Роденият в Карамусал подофицер бранеше небето над София преди 75 години
Великден наближава. А преди 75 години Великден беше особено червен, защото бе боядисан от кръвта на героите-летци, бранещи небето над България. Един от тях е роденият във Виноградец подофицер Атанас Кръстев. Той загива със смъртта на смелите на 16 април 1944 година в бой с неприятелските американски летци.
По принцип българите знаем за онези черни дни. Чували сме, че на американските летци бе изграден паметник в София и то на видно място, докато героят Димитър Списаревски, който загива в небето, биейки се сам срещу 20 американски изтребители и бомбардировачи, е почетен с кът край село Долни Пасарел, а в София на името на капитана има само паметна плоча в квартал „Дружба” - на едноименния булевард. Някои от нас знаят, че 4208 са цивилните убити, починали от рани и безследно изчезнали, а 4744 са тежко ранени. Разрушени само в София са 12 хиляди и 657 граждански обществени и жилищни сгради, включително къщата-музей на Иван Вазов. България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров по настояване на Чърчил. През февруари 1944-а британският премиер отговаря на предложения за прекратяване на бомбардировките, че „след като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“
Кой обаче е подофицер Атанас Атанасов Кръстев?
За него повече разказва капитанът от резерва Васил Шушнев:
Атанас е роден на 19 август 1920-а в сeло Карамусал (сега Виноградец). Произхожда от многодетното семейство на Елена и Атанас Кръстеви. Той има брат Спас (завършил медицина) и три сестри - Богдана, Надежда и Лиляна. Баща му е заможен селянин, занимава се с лозарство и винарство.
Атанас Кръстев завършва Държавно столарско и резбарско училище в Долна баня. Там интелектът и физическите качества, които притежава, наред с професионалните умения, му позволяват при отбиване на военната служба да постъпи във Въздушните войски, а оттам в Пилотското училище в Казанлък. Така се сбъдват
детските мечти, когато, виждайки да лети самолет над пазарджишкото поле, си пожелава и той да бъде в него
Като ученик в Долна баня често е впервал поглед към върховете на Рила. Гледал е Белмекен и Мусала и мислено ги е прелитал...
Атанас Кръстев полага първи и втори пилотски изпит, разказва ор кап. Шушнев. След това, като правоспособен пилот от 12-ти подофицерски випуск, постъпва на служба в Трети разузнавателен орляк в Ямбол. Подофицер Атанас Кръстев е определен за взводен командир на Школата за аеромонтьори в Ямбол, но продължава с усилената летателна подготовка. През септември подофицер Кръстев е изпратен в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Завършва я в края на същата година и е приведен на военна служба в 6-ти изтребителен полк в Карлово с командир полковник Васил Вълков. Това е времето на все по-усилените нападения на противниковата авиация над България и преди всичко над София. Подофицер Кръстев е зачислен към 2/6 изтребителен орляк с командир капитан Николай Бошнаков. Той е обучен да изпълнява бойни задачи с френски изтребител „Девоатин -520” и с германските „Месершмит -109 Г”. От края на февруари 1944-а Атанас Кръстев започва да изпълнява бойни дежурства и задачи ...
На 30 март е извършена една от най-тежките бомбардировки над София
Небето се изпълва с над 800 противникови бомбардировачи „Либерейтър” и изтребители „Лайтнинг”. Срещу тях българските въздушни войски противопоставят изтребители, пилотирани от отлично подготвени, храбри и решени на всичко летци. Един от тях е и подофицер Атанас Кръстев със своя „Девоатин”.
През април 1944-а над България започват да прелитат противникови самолети за нанасяне на бомбени удари по обекти в Румъния - столицата и петролните рафинерии. На 4 април прелитат 600 вражески самолета, а срещу тях се опълчват български изтребители. На 15 април прелитат 400 противникови самолета. Да им дадат отпор излитат 18 български изтребителя.
И идва 16 април. Неделя. Първият ден от най-големия християнски празник - Великден
Тържественият звън на църковните камбани се смесва със зловещият вой на сирените. Над Северозападна България прелитат 400 самолета. Слава Богу, България и София са пощадени. Но на втория ден от Великден - понеделник, 17 април, не е така. Влитането на противниковите самолети започва в 10 часа и 40 минути. Нападенията над София започват точно в 12 и 20 минути. В осем последователни вълни от север, североизток, запад и северозапад. Вражеските самолети са около 450. Във въздуха са вдигнати 307 български изтребителя. Точно в 12.00 часа от летище „Враждебна” излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк, водени от орлячкия командир капитан Николай Бошнаков. С два „Девоатин”-а във въздуха се вдигат подпоручик Веселин Рачев - водач, и подофицер Атанас Кръстев - воден.
Нашите са изненадани от използваните за първи път от противника изтребители „П-51 Мустанг”,
които по своя външен вид наподобяват немските „Месершмит”, използвани от българската авиация. Не трябва да се пренебрегва и фактът , че по своите тактико-технически параметри „мустангите” превъзхождат значително използваните дотогава „Лайтнинг”-и.
В хода на боя 2/6 изтребителен орляк се разделя на две и преследва противника до района на Кюстендил.
Съотношението на силите е 12:1 в полза на противника,
като не трябва да пренебрегваме и страшното въоръжение на „крепостите”. „Месершмит” -а на орлячният командир е тежко повреден, капитан Бошнаков се спасява с парашут. Двойката изтребители Рачев - Кръстев са свалени и загиват. Девоатинът на подофицер Кръстев пада при Лесново, Софийско.
Това е най-черният ден за военната ни авиация. В него загиват още шестима летци.
Посмъртно подофицер Атанас Кръстев е произведен в офицерско звание и е дарен за военно отличие „За храброст” четвърта степен, втори клас.
Героите са винаги в строя во веки веков.
„Знаме”
