ПАЗАРДЖИК. В къщата-музей “Константин Величков” бе представен деветият том на Годишника на Регионалния исторически музей. Тиражът е 300 тома. Изданието е под редакцията на проф. д-р Красимира Табакова от Софийския университет “Свети Климент Охридски”, доц. д-р Атанас Шопов - директор на Историческия музей в Панагюрище и Борис Хаджийски - директор на Регионалния исторически музей в областния център.
От 2010-а насам Годишникът се наложи като търсено четиво за любителите на историческите факти и научните изследвания.
С научни разработки участват музейни специалисти, представители на академичната гилдия и архивите. Научните съобщения са в областта на историята, археологията, етнографията, архитектурата, архивите, изобразителното изкуство, документалистиката. Съдържа различни раздели – студии, статии, събития и личности, музейни фондове, документи, рецензии и отзиви, официален отдел и дарители.
Регионалният исторически музей е представен от историците Адриана Божкова, Бойко Сираков, Мария Йорданова, Пенка Николова. Академичната гилдия присъства с научни разработки на д-р Алета Гуадели, гл.ас. д-р Камен Бояджиев, гл.ас. д-р Наталия Иванова – всички от Националния археологически институт с музей при БАН. Свои съобщения по темата “Археология” представят още Величка Мацанова, Стоилка Игнатова, Екатерина Митринова. Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН участва с разработки на Валери Петров и доц. д-р Светла Ракшиева и апазарджишката етнографка Лиляна Шулева.
Сред авторите в Годишника има краеведи, урбанисти, архивисти, архитекти, художници.
Директорът на Регионалния исторически музей Борис Хаджийски разкри пред “Знаме” значимостта на деветия том на Годишника:
- Той ще бъде представен на 9 май, по време на традиционните Величкови дни, в родния дом на Константин Величков. Подготовката му започна миналата година и след сериозното пресяване на получените материали, най-доброто видя бял свят в Годишника. Изданията се наложиха в национален мащаб като интересно четиво. За това допринася и участието на изявени автори от национални научни институти, музейни работници, краеведи и други специалисти със свой поглед към историята, събитията и личностите. Доволен съм, че мои колеги публикуваха интересни материали от архива на музея, които по никакъв друг начин не могат да стигнат до читателите.
Сред тях е пратената на 22 септември 1908-а от Велико Търново телеграма на Михаил Такев от Пещера, министър на вътрешните работи в правителството на Александър Малинов, до 10 града, сред които и Пловдив. В нея се прогласяват “всенародни тържества по случай 6 септември 1885-а - Съединението на Северна и Южна България в
независимо българско царство
Събитието да се разгласи из всички градове, села, паланки и колиби на окръжието ви. Вземете всички мерки да се запази пълний порядок №1”, се казва още в телеграмата, изпратена до столичния градоначалник и окръжните управители.
Интерес представлява дарението на проф.Иван Батаклиев от сина му Тодор Батаклиев - лични вещи, снимки, статии, брошури и други. Автор на публикацията е Бойко Сираков, уредник в отдел “Най-нова история” в музея. Неговата колежка от етнографския отдел Мария Йорданова разкрива
красотата и великолепието
на растителната украса на пафтите като накити и амулети, познати още от древността. Първите образци, постъпили във фонда на музея в 60-те години на 20 век.
Публикувани са и резултати от теренни археологически проучвания в землищата на селата Калугерово, Памидово, Динката и Щърково. Те ще послужат за попълване на националната археологическа карта на България.Сред шестимата автори е и Адриана Божкова от музея.
Археоложките Величка Мацанова и Стоилка Игнатова представят седящи антропоморфни керамични фигури от късния халколит на селищна могила Юнацитге. Колежката им Пенка Николова представя ръкопис на книга (Дамаскин) от 1790-а. Археологът Александър Манев от Националния археологически институт с музей при БАН ни запознава с проучванията на римската пътна станция Бона Мансио (за обекта “Знаме” писа многократно).
“Изчезналите възрожденски къщи на Пазарджик”
е заглавието на научната статия на арх.Любомир Михайлов. Сред общо 25 разрушени са Сакалиевата къща, Кузмановата, къщата на Тодор Николов, на Никола Ръжанков, на Явор Матакиев, на Кара Никола Ангелов, на Груйчинови, на Елена Бельовката, на Хаджи Рашко Хаджиилиев, на Стефан Захариев, на чорбаджи Велчо Ангелов, на Ветко Гявур, на Иван Стоилов, Папазовата къща, къщата с хамам при старата арменска църква и други. Под черта авторът уточнява, че сега в Пазарджик са запазени само 8 жилищни сгради от епохата на Възраждането. Къщите на Николаки Христович (1850), на Станислав Доспевски (1864), на Константин Величков и Измирлиевата къща след реставрацията им се ползват за
обществени нужди
Върнати на бившите собственици са Пожаровата и Хаджиатанасовата къща (също реставрирани). Хадживелевата, обявена за исторически, архитектурен и художествен паметник на културата, е в окаяно състояние. Продадена е, но реставрацията не е завършена. Руши се и Матакиевата къща на канала Паша арк, чиято реставрация също е замразена.
Краеведът Емил Хаджийски представя 200-годишната история на църквата “Свети Йоан Предтеча” в Карабунар. Основната информация черпи от Златната книга на отличилите се църковни настоятели и Златната книга на пожертвователите на селския храм, който е реставриран.
Етнографката Лиляна Шулева запознава читателя с растителния и животинския свят в традиционния мироглед в Пазарджишко.
Място в Годишника намира и пазарджишкият художник Георги Герасимов, завещал цялото си творчество на родния си град. Авторка на разработката е Екатерина Иванова. Колекцията “Георги Герасимов” с творби на автора е част от фонда на художествената галерия “Станислав Доспевски”.
Най-новият музей
в областта - в Белово, е представен от неговата директорка Севдалина Попова - музейната сбирка наскоро получи статут на музей.
Ненка Иванова от местния Държавен архив припомня за 110-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България, обявена тържествено на 22 септември 1908-а в църквата “Свети четирсет мъченици” във Велико Търново.
Доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН прави рецензии на книгите на Лиляна Шулева - “Етноложки изследвания за Пазарджик и Пазарджишкия край” и “За онова време в Пазарджик и Пазарджишкия край” (“Знаме” писа и за двете издания).
Официалният отдел в Годишника включва материали от дейността на сдружение “Български музей”, чийто председател съм. В края на изданието са изброени дарителите на музея за 2018-а. Списъкът съдържа 23 имена на фирми и граждани от Пазарджик, София, Сливен, Враца, Шумен, Пловдив, Поморие, пазарджишкото село Хаджиево и от САЩ. На всички тях от мое име и от името на колегите и обществеността на града сърдечно благодаря.
Пенка МИХАЙЛОВА
