ПАЗАРДЖИК. “Знаме” вече писа за актрисата Василка Сугарева, родом от Панагюрище, отличена с наградата “Икар” за “Най-добър дублаж” за нахсинхронния дублаж на Топси - героинята на Мерил Стрийп в “Мери Попинз се завръща”.
Победителите в тазгодишното издание за сценично изкуство на Съюза на артистите в България (САБ) бяха наградени в Деня на театъра - 27 март, на официална церемония в Народния театър “Иван Вазов”.
Преди да отшумят отзивите и вълненията около престижния “Икар”, наша репортерка разговаря с носителката на тази награда Василка Сугарева.
- Г-жо Сугарева, честито отличие! Как се чувствате?
- Сърдечно благодаря! Безмерно щастлива летя на крилете на Икар...
- Мечтала ли сте един ден да получите “Икар” за “Най-добър дублаж”?
- Всеки актьор жадува признание за своя талант и всеотдайност. Никога не съм се стремила към награди и отличия. Не притежавам конкурсна природа, но най-ценното за мен е, че моите колеги единодушно са гласували за постиженията ми в озвучаването тази година. Благодарна съм и на „Дисни” за избора и честта - великата стихия Мерил Стрийп да говори и пее на български език в мюзикъла „Мери Попинз се завръща” - с моя глас. Оценката на създателите на филма за изпълнението ми е „Фантастично!” Получих изключителни комплименти от приятели, колеги, непознати... Каква по-голяма награда!
- Кога за първи път застанахте зад микрофона? Какво бе усещането?
- Микрофонът винаги е бил мой приятел. Толкова години се изявявам като водеща, певица, рецитатор... В дублажа навлязох преди 25 години, когато се явих на кастинг за няколко роли в прочутия латино сериал „Касандра”. Това беше моят шанс и моята премиера в телевизионния ефир. Този филм ме обяви като нов глас, тук показах нужните качества и поканите от всички телевизии заваляха. В началото е огромен стрес, защото заставаш до опитни колеги и се стараеш да си равностоен, да не изоставаш, да не ги разочароваш. Постепенно първоначалният шок от тази специфична актьорска работа се преодолява, отпускаш се, добиваш самочувствие и ставаш все по-добър. Така е при всички професии.
- Имате ли случай да дублирате на прима виста, без предварителна подготовка за ролята?
- Това е принципът на всички телевизионни филми и сериали. Там няма време за подготовка и предварително запознаване с текст, сюжет, атмосфера и т.н. Екипът сяда пред микрофоните и започваме да четем. Никак не е лесно. Изисква се комплекс от качества: артистичност, диапазон, музикалност и ритмичност, бързи рефлекси, разпределено внимание, усет за характер, техника и бързина на говора, блестяща артикулация, енергия, всеотдайност и т.н. Почти нямаме право на грешки и повторения, а това е голям стимул за мобилизация. Нищо не се репетира предварително. Чете се на прима виста и в движение често текстът се редактира. Едновременно с това се гледа филмът, в слушалка на едното ухо се чуват гласовете на актьорите, а с другото ухо се следят колегите от българския екип. Трябва максимално да се покрият тембъра, паузите и дължините на всяка реплика от екрана, като се внимава да не се допускат грешки на езика. Необходима е пълна концентрация. Факт е, че великолепни театрални и кино актьори не могат да се справят с озвучаването и се отказват още при първия опит.
- Какво е усещането в една и съща лента да“изпълнявате” повече от една роля?
- Върховно удоволствие! Един от любимите ми филми е хитовият сериал „Спешно отделение”. Озвучавахме го цели 15 години. Във всяка серия един актьор дублира между 12 и 15 герои. Филмът изобилстваше от дълги и трудно изговорими медицински термини - с по 3 ударения, които трябваше да се изричат в лудо темпо, непрекъснато сменяйки тембъра на гласа си. Беше вълнуващо и незабравимо! Усещането да се справиш с толкова персонажи /деца, лекари, сестри и пациенти/, като сама си водиш разговори с няколко различни гласа е изумително. Сега излъчват разтърсващия сериал „Майка”, където озвучавам от 6-годишното дете, през няколко жени в различни възрасти до най-старата - 80-годишна героиня. Стремя се да бъда различна, неразпознаваема и удовлетворението от процеса е огромно!
- Кои са най-известните актьори, които сте дублирала?
- За 25 години в дублажа съм имала възможност да озвучавам много известни актьори. В синхронното озвучаване гласовете се изпращат за одобрение в различни филмови къщи и там избират актьора с най-близък тембър, темпо и енергия до оригиналния глас. Досега почти винаги съм имала късмет да ме избират и в тези филми озвучаваме световни звезди. Няма да ми стигне времето да изброявам имена, но предизвикателството в този тип дублаж е, че се развихряш в роля само с гласа си и се изпълняват песни, реакции, звуци, емоции, състояния. Това е вид театър на словото. Изграждаш образа, без да си помагаш с визия и пластика.
- Не Ви ли се иска да правите дублаж на живо, пред публика, вместо анонимно?
- Спецификата на това изкуство изисква да се слееш с гласа и ритъма на чуждия актьор, да заблудиш публиката, че той говори и играе на български език - без ти да се разкриваш. Стараеш се максимално да се приближиш до героя и да успееш с лек коментар да предадеш характера му и своето отношение. Да звучиш естествено и логично като него. Успехът е когато сам усетиш, че звучи добре, а не натрапчиво и фалшиво. Няма никакъв проблем да се прави на живо, но тогава изчезва магията.
Пред публика може да се нарече озвучаването, което с моя съпруг /Здравко Димитров/ правим на прима виста на ежегодната „Киномания”- директно от кабините на НДК. Много сме горди, защото само двамата дублираме всички роли в детските игрални и анимационни филми и, според организаторите и публиката, се справяме блестящо. Този адреналин е много градивен.
- След толкова години имате ли страх от микрофона? Как се спасявате от притеснението?
- Никога не съм имала страх от микрофона. Старая се да спазвам микрофонната техника. Той ми помага да покажа различни неподозирани нюанси от гласа си, да разгърна диапазона си и да пробвам всякакви бленди и характерности. Много разчитам на микрофона, за да опозная звукоизвличането и да продължа да развивам своите качества.
- Популярна сте като водеща на концерти и празнични събития, на които с чудесна импровизация допълвате сценария. Как се постига това?
- О, воденето е моя стихия. Благословена потомка съм на мултиталантлив, ерудиран род и ораторската дарба е семейна черта. Винаги държа сама да пиша своите сценарии и те да звучат нестандартно, емоционално и стилно. Имам свой почерк. Може би затова съм толкова търсена като водеща. Опитът също си казва думата и отдавна не разчитам на написаните текстове, а се забавлявам импровизирайки.
- Какви спомени пазите за актрисата Василка Сугарева в драматично-кукления театър“Константин Величков” в Пазарджик?
- Тук преминаха моите най-хубави 10 години и Пазарджик е в сърцето ми. През този период бях куклена и драматична актриса, ръководителка на театрални състави, режисьорка, певица, танцьорка, сценаристка, водеща, радио журналистка. Беше време, наситено с творчество, динамика, експерименти, незабравими емоции, успехи и аплодисменти. Всеки път с обич се връщам в този скъп на сърцето ми град - при верните приятели.
- Често ли се връщате в родното Панагюрище?
- Аз съм вярна на корена си горда панагюрка. За съжаление, натоварената ежедневна програма не ми позволява често да се прибирам, но когато намирам време или ме канят за участие съм щастлива, защото там се зареждам и окрилям.
- Успешна работа и хубав ден!
- Благодаря за вниманието! Желая на прекрасния ви екип здраве, сили, вдъхновение, звездни мигове, верни читатели и почитатели!
До нови срещи!
Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА
