В Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт
ПАЗАРДЖИК. Петък, 12 април, започнал като обикновен учебен ден за Румяна Ангелова - преподавателка по математика и информатика в Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт. След като ударил звънецът за голямото междучасие обаче, тя чула ученици да я викат въодушевено от двора. Неподозираща нищо, госпожата прекрачила училищния праг. И зяпнала от почуда:
- Първото нещо, което ме порази, бе колко много деца се бяха събрали и ме очакваха. Точно срещу мен стоеше моят клас - 12 „а”, специалност „Икономическа информатика”. Всички момчета бяха облечени с бели ризи, а момичета се бяха дегизирали като стюардеси, носеха дори сини вратовръзки. В ръцете си държаха
пъстроцветни димки
Най-отпред се „кипреше” самолет. Впоследствие разбрах, че са го проектирали и конструирали съвсем сами. Именно върху него беше надписът: „Елате с нас на бал!”.
Като истинска звезда аз трябваше да премина по червен килим. Едно от момчетата щеше да ме преведе. В четирите края на килима имаше колонади с цветя и балони, а по дължината му на въженца с калинки бяха окачени много
снимки от живота на класа
през петте ни години заедно. Имаше и постер с посоките и световни дестинации като Токио, Абу Даби, Лос Анджелис и други. Както и табло, на което бяха нарисувани мислещи глави, мозъци и, естествено, математически символи.
Въпреки старанието на учениците, преди да тръгна по червения килим, освен че малко потанцувах, аз поставих няколко важни условия. Казах им, че ще приема вълнуващата покана, но само ако дадат всичко от себе си и бъдат достатъчно сериозни и отговорни, за да изкарат високи оценки на матурите и на другите изпити, които им предстоят. И ако обичат и уважават своите родители и учители и
носят винаги в сърцето си своето училище
Чак след като обещаха да изпълнят изискванията ми, аз дефилирах по килима, за да стигна до тях. Последва бурна радост и от моя, и от тяхна страна, а накрая всички се прегърнахме в кръг. Моментът бе изключително емоционален. Накрая всички се хванахме на хоро.
Румяна Ангелова още се вълнува искрено, спомняйки си за 12 април, макар от преживяването вече да я делят няколко дни.
- През цялото време звучеше моя любима музика - продължава разказът й. - Целият пърформънс беше страхотен. Всичко беше подбрано и реализирано с много вкус, с много стил. Нямаше пошлост, нямаше парадиране. А най-хубавото е, че беше изцяло дело на моите ученици, на всичките ми 29 дечица. Като започнете от невероятния сценарий, минете през идеята за димките - едновременно ефектни, но и показващи
колко фин е рисунъкът на замисъла им,
и стигнете, разбира се, до самолета. Може да си представете какво чертане, коване и боядисване е паднало. Малко по-късно разговарях с главната „виновничка” - Юлия Спасова. Момичето чистосърдечно призна, че първите й чертежи съвсем не били успешни. Тя обаче не се отказала и вторият модел вече бил точно такъв, какъвто си го представяла. Толкова ме впечатли работата й, че я поощрих да насочи развитието си в тази посока, но тя е отлична спортистка и предполагам, че ще продължи в Спортната академия.
Сред подаръците имало и бонзай - отново пълен със символика. Многото му клонки сме ние, г-жо Ангелова. Обединени сме в едно - нашият клас, обяснили учениците. На любимата си учителка те поднесли и
икона, осветена в Йерусалим
от йерусалимския патриарх.
- Много съм щастлива - казва тя. - Силната емоция ме завладя почти веднага и едва по-късно можах да оценя всеки детайл. Мислех си колко пораснали и помъдрели са тези деца. Дори само с този жест те показаха, че сме постигнали това, за което пет години работихме упорито в училище, и за което вероятно родителите им са мечтали.
Никога не съм била привърженичка на помпозните покани за абитуриентски балове, които станаха така популярни през последните години. Винаги съм смятала, че се хвърлят излишни усилия и доста средства общо взето за показност. А и резултатът често е спорен. Но в петък аз видях плодове на колективна воля, колективен интелект, материализирана колективна мисъл. Определено
бяха излезли от шаблона
Тематиката на поканата за г-жа Ангелова изобщо не е подбрана случайно. Освен като символ на полета на мисълта, самолетът е препратка и към активната й международна дейност като преподавателка. Румяна Ангелова е сред разпознаваемите учители в Европа. Под нейното менторство миналата година сегашните абитуриенти се включиха в европейския проект „Мисия Марс”, а сега по-малките й ученици участват в друг любопитен проект - „Как се движи Луната?”.
Мария ДЪБОВА
