Словото на кмета на Никола Белишки на националния митинг-заря на 1 май, по повод 143 години от избухването на Априлското въстание, отново бе силно - с препратки към актуалните теми на деня. Ето част от него:
- Често съм се питал защо точно Панагюрище? Имало е и други такива градчета и по-големи градове, с по-големи и славни традиции, с царски дворци и болярски крепости, в които още се чуват песните и легендите за владетели и войводи.
Отговорът се крие в една картина в къща, една от малкото останали в Панагюрище след погрома през април 1876-а. Къща, приютявала Левски, в която е заседавало Привременното правителство през онези величави дни. На нея е изобразен собственикът - търговецът Иван Леков - в европейски дрехи, до него е полегнал английски сетер, пред него две дами от семейството, облечени по последна виенска мода, край тях е застанал цигулар. А на главата на стопанина… е нахлузен турски фес. Този фес някак нелепо и дори карикатурно. Интелигентното, но категорично послание на Леков е - аз имам самочувствието, аз имам парите, аз имам образованието и културата на европееца, но това, което ме отдалечава от него, е този фес - символ на петвековното робство.
Този е край е особено български. С дързост и сила се изправи пред очите на Европа и заяви: Ние знаем що е демокрация - ето го парламента на Оборище! Ние можем да се управляваме сами - имаме правителство и министър председател е Павел Бобеков! Имаме Княгиня! Имаме и знаме! Готови сме да браним нашата държава - с Хвърковатата конница, с Черешовата артилерия, с шишанетата…
Днес аз, като българин, се срамувам затова, че 143 години, след като светът беше разтърсен и променен от саможертвата на прадедите ни, основната тема на дебат в нашето общество е колко струва един квадратен метър на нечия тераса.
А питаме ли се колко струва един квадратен метър тук, в бунтовно Панагюрище? Цената е потоци от юнашка кръв и кръвта на невинните, реки от майчини сълзи. И тази цена никой и никога не може да заплати.
(Зн)
