Любопитно:
Акумулаторите привлекли у нас легендата на „Манчестър Юнайтед” и „трите лъва”
Малцина знаят, че английската легенда Боби Чарлтън е идвал на посещение в Пазарджик. Още по-малко пък са тези, които са наясно, че сър Боби е помогнал за визата на бившия треньор на „Хебър” Трендафил Узунов. Големия Тръбо, както е известен, или бате Тренди, както му викат неговите възпитаници от „Хебър”, води отбора, а помощник му е Танчо Гилев.
Как така обаче сър Боби Чарлтън, легендата на „Манчестър Юнайтед” и „трите лъва” се е озовал в Пазарджик?
Не са много хората, които са наясно, че след прекратяването на бляскавата си кариера Боби Чарлтън решава да се занимава и с бизнес, като е назначен на ръководен пост в компанията за производство на акумулатори "Хлорид". Преди да дойде в България, той е напуснал мениджърския пост на „Уигън” през 1983-а и година по-късно влиза в борда на директорите на „Манчестър Юнайтед”. В България е по линия на стартерните батерии, за да обмени опит, затова посещава Пазарджик и Толбухин (днешен Добрич), където се намират съответно Акумулаторният завод и заводът за акумулатори „Старт”. Предвижда се на двете места да се пуснат нови линии акумулаторни батерии, които да промотират производството на въпросната компания "Хлорид". И ето го, през март 1986 година, носителят на Златната топка през 1966-а Боби Чарлтън каца в София и...
„Беше 1985 или 1986 година
Готвехме се за мач с „Хебър”, когато научихме, че в Пазарджик е дошъл световният шампион Боби Чарлтън. Тук беше във връзка с акумулаторите. Ние имахме тренировка, а те дойдоха с директорката на Акумулаторния завод Маринкова, която го бе поканила. И го водеше с преводач”, спомня си бившият треньор на „Хебър” Трендафил Узунов пред „Знаме”. Бяха ни предупредили, че ще дойде. Той поздрави, след като разбра, че на другия ден ще играем, каза, че няма да е практично да правим непривични тренировъчни занимания и реши да ги покаже с децата. Събра се детският отбор на „Хебър” и направиха няколко упражнения. Направи ни впечатление на земен човек.
Беше усмихнат. „Здравей - що си - как си!”
Разговаряхме и аз го помолих да ми покаже седмичен цикъл на тренировки, които да приложим в „Хебър”. Той пък веднага реагира: „Заповядайте в „Манчестър Юнайтед”. Ще имаме време и ще ви покажем това, което искате”. Кани ме човекът, но как да отидеш в Англия?! И после си тръгнаха. Боби Чарлтън не стоя повече от два часа, но ни направи много голямо впечатление”, спомня си Трендафил Узунов. И добавя, че години по-късно решил да се възползва от поканата. Е, не точно за „Олд Трафорд”, но през 1998-а решил да замине за гурбет на Острова. По същото време България направи равен на „Уембли” с Англия - 0:0, под водачеството на Димитър Димитров-Херо.
„Реших да си търся работа навън. Тогава във футбола започна разпад. Бяха мутренските времена и въобще не исках да се занимавам със спорта. Десет години бях в Англия.
Интересното обаче е, че Боби Чарлтън ми помогна
На тръгване трябваше да изкарам виза. Явих се на интервю в английското посолство, но визи не се даваха. Бяхме над 200 човека, които чакахме напразно. Тогава показах снимката с Боби Чарлтън. И се събраха край мен всякакви дипломатически служители и я заразглеждаха. И веднага ми дадоха виза. От 200 души само на мене дадоха, а останалите се разминаха. Така, макар и косвено, ми помогна Боби Чарлтън”, смее се бате Тренди. Той не вярва, че сър Боби ще се сети за него, ако е бил потърсил футболиста, държал над 40 години рекорда за най-много голове за „червените дяволи” (Рууни успя да подобри 249-те попадения) и за най-много голове с екипа на Англия. Но знае ли човек…
За посещението на Боби Чарлтън в България и конкретно в Пазарджик пише и
Георги Бойчев в книгата си „Футболни гости”
Ето и един откъс от нея:
„Един разговор с Боби Чарлтън е интересен и полезен за всички, които обичат футбола. А и той е готов да разказва до забрава за всичко, което е свързано с играта и с неговото място в нея. Не обича да говори само за едно - за страшната катастрофа на летището в Мюнхен през1958-а, когато загина знаменитият отбор „Манчестър Юнайтед”, а той и треньорът Мат Бъзби оцеляха като по чудо. Явно тридесет години по-късно раната още продължава да кърви, макар че по-надолу Боби ще каже, че вече има право да спи спокойно. От висотата на неговия изключителен футболен интелект оценките му за играта звучат като истински футболни закони. И звучат толкова точно и убедително, че просто не можеш да не му вярваш. Не му повярвахме само за едно. “Стар съм вече да играя футбол!” - каза Боби пред любителите на футбола в Пазарджик.
- Вместо да станете треньор на истински професионален тим, Вие създадохте футболно училище за обучение на младите. Как стигнахте до тази идея?
- Това стана по време на едно мое гостуване в Южна Америка. В Аржентина ме помолиха да участвам в тренировка с най-малките, да им покажа нещо от моите футболни секрети. Тренировката имаше голям успех и така се роди идеята да открия собствено футболно училище в Англия. У нас футболът е включен в учебната програма на училищата, но не винаги се преподава от истински специалисти. Дори и в професионалните клубове повече се набляга на колективните занимания за сметка на работата за индивидуална техника. Именно тази празнина в подготовката на младите се опитвам да запълня в моята школа. В нея се приемат момчета от 8 до 18 години за пет или седемдневни курсове през лятната и пролетната ваканция. Работи се изключително за техника. От 1984-а организираме и курсове за подготовка на вратари под ръководството на Гери Бейли.
- От позицията на Вашия голям опит как смятате - остана ли за Вас някаква тайна във футболната игра?
– Силата на футболната идея, на тази магия, която обединява около себе си хиляди, милиони хора по стадионите - това е за мен най-голямото тайнство на играта.
- Преживели сте безброй футболни победи. Коя от тях Ви е донесла най-голяма радост?
– Най-ценна за мен е победата на „Манчестър Юнайтед” в турнира на шампионите през 1968-а.
- По-ценна от световната титла през 1966-а?
– Да, защото с победата на „Юнайтед” треньорът Мат Бъзби и аз изпълнихме дълга си пред нашите приятели, които загинаха на Мюнхенското летище през 1958-а. Тази победа ни беше нужна, за да можем да спим спокойно.
- Кой футболист Ви е направил най-силно впечатление по време на Вашата продължителна спорта кариера?
– Моят съотборник от „Манчестър” Джордж Бест. Талант като него не е имало и едва ли ще има.
- Но Вие постигнахте във футбола много повече от него, а той завърши кариерата си в затвора...
– Ние просто живяхме по различен начин. Когато аз спях в леглото си, Джордж танцуваше с красавици от нощните барове. Когато аз ставах за тренировка, той още спеше. Така загуби всичко и пропадна. Жалко, че не можа да използва докрай това, което му бе дала природата. Беше наистина гениален.
- Кой е най-големият проблем на сегашния футбол?
- Бруталността на терена, незачитането на съперника - това е най-опасният проблем, който вече се превръща в смъртоносна болест за футболната игра.
- Доста години изминаха от времето, когато Вие бяхте на терена, много промени настъпиха в играта през всички тези години. Все пак кое във футбола се оказа непреходно, кое не загуби своята стойност до днес?
- Самата игра е непреходна. Разбира се, това е казано много общо. В спортен план винаги ще бъде актуална мотивацията и всеотдайността в борбата за топката. Без това никой отбор не е стигнал до успеха. Иначе от човешка гледна точка непреходното във футбола е това, че той най-лесно разрушава преградите между хората, ликвидира отчуждението, създава нови приятелства и симпатии. Затова играта е жива и ще живее. Затова съм и аз сред вас в тези чудесни дни...”
Дочо ЧАНЕВ
