През 2018-а 22% от населението или 1.5 млн. души, са били под прага на бедността, която в национален мащаб е била 351 лв., съобщават от Националния статистически институт (НСИ). С толкова на месец трябва да разполага всеки член на домакинство.
В сравнение с предходната 2017-а размерът на линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1.4 процентни пункта, посочват още от статистиката.
Най-много са бедните сред безработните. При работещите не е отчетена промяна. Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Близо 70% от ромите са бедни, а над 20% от всички българи живеят в материални лишения. Всяко четвърто дете също е изложено на риск от бедност.
Дотук данните са в национален мащаб. Важен аспект в изследването на бедността обаче е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в област София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa). Това означава, че и средният общ разполагаем нетен доход на домакинствата в нашата област е най-нисък.
По относителен дял на бедното население обаче не сме на опашката. Най-висок е той в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%, а най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
В Пазарджишка област относителният дял на бедните през миналата година е стигнал 21.8%. При мъжете е 20.4%, а при жените – 23.2%.
Мина ГЕОРГИЕВА
