Май ще се окаже, че не Експертната комисия, а РЗИ имат вина в случая
ПАЗАРДЖИК. Регионалната здравна инспекция бе осъдена от майка на дете за бездействие на първа инстанция, макар от институцията да твърдяха, че нямат вина за изгубените документи за ТЕЛК. В резултат на това в продължение на 16 месеца болна от диабет жена напразно ходела всяка седмица, за да се мъчи да освидетелства бебето си, което се родило със сърдечна аномалия - дясната камера на сърцето не се захранвала с чиста кръв. Това наложило пеленачето да претърпи много сериозна операция. Два месеца след операцията момиченцето живяло с разтворен гръден кош. След като били изписани от болницата през месец май 2014-а, майката веднага подала молба в ТЕЛК за освидетелстване на детето. Заявлението е регистрирано в РКМЕ с №Пз-ВХ-2672 от 19 май 2014-а, но съдът прие, че не е изпратено заедно с медицинската документация в ТЕЛК.
Съгласно Правилника за устройството и организацията на работа на органите на Медицинската експертиза и работоспособността на регионалните картотеки на медицинските експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях.
Ето какво разказа бабата на бебето Кремена Бързакова в съдебната зала:
„Дъщеря ми ходеше да проверява устно какво се случва. Казвали са й, че трябва да чака писмо.
Мина повече от година без никакъв резултат. Казаха, че няма такива документи.
Дъщеря ми непрекъснато се интересуваше. Документите били загубени. Това го казаха в ТЕЛК-Пазарджик. След това започна ходене по мъките. Дъщеря ми писа писма до директора на болницата във връзка със загубените документи. Отново се наложи да подава заявление с всички документи за освидетелстване. Писа до омбудсмана. След като втория път подаде документи, освидетелстваха детето. Дъщеря ми е диабетичка, състоянието й беше много лошо. Буквално рухна. Тези два месеца престой на детето в болницата я съсипа. След това започнаха големите страхове, детето беше в къщи. Цялата тази история с ТЕЛК й се отрази много зле. Бяха й нужни средства. Не е идвала при нас да моли за помощ. Почти не беше адекватна. От приятели разбрах, че си е продала колата. Започнах да настоявам да й помагаме. Тя живееше в апартамент с ипотека. Детето имаше нужда от прегледи в Пловдив, София... Не знаехме дали ще има нужда от втора операция. Много често плачеше, не се хранеше редовно, получаваше кризи, но не искаше да влезе в болница, за да си гледа бебето.
Увеличи й се дневният прием на инсулин, от три инжекции на ден премина на четири
Увеличи й се диоптърът. Нямаше нужните средства да продължи живота си. От ТЕЛК й бяха казали да подаде ново заявление. Не мога точно да конкретизирам откъде точно са й казали. Не правя разлика между ТЕЛК и регистратурата”, разказа Кремена Бързакова.
От медицинските документи по делото е видно, че на 14 юли 2014-а майката е постъпила в спешно отделение на МБАЛ със силни болки, поради високи стойности на захарта. Прелели й две банки физиологичен разтвор, след което е било преценено, че трябва да бъде настанена за лечение в болничното заведение, но тя отказала, защото не е имало кой да се грижи за детето.
Според решението на Административния съд в Пазарджик,
РЗИ трябва да плати 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на противоправно бездействие да бъде освидетелствано детето по вид и степен на увреждане в периода 19 май 2014-а до 25 септември 2015-а, както и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба. Както и 400 лева за разноски по делото на майката и 700 лева харчове по делото на МБАЛ „Пазарджик” (при условията на евентуалност иск за 2000 лева бе насочен и към държавната болница, б.р.).
Останалите си претенции майката може да подаде по реда на Закона за обезщетение на държавата и общините за вреди.
Последната дума ще има Върховният административен съд.
Единствените средства, които ищцата получавала, са били от майчинство в размер на 340.00 лв. и пенсия за инвалидност в размер на 115.00 лв. На 29 април 2015-а
продала напълно неизгодно за нея собствения си автомобил „Тойота Ярис“,
защото не й достигали парични средства за отглеждане на детето във връзка с неговото здравословно състояние (в нотариалния акт е записана сумата от 380 лева). Преди раждането на бебето, жената работила като фризьорка, но след раждането нямало как да продължи. На месец давала по 30 лева за лекарства за диабет, който се е обострил след установяване на заболяването на детето.
Какво казват институциите?
От РЗИ твърдят, че доколкото ТЕЛК са структурни звена към съответното лечебно заведение, РЗИ не може да носи отговорност за техните действия или бездействия. Инспекцията има отношение единствено по регистрацията, обработката и съхраняването на здравната информация на освидетелстваните лица. Що се отнася до документите, твърди се, че заявлението-декларация от 19 май 2014-а
било предадено веднага с писмо с изходящ номер на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик
От МБАЛ „Пазарджик“ АД настояват, че първоначалната молба на майката, заедно с медицинското експертно досие, не е постъпила в срок пред Втори състав на ТЕЛК. И че служителката, която е приела молбата, не е в служебни правоотношения с дружеството, а с РЗИ - Пазарджик. Още повече, в случая вече имало влязло в сила решение на ТЕЛК от 25 септември 2015-а, което не е било обжалвано по предвидения за това ред, включително и по отношение на началния момент на инвалидизацията. Освен това не е бил съставен нарочен протокол, че медицинското експертно досие, образувано по молба от 19 май 2014-а, е било загубено.
Според прокуратурата обаче искът срещу РЗИ е основателен.
От РЗИ представиха писмото до Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД
В края на документа саморъчно е изписано „Приел” и „Предал” и съответно са положени два хвърчащи подписа, без да са отбелязани имена на физически лица, техните длъжности или каквито и да е други индивидуализиращи ги данни. Иначе бе пояснено, че искането за освидетелстване на детето й е прието от служителката в картотеката, която заедно с описания документ (протокол) е предала същото на лекарка от ТЕЛК. Въпросната докторка бе разпитана като свидетел по делото и заяви, че по същото време е била в Турция и че подписът на документа прилича на нейния, но тогава не е била в страната и е възможно да го е подписала по-късно. „Между 17 май 2014-а и 2 юни 2014-а не съм участвала в заседание на ТЕЛК. В този период от време не съм получавала документи от служител на картотеката”, каза докторката. Нейна колежка, за която се твърди, че срещу подпис била взела папката, пък е посочена като член на ТЕЛК единствено на 15 май 2014-а, като след тази дата до 31 май 2014-а не е участвала в работата на ТЕЛК…
В хода на съдебното производство се представи разпечатка от електронен носител на Единна информационна система на медицинска експертиза в България (РКМЕ-гр. Пазарджик), в която е отбелязано името на момиченцето и датите 19 май 2014-а и 04 септември 2015-а, срещу които е отбелязано „Изпратено на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик”. Това обаче не удостоверява предаването на практика,
отсече съдът, защото системата не позволява електронен обмен на документи между РЗИ и МБАЛ. Представеният по делото документ, за който от страна на РЗИ се поддържа, че е протокол за предаването на съответните заявления и документация от РЗИ на ТЕЛК, също не удостоверява този факт.
„Явно е от данните по делото, че твърдението за фактическо предаване на заявлението от 19.05.2014-а и съпътстващата го медицинска документация, не може да бъде свързано нито от РЗИ, Пазарджик, нито пък от служителката в РКМЕ-Пазарджик с кое да е конкретно лице от Втори състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“ АД. Като приели книжата се сочат доктор, който в този период не е бил в страната, или доктор, който пък в този период явно не е участвала в състава на ТЕЛК”, мотивираха се магистратите.
Така топката остана в полето на РЗИ.
„Макар и постановено извън процесния период от време, Експертно решение № 3584 от 25.09.2015г., на ІІ състав на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик“, с което на детето е определена 50% инвалидност, без чужда помощ, с дата на инвалидност 01.09.2015-а, прави възможна констатацията, че легитимните очаквания на майката, подавайки заявление-декларация от 19.05.2014-а да получи адекватна охрана на собствените и на детето си права и правно защитени интереси от страна на ответната администрация, са били както фактически, така и правно обосновани. Вместо това, в резултат на неоснователното бездействие на длъжностните лица, е била поставена в ситуация на неизвестност и продължително очакване за постановяване на някакъв резултат по направеното от нея искане. Което пък е предизвикало описаните до тук негативни психически състояния.”
„Знаме”
