Авторът на скулптурата почина наскоро, а организаторката бе блъсната от кола
Десетилетия отливката на главата му делеше с мишките един склад, най-сетне изпълних дълга си, казва Здравка Попова
ПЕЩЕРА. Бронзовата отливка на главата на проф. Димитър Пасков най-после гледа пещерци и те гледат към нея. Пенсионираната учителка по български език и литература Здравка Попова е доволна, макар сега да се лекува след жестоко блъскане от автомобил, а авторът на скулптурата буквално с дни не можа да дочака откриването.
Здравка Попова издаде и книжка за живота и делото на професора,а сега бе основният двигател за поставянето на пластиката на личността на столетието на Пещера във фоайето на общинската администрация точно на 24 април - датата на смъртта на откривателя на най-известното българско лекарство - нивалин, и на още двадесет лекарствени средства. Носител на Златен Оскар за наука.
„Жестът не е от мен или от общината, а от всички благодарни и оздравели пациенти на доктор Пасков, от последователите и изследователите му.
Аз трябваше да изпълня докрай този мой морален дълг към него
И поставянето на отливката бе част от всичко това”, коментира г-жа Попова. Тя и сега се чуди на свои съграждани, които я питат, ама защо трябвало да се сложи точно главата на професор Пасков във фоайето. Но тези хора не знаят, че откриването на нивалина прави силно впечатление по цял свят, а учени от много страни и досега разширяват полето на неговото приложение. Че през 1961-а Френската телевизия направи бум в Европа със специален филм за нивалина и за професор Димитър Пасков. Той бе канен няколко пъти да изнася лекции в Сорбоната. През 1962-а университетът в Болоня проявява голям интерес и издава труда на проф. Димитър Пасков "Фармакология и клинично приложение на нивалина". Професорът издава монография за нивалина, която е преведена на руски и италиански език. В САЩ препаратът е одобрен за лечение на Алцхаймер и на други увреждания на мозъка от съдов характер…
Нивалинът отдавна е признат в света
като изключително ефикасно лекарство против детския паралич. Установено е, че помага и при други болести, пред които медицината безпомощно вдига рамене.
При лечението на преболедували от детски паралич (полиомиелит) с остатъчни явления се постига рязко подобрение на двигателните функции, а пораженията на лицевия нерв изчезват. Нивалинът е ефикасен при проблеми на централната нервна система, родови парализи при бебета, а също и при деменция. Прилага се и при болести на гръбначния стълб. В психопатията го предписват при дефекти в умственото развитие.
Автор на отливката на главата е известният наш скулптор, роденият в Бяга Благой Илиев,
който почина неотдавна на преклонна възраст.
„Синът на Благой Илиев идва в Пещера и видя изложената скулптура”, казва учителката, която пък бе блъсната от кола и сега има проблеми с придвижването.
„Слава Богу, жива съм, от небето някой ме пази и си мисля, че това е проф. Пасков”, казва Здравка Попова. „Удовлетворена съм, че след като десетилетия
тази отливка хващаше паяжини в склада на художествената галерия
и делеше едно пространство с мишките, сега ще бъде изложена на показ. Главата бе откупена от общината още навремето, но всички се страхуваха да я изложат, за да не бъде открадната. По този начин изчезнаха всички бронзови статуи в градския парк, а бяха чудесни… Сега в търсене на място и галерията, и музеят отказаха с мотива, че отливката е много скъпа, а те нямат нужните охранителни системи. Но аз искам да кажа на всички пещерци и на всички българи в страната и извън нея. Помнете кой е д-р Пасков и се гордейте с него”, натъртва учителката. Тя подчертава, че професорът е привърженик на безплатната медицинска помощ, ратува българските лекарства да бъдат с ниски цени, пледира за висок социален статус на българския лекар.
И сега Здравка Попова продължава да получава писма от хора, излекувани от проф. Пасков
А лично или задочно той е излекувал толкова много хора по цял свят. Ето например какво пише в дневника си французойката Марсела Гьотц: "От олио, подправено с машинно масло, заболях и ослепях. Ходих във Виена, Брюксел и Лондон да търся лек, но без резултат. Чух, че в България има професор, който лекува слепота като моята с помощта на лекарство, получено от кокиче. Дойдох в България сляпа и се върнах прогледнала с двете очи. Три думи няма да забравя: кокиче, нивалин, Пасков."
Професор Димитър Пасков, доктор на медицинските науки, напуска този свят на 24 април 1986-а. А тогава хиляди признателни хора го изпращат с море от кокичета - малкото нежно цвете, чиято неподозирана сила лечителят открива за света. Нивалинът и днес, под различни наименования, продължава да лекува болни по цялата планета.
Стартът на кариерата на Димитър Спасов Пасков е в Бяга и в Пещера, където започва непрекъснатото му израстване и като специалист, и като човек, който обича хората и им помага, често без да иска в замяна заплащане. Роден е през 1914-а в българското село Горно броди, Серско, тогава част от Османската империя. След Ньойския договор от 1919-а хиляди българи от Егейска Македония тръгват към България, а сред тях е семейството на Димитър Пасков. През 1934-а той завършва средното си образование в Асеновград, а през 1940-а и Медицинския факултет на Софийския университет. Д-р Пасков започва като участъков лекар в село Бяга и продължава като околийски лекар в Пещера.
През 50-те години на миналия век в света избухва пандемия от детски паралич. Тя оставя на планетата хиляди инвалиди за цял живот, а други не успяват да се преборят със заболяването и угасват. И в нашата страна болестта е страшна. Въведена е имунизация. Ползва се инфекциозната болница. През 1952-а в Момин проход е поставено началото на специализиран санаториум за деца, преболедували от детски паралич.
И точно тогава, когато медицината е била безпомощна, се появява вълшебно лекарство нивалин, създадено от българин. То помага на болните в много страни. Малцина обаче са тези, които знаят, че автор на това световно откритие е наш сънародник.
Случайността има пръст в разгадаването на свойствата на блатното кокиче
- докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което, без да иска, изпива водата от чашка с кокичета. Тя била оставена от родителите му на масата до леглото. Случката насочва вниманието на доктора към това красиво пролетно цвете, той започва още по-упорита изследователска и експериментална дейност.
През 1956-а Димитър Пасков екстрахира антихолинестерозната съставка от листата и цветовете на блатно кокиче - алкалоидът, който наричат галантомин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името нивалин. И авторът на лекарството, и самото лекарство, са български, което е повод за национална гордост.
През 1957-1959-а д-р Пасков специализира в Ленинград при световно известния учен акад. С.В. Аничков.
Наред с науката, д-р Пасков обича и билките. Изучава ги и за него билковото богатство на България отстъпва само на Хималаите. Задълбоченото познаване на билките лекарят дължи на постоянния си интерес към народната медицина.
Има срещи и с народни лечители
и така поставя на съвременни основи българската експериментална фармакологична школа. По време на престоя му в големия руски град, където работи и с редица руски светила в медицината, се правят изследвания върху животни и растения, включително и с кокиче. Тогава българският експерт окончателно решава да се посвети на експерименталната фармакология. Завръщайки се в родината, той е назначен за сътрудник в Института по експериментална медицина при БАН и оглавява сектор "Фармакология".
През 1961-а д-р Димитър Пасков е вече професор. През същата година в Неапол българският фармаколог
получава международната награда за наука "Еньо",
смятана за медицински "Оскар". В периода 1963-1976-а ръководи Катедрата по фармакология при ВМИ-София. Той не се задоволява с постигнатото. Заедно с екипа си правят опити с екстракта от блатно кокиче и други билки и постигат много добри резултати. Създават редица лечебни препарати: пимазин, нивалин-Р, нивалет, инха-17, алнид, димекс и др.
Проф. д-р Пасков има 120 труда в областта на фармакологията, написал е учебник за студенти и лекари, автор е на 20 изобретения. Признат е за един от основоположниците на съвременната българска фармакология.
Тодор ИВАНОВ
