ПАНАГЮРИЩЕ. Оригиналът на Панагюрското златно съкровище вместо на 1 май, тази година ще се върне в бунтовния град през декември, съобщи специално за “Знаме” д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей. Тогава ще бъде отбелязана 70-годишнината от откриването на уникалната тракийска реликва на 8 декември 1949-а. Иначе от 2012-а, след договореност между община Панагюрище и Националния исторически музей, златото се излага през април-май в трезора, специално изграден в двора на музея.
Тази година панагюрци и гости на града тържествено ще отбележат 143-та годишнина от избухването на априлското въстание от 1876-а без оригинала на находката, поясни директорът д-р Атанас Шопов. Автентичните съдове сега красят Пловдивския археологически музей по повод обявяването на града на тепетата за Европейска столица на културата.
Припомняме, че на 8 декември 1949-а братята Павел, Петко и Михо Дейкови откриват златните предмети в местността Мерул, в района на тухлената фабрика, в която работят. Докато копаят глина, те попадат на ценната находка и в торба я отнасят вкъщи да зарадват децата. По-късно, по време на заседание на Околийския народен съвет с председател Стефан Калпаков, златото е подредено върху покривка на масата, около която минава заседанието. Изложено е и във витрина на бившата Хавлиена фабрика, за радост на панагюрци. Но за кратко.
Тогавашният директор на Археологическия музей в Пловдив Димитър Цончев отпътувал с влак от Панагюрище за Пловдив, носейки златото в торба. На жп гара Стрелча към него се присъединила и охрана.
Първите научни публикации за Панагюрското златно съкровище са на д-р Петър Горбанов, който си отиде от този свят, съобщи историкът Георги Керкеняков. Д-р Горбанов е присъствал на честването на 60-годишнината от откриването на съкровището през 2009-а. Самият той е работил в музея към местното читалище “Виделина”, по-късно обособен в самостоятелна културна институция.
Макар че по документи съкровището е собственост на Пловдив, то е част от постоянната експозиция на Националния исторически музей в столицата.
Пенка МИХАЙЛОВА
