството, а чудото с откриването на Светия кръст от майка му С. Елена също е свързвано с небесни и съновни знамения… Ако преди две години и половина обаче някой беше сънувал, че волейболният „Хебър” ще вдигне Купата на България и ще завърши втори в Суперлигата, нямаше да иска да го споделя с приятели, за да не го сметнат за луд. По същото време на футболния „терен” вече се работеше.
Всъщност формулата и на волейбола, и на футбола бе една. Ангажиране на бизнеса към общинската спортна стратегия и сглобяване на боеспособни представителни отбори. Приобщаване на младите хора към спортните каузи, особено чрез хиперактивния Съвет за младежка политика, и привличане на млади състезатели. Не на последно място, единомислието между всички звена - от кмета Тодор Попов и управителните тела на клубовете до последния фен.
Какво стана във футбола?
Бе прокламирана дългосрочна програма за реанимирането и надграждането на футбола. Допреди 4 години за „Б” група феновете си говореха като някаква химера, макар да беше ясно, че „това ни е мястото” и „всичко е въпрос на време”. Това раздвижи застоялите пластове и даде нужната енергия. Успехите дойдоха. За някои рано, за други късно. Въпрос на гледна точка. Във футболната „Б” група можеше да влезем и предишния сезон, ако в групата не се беше появила „черната котка” ЦСКА 1948. Но можеше да не влезем и сега, ако не беше манталитетът на треньора Ники Митов, който изстиска най-доброто от характера на момчетата. Затова пък сега напълно заслужено в събота ФК „Хебър 1918”бе награден от представители на БФС за спечелената промоция във Втора професионална лига по време на мача срещу „Спортист” (Своге). Хебърци изпълниха поставената задача и събраха необходимия им брой точки три кръга преди края на сезона, което им гарантира жадуваното завръщане в професионалния футбол. Това стана факт и заради покойния Петьо Ковачев, и заради усилията на много футболни хора, включително и треньорите Йордан Петков и Танчо Калпаков, при които представителният футболен тим постепенно увеличаваше оборотите при следването на заветната цел, за да се превърне от амбициозен отбор и фактор в Югозапада наистина в безспорен фаворит.
Това се случи и заради президента Найден Шопов и Управителния съвет на „Хебър”, който още преди кметът Попов да седне в една лодка с хебърци, получи базата от общината, започна сформирането на детски отбори, реновира помощното игрище, което преди това бе изорано…
От „гола поляна” започна и волейболното чудо
Истински волейболен подвиг сътвориха волейболистите на Атанас Петров, който за рекордно кратко време направи боеспособен шампионски отбор от хора, които в движение трябваше да се сработват. Дали това е било реакция от стреса му след първото влизане в тъмната и занемарена зала „Васил Левски”. Пред „Знаме” треньорът Атанас Петров неведнъж е разказвал за къртовската работа на целия екип буквално от нулата и за това как в критични моменти единението е показвало силата си. Кой е предполагал, че Пазарджик ще бъде даван за пример и заради удивително бързия прогрес, и заради невероятната публика, и заради успешния модел, и заради иновациите, които в България до момента не са правени. Да не забравяме и втория по сила европейски турнир - за купата на CEV, в който ще играят нашите вицедържавни шампиони. „Голата поляна” беше амбиция и за Атанас Петров, който дотогава доказваше невероятния си мениджърски нюх в други волейболни измерения. Въпрос на огромни усилия, амбиция, хъс и логистика. Което дава неочакваната щипка логика в цялото това чудо.
Целта се простира малко по-надалеч от второто място или, дай Боже, първото следващия сезон в Суперлигата. Тя ще е изпълнена, когато целият този пълнокръвен спортен организъм дава нужните дози социален ефект дългосрочно и в равноделен ритъм. За целта трябва да се подхранва от основата, където тренират бъдещите шампиони. И да се полива с обич и подкрепа.
Дочо ЧАНЕВ
