ПАЗАРДЖИК. Интригата вече е напълно скъсана. “Хебър” е само на точка от бленуваното завръщане в професионалния футбол, където му е мястото. Именно Б група е естественото обиталище на представителния футболен тим на Пазарджик, а всяко надскачане над него е добре дошло изживяване на запалянковските мечти. Въпросът вече не е „Дали?”, а само „Кога?”. Дали още днес в Петрич срещу „Беласица” или идната събота у дома срещу „шоколадите” от Своге? Пазарджик приготвя шампанското, което за последно пи преди 12 години благодарение на четата на Никола Фотев, и паралелно с това се настройва за голям летен ремонт на спортно-техническата база на стадион „Георги Бенковски”.
Има нещо символично в тези 12 години, които числово само по себе си напомнят на календарност, но и на завършен времеви цикъл. Явно пазарджишкият тим трябваше да измине този път в аматьорския футбол, за да научи някои уроци. Толкова са и точките между „Хебър” и втория „Оборище”. Бойните панагюрци окончателно се простиха с амбициите да сътворят чудо и да стигнат „Хебър”, а окончателно „клекнаха” след като загубиха като гост от „Надежда” (Доброславци). Надеждата на „войводите” пък сега е да влязат във втора дивизия, като спечелят бараж, ако се отвори такъв, и изпратеният във Втора лига „Верея” фалира, каквито засега са индикациите. Желаем го от сърце на четата на Войн Войнов, но истината е, че и той гласно призна при прекия сблъсък между двата тима в Пазарджик: „Хебър” е по-добрият и заслужава да играе във втория ешелон, че и по-нагоре.
Напълно заслужени адмирации за треньора Николай Митов, който се оказа печелившият ход на спортно-техническото ръководство на хебърци и община Пазарджик. Митов започна не „на чисто”, а с това, което завари, без да може да надгражда. В един момент заради пълен лазарет трябваше да разчита на юноши, които нерядко го нервираха, но в крайна сметка отборът под негово ръководство постигна впечатляващите 18 победи, 2 равни и едва една загуба.
Дочо ЧАНЕВ
