Публиката допълнително ме мотивира за титлата, казва шампионката от международния турнир „Хебър”
ПАЗАРДЖИК. Гергана Павлова и тази година показва завиден прогрес и защитава етикета „златното момиче” на пазарджишкия бадминтон. На сайта си писахме за спечелената титла на сингъл на ракетата на бадминтон-скуош клуб „Пазарджик” от силния международен турнир „Хебър” до 17 години в зала „Васил Левски”. В надпреварата се включиха 104 състезатели от 12 държави. На двойки Гери спечели бронз в тандем с Михаела Чепишева.
- Гери, честито! Уморена ли си след турнира и как пребори мускулната треска?
- Благодаря много! Умората е неизбежна, но като излезеш на корта, адреналинът е толкова висок, че не я усещаш. Нямам мускулна треска, защото бях много добре подготвена за състезанието.
- Турнирът беше много силен, а как го видя ти? Кой мач те затрудни най-много?
- Знаех, че ще има много силни състезателки и психически се бях подготвила за тежки срещи. Всеки мач го играех, все едно е финал. Най-трудната ми и продължителна среща беше с първата ракета на Турция, тъй като турската школа е водеща на Балканския полуостров и техните състезатели са подготвени наистина добре във всяко отношение.
- Да, туркинята на три пъти иска медицинска помощ и бе на ръба на колапса. Но пък сръбкинята Лонкар едва ли е губила гейм на 3 точки, и то на полуфинал. Как успя да я „хванеш”, кои бяха слабите й места?
- Тя няма слаби места и наистина не е губила гейм на 3 точки. Предишните ни две срещи бяха спечелени от нея. Първия път ме победи на финала в Гърция, а втория път - на полуфинала на международния турнир в Хасково през 2018 г. Разликата тази година беше в мен, в моята подготовка, мотивация и в това, че слушах наставленията на треньора Неделчо Кесов. Допълнителен стимул ми беше пазарджишката публика, която ме подкрепяше през целия турнир.
- Тази година се очертава да имаш повече международни участия. Беше в Унгария, сега ти предстои турнир в Сърбия, а след това какъв е календарът?
- Да, тази година наистина ще има повече международни участия, защото ми трябват точки за Европейската ранглиста. Предстои ми международен турнир в Хасково под 17 години, балканиада в същата възрастова група, международният турнир в Пазарджик под 19 години, който се явява като едно мини европейско, да не забравяме и европейското под 17 години в Полша.
- Това ти е последната година във възрастта до 17 години, обаче показваш прогрес и при жените и определено се очертава по-силен сезон. Ти самата по-силна от 2018-а ли се чувстваш?
- Резултатите ми през тази година определено са много по-добри от изминалата. Чувствам се по-силна и по-добре подготвена вследствие на дългите часове, прекарани във фитнеса и в залата. Тук е моментът, в който искам да благодаря на хората, които ми помагат, и без които успехът ми би бил невъзможен. Това са Илиян Янков, Илиян Стоилов, Стефан Гърев, Борис Кесов, Станимир Стоичков и най-вече моят треньор Неделчо Кесов.
- Европейското в Полша е задачата за сезона, колко трудна изглежда за постигане? Ще се бориш за квоти на сингъл и на двойки с Михаела Чепишева, имате ли закачки с конкуренцията отсега в социалните мрежи?
- Конкуренцията на европейското ще е жестока. Там ще бъде елитът на европейския бадминтон в тази възраст. Водещите сили са Дания, Франция, Русия. Тук целта ми е медал, но наистина ще бъде трудно. Някои от моите съпернички са Йоана Подедворни от Полша, Емили Дроуин от Франция, Мария Голубева от Русия, а на двойки турската двойка Бекташ и Ерчетин. Основно закачките са по време на състезанията, когато мачовете между отборите са много оспорвани, но пък с някои от състезателите сме приятели и се подкрепяме.
- Как вървят заедно спортът и уроците в ПГ по икономика и мениджмънт? Как релаксираш?
- За моите родители учението и спортът вървят ръка за ръка. Те са си разделили задачите по равно. Тате е с мен навсякъде - и в залата, и по турнирите в България и чужбина. А мама ме мотивира да съм перфектна в училище. Когато имам свободно време, обичам да го прекарвам с приятели навън.
- Със спорта ли виждаш свързано бъдещето си?
- Смятам да продължа образованието си, но моето бъдеще със сигурност е свързано и със спорта. Ще продължавам да тренирам и се надявам да постигам още по-големи успехи.
Дочо ЧАНЕВ
