ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Дарих знамето на Асеневци, но го направих мълчаливо. Това подчерта пред „Знаме” панагюрската учителка Елисавета Георгиева, която преди дни извеза и дари на Регионалния исторически музей в старата столица под Царевец знаме, посветено на династията Асеневци. Това е 21-то поред знаме, извезано и дарено от нея.
Областният вестник многократно е писал за учителката от родното място на Райна Княгиня - Елисавета Георгиева, способна с добрината си да прави хората щастливи. Наскоро със свое знаме, изработено за 397 часа, тя зарадва работещите в Историческия музей в старопрестолния град. Върху пряпореца с размери 90 на 150 сантиметра, на червен фон със сърма, са извезани три лъва, кръст и два надписа: “И се възвисиха Асеневци” и “Асен, Петър, Калоян и Иван Асен ІІ”.
Елисавета Георгиева вчера сподели специално за “Знаме” какви чувства я вълнуват след 21-то дарение:
- Събитието бе на 22 март - на празника на Велико Търново. Извезах знамето за Асеневци с много любов миналата година и очаквах с нетърпение обещаната от общината дата (22 март) да направя дарението на града тържествено. Оказа се, че не съм включена в официалната програма на празника. Това не ми попречи да облека тракийската си народна носия и да застана в редицата на другите знаменосци. След това Великотърновският митрополит Григорий благослови и освети байраците в църквата “Свети 40 мъченици”.
За първи път дарявам знаме мълчаливо
Това стана до гроба на цар Калоян. Нещо необичайно за мен. Не говоря за някакво изтъкване от моя страна, а за нещо нормално, за жеста - с труда си съм почела царете на Търново.
Тръгнах си от храма огорчена от поведението на общинската служба и нейния протокол. Така не се прави, такова поведение не ми харесва. Още повече, че специално за празничното събитие ползвах два дни отпуск и пътувах с автобус до далечния град.
Затова пък в музея ме посрещнаха радушно и с благодарност,
че моето знаме ще краси експозицията на културната институция. Благодаря от сърце на директора Иван Църов, на колегите му и на холандеца Якоб Найсен. Те надминаха очакванията ми за най-доброто, което ми се случи. Там срещнах точните хора, навреме, мои съмишленици и приятели. Забравих за чиновниците от общината и се върнах окрилена - ще продължа да радвам хората с това, което правя.
Знамето за династията Асеневци е специално за мен, защото
в съня си видях как изглежда
За извезването му се консултирах с проф.Пламен Павлов, изчетох стотици страници, посветени на българските царе от династията Асеневци. Идеята за пряпореца е отпреди 18 години, когато исках да кръстя дъщеря си в църквата “Свети 40 мъченици”, но светото кръщение тя получи в съседната църква “Света Богородица”. Тогава реших, че ще даря знаме на града и го направих.
Във Велико Търново с вълнение се поклоних на гроба на панагюреца Павел Бобеков до църквата “Свети Никола”, който е много добре поддържан. Научих и къде се е намирал девическият манастир, ръководен от Райна Княгиня след завръщането й от Русия - зад факултета по изобразително изкуство на Великотърновският университет.
Тази неделя, 24 март,
дарих завеса за царските двери
в храма “Свети Димитър” в пловдивското село Красново. Предстои да зарадвам с везма от личен характер две семейства в Бургас.
И ще продължавам да дарявам…
Пенка МИХАЙЛОВА
