Преди 75 години, на днешния 16 април, Велики четвъртък, катедралата “Света Неделя” е препълнена с хора за опелото на о.з. ген.Георгиев. Към 15.23 часа силен взрив откъсва кубето и то полита във въздуха. Сред отломките загиват около 150 човека, около 500 са ранени, някои от които също умират. Оттогава до днес
за този трагичен акт се пишат и говорят истини, полуистини и лъжи
Изглежда някои от подробностите по подготовката на атентата ще си останат неизяснени. Факт е обаче, че още тогава не само общественото мнение, но и ръководството на БКП и на съвещанието в Москва, и на пленума във Виена (1926-а), се произнася отрицателно за този акт. На пленума във Виена участва и Димитър Халов от Пазарджик, който пише за силната критичност на повечето участници към този акт. Между тях е и друг пазарджичанин - Георги Ламбрев. Печално и трагично е и това, че след атентата правителството започва бясно гонение срещу всички леви сили
и на практика е избит “цветът на българската нация”
За да няма предубеждения читателят, ще посочим, че не е истина твърдението за липса на оценка и позиция преди 1991 година. Ето мнението на една историчка от Института към ЦК на БКП:
“Трябва определено да кажем, че априлският атентат е резултат и от политическата линия на партията, възприета от пролетта на 1924-а за ново въоръжено въстание, макар и да не произтича фатално от тази линия.”
И така, кой и защо извърши атентата? Кои са основните причини за този акт?
Ако търсим историческите отговори на този въпрос, не трябва да разместваме местата на историческите събития, на причината и следствието. Нито да търсим само влиянието на външните фактори. Люлката на българското разделение на обществото и последвалото кърваво хоро (едно от тях е описано от Антон Страшимиров) се залюлява и поради безродната, грешна и алчна политика на български държавници в периода 1912-1918 г. Тя доведе до 2 национални катастрофи, погубване на националните идеали и отхвърлянето на повечето политически лидери. Така се стига и до мнозинството на БЗНС в парламента, и до това БКП да има 54 депутати (почти колкото БСП сега?). Няма как да се забрави и 9 юни, особено зверското убийство на министър-председателя Александър Стамболийски!
И се завърта една мътна и кървава история
Идва и септември 1923-а. Масови участници в тези събития са отново предимно селски маси, водени този път от БКП и БЗНС. Приемането на ЗЗД и преследването на БКП и БЗНС нагнетяват още повече обстановката. Грешката на тогавашното ръководство на БКП е, че не отчита безперспективността на въоръжената борба и не снема навреме курса за въстание. Така през лятото и есента на 1924-а се разиграват драматични събития. След Майския манифест на представители на различни крила на ВМРО започва разчистване на сметки в организацията -
избити са много дейци, предимно свързани с левицата
Наемни убийци и офицери от РО на армията извършват поръчкови убийства, избити са и народни представители (точно на 14 юни 1924-а е убит и Петко Д.Петков).
В тази обстановка постепенно силно влияние в БКП вече придобива Военната организация. Според мен, никога след това вече БКП не успява да създаде такава стройна организация, съчетана с връзки във важни държавни сфери. Начело на Военния център са високоинтелигентни хора, фронтови офицери - майор Коста Янков (син на полк.Янков, загинал в Македония, племенник на Райна Попгеоргиева - Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев), майор Иван Минков (брат на писателя Светослав Минков, учил в чужбина, човек, който не познава страха, един от най-добрите конспиратори в цялата партийна история), третият е М.Фридман.
Военната организация
вербува сътрудници от армията, държавната администрация, има хора в двореца
За възможностите й говори и фактът, че са разгадани и използвани шифрите на Вътрешно и Външно министерство.
Тази именно организация е организаторът на атентата,
чиято подготовка започва от декември 1924-а. Непосредствените организатори са Д.Златарев, П.Задгорски - клисар в църквата, П.Абаджиев, И.Петров. От тях само Задгорски е заловен. Военният център има отношение и към друг заплетен проблем в тази история.
И сега се премълчава въпросът за подготвяния от ген.Жеков преврат срещу правителството на Александър Цанков.
Зад тази идея стоят и цар Борис ІІІ, и някои буржоазни партии
Жеков сондира мнение по този въпрос. Чрез Николай Петрини от БЗНС се търси среща и мнение на БКП. Коста Янков е за среща с генерала. Иван Манев, по това време политически секретар на БКП, забранява тази среща. (Иван Манев е от Панагюрище, учи в Швейцария, бил е категорично против атентата, убит на 25 април 1925 г.).
Като следствие на репресиите срещу левицата, БКП създава комисия от трима души (ЧЕКА), която е оторизирана да взема решения за терористични действия. В нея са Ив.Минков, Ст.Димитров, В.Червенков - убити са прокурорът Димчев, проф.Н.Милев. Така се стига до идеята да се организира атентат, отначало срещу Обществена безопасност, а после срещу правителството.
В началото на март за атентата са К.Янков, Ив.Минков, В.Червенков. Я.Доросиев, като представител на ЦК, се колебае. До края на март членовете на ИБ на ЦК Ив.Манев и Я.Доросиев са против атентата. Има голям спор и по повод на писмото, изпратено от Станке Димитров от чужбина до вътрешното ръководство. Самият Димитров твърди, че е писал за отрицателно становище по повод на атентата - негово и на Георги Димитров. Димитър Халов говори за това, че при проявяване на писмото се е получило друг смисъл без думата “не”, Георги Ламбрев казва, че е видял писмото и вътре се е давало съгласие за атентата. Писмото не е намерено досега. На всички нападки оттогава Георги Димитров отрича да е бил съгласен с извършването на атентата. В навечерието на атентата в София, на свобода са К.Янков, Т.Павлов, Ив.Манев, П.Искров, Мл.Стоянов, Х.Халачев. Последните двама не са знаели за атентата, Манев е бил против.
В същото време през април стават и други странни и драматични събития. Правителствени вестници тръбят, че на 15 срещу 16 април според “нареждане №2960 от 12 март на ИККИ (Коминтерна) ще избухне въстание. По-късно се оказва, че
тези документи са фалшификати, отпечатани в Берлин
На 14 април в Арабаконак е нападнат от анархистична група от 5 човека цар Борис ІІІ, убит е проф.Д.Илчев - ентомолог в двореца (странното е, че чрез него връзка с двореца поддържат някои дейци на БЗНС). Вечерта на 14 април, около 21.00 часа, А.Тодовичин (родом от Брацигово) изпълнява задачата и убива о.з. ген.К.Георгиев, известен деветоюнец. На 15 април Иван Манев и Петър Искров съобщават на К.Янков, че са против атентата. Тодовичин казва, че получил задачата от П.Абаджиев. Технически атентатът се извършва от Н.Петров, П.Абаджиев, П.Задгорски.
Почти всички организатори загиват
К.Янков и Ив.Минков в бой с полицията, Задгорски е заловен и осъден на смърт, след престрелка е заловен, съден и обесен и М.Фридман. Атентатът е използван от правителството на Цанков, което се разправя със стотици невинни хора, станали жертва на политически репресии, сред които мнозина български интелектуалци, обявили се срещу терора.
Така се доказва още един път принципната постановка за
безплодието и вредата от левичарските увлечения
и тежките последици, до които те могат да доведат. На практика събитията от април 1925-а поляризират още повече българското общество, вина за което имат и двете страни.
