ПАЗАРДЖИК. Тази година Младежкият дом присъди извънреден Златен знак на нашата колежка Мария Дъбова. Той й бе връчен по време на театралния фестивал „Океан от любов”. Това не е нейното първо признание за популяризиране на дейностите в Дома. От няколко години плоча с името и отливка на ръката й е на цветното пано на заслужилите дейци пред сградата.
За днешната статия интервюиращият и интервюираният размениха ролите си. Въпросите задаваше директорката на Младежкия дом Инна Церовска, а журналистката само отговаряше.
- Мария, работим заедно от много години. Спомняш ли си някога да сме те критикували?
- Преди доста време Любомила Кривошиева от „Дивите животни” бе донесла в Пазарджик малки совички и други пернати, които показваше в Младежкия дом. Интересът на децата бе огромен. Снимаха с телефоните си, сякаш бяха филмови звезди, а разговорите с природозащитничката продължаваха дълго след предварително планираното време. Бях написала възторжен материал за това, но в бързината бях пропуснала да отбележа, че се случва в рамките на Кауза „Природа” (екофорумът вече се нарича „Екоцентрика”).
-Освен за да отразяваш, посещаваш ли нашите събития и като зрител?
- Разбира се. Дори ги препоръчвам горещо на познати и непознати. Канила съм например Георги Тошев на театър под звездите на Паталеница, защото наистина вярвам, че това е уникално преживяване, което всеки ценител трябва да изпита поне веднъж в живота си.
Струва си обаче да станеш част не само от вече утвърдените прояви. Удоволствие е да си поговориш и с хора като младия учен Йордан Стефанов, чийто блог „Наука и критично мислене” добива все по-широко обществено влияние, с Камелия Митева, с чиято помощ ученици моделираха ДНКот клечки за зъби и желирани бонбони, водени от максимата, че „ученето през емоциите е най-трайно”, със студентките на небезизвестния Анри Кулев, които няколко поредни години посвещават подрастващите в тайните на съвременната анимация.
По покана на Младежкия дом през годините в Пазарджик са идвали специалисти в различни области. Обикновено това са хора с новаторски подходи, познаващи добре потребностите на младите и много в час с достиженията и възможностите на 21 век. Разбира се, гостуват и доста успели и известни личности - Маргарита Хранова, Хайгашот Агасян, Мими и Развигор Попов, английският режисьор Рекс Дойл, Мартин Захариев от „Под прикритие”, Доротея Тончева и други. Общуването с тях, макар и за кратко, също е обогатяващо.
- А има ли нещо, което се е случило, но съзнателно е спестено на читателите?
- Спомням си един трагичен инцидент. Не желая да припомням детайли, защото не знам как биха се почувствали засегнатите. Ще кажа само, че взехме нелесното решение да спестим тази новина, защото хората имат склонност да се фокусират повече върху негативното, като по този начин, малко или много, омаловажават доброто. Не искахме проявата да бъде запомнена най-вече с нещастието. Помислихме и за останалите участници (над 100 на брой - все млади хора). Бяха се готвили за изявата цяла година и даваха всичко от себе си.
- А кога най-много си се смяла?
- В съзнанието ми изниква срещата на участниците в театралния фестивал „Океан от любов” с известен турски актьор - приятел на Къванч Татлъту, който бе специален гост на форума. Един от актьорите от нашия Младежки театър „Приятели” проведе разговор с госта на родния му език, като дори се опитваше да го говори с акцент. Не скри, че е научил всяка дума от турските сериали, по които бил запален. Разбира се, наложи се буквално да бъдат изиграни голяма част и от въпросите, и от отговорите, за да се разберат най-накрая комуникиращите. А залата ехтеше от залпове смях през цялото време.
Много усмивки и добро настроение винаги носи и представянето на най-малките участници в певческия фестивал „Нота по нота”. Както и многобройните изяви на танцьорите и изпълнителите от съставите и формациите към Дома.
- Какво е за теб Младежкият дом?
- Ще отговоря с думите на Ева от „Тоника”, която интервюирах, докато беше в журито на „Нота по нота”. „Това място е храм на духа, каквито са останали малко в България” - каза тя. Използвам случая да благодаря за признанието и да поздравя целия екип и ръководителите, както и децата, и родителите, без които не биха били възможни дейностите в него. Знам колко усилия полагат и какви жертви правят, но съм убедена, че всичко си струва, защото подобни занимания формират по-различен мироглед и вкус към живота.
Инна ЦЕРОВСКА
