Искал да си върне похарчени пари и излъгал близките на онкоболен с псевдоинжекции на покоен вицепремиер
МАЛО КОНАРЕ. Собственик на оранжерии от селото се сприятелил с лекарите в цялата ВМА начело с покойния генерал Стоян Тонев, благодарение на малоконарските домати и краставици. Човекът се отблагодарявал със зарзават срещу прегледи на „наши хора”. Че мастити професори и доценти се пристрастили към екологичната малоконарска продукция благодарение на земеделеца, говорят отдавна и в селото. Това обаче официално бе потвърдено по завършило на първа инстанция наказателно дело. Сега Д.Д. е обвинен, че измамил онкоболен, че ще му достави скъпоструващи лекарства, уж предназначени за покойния вицепремиер Александър Божков. По делото подсъдим бе и И.Д., който е син на Д.Д. И двамата не се признават за виновни. Те са осъждани неведнъж и преди, макар че бащата е реабилитиран.
Според обвинението, Д Д. през февруари-март 2013-а, в Мало Конаре и в София, е заблудил близките на Румен К., че ще купи лекарствата за лечението му и така ги ощетил с 3850 лева. Болният впоследствие починал.
Прокуратурата повдигна обвинение на Д.Д. и за това, че на 8 ноември 2014-а в товарен автомобил, управляван от В.Г. по главен път № I-8 от Пазарджик към Мало Конаре, е държал
5000 кутии цигари на стойност 37 500 лева с дължим акциз 18 750 лева
като предметът на престъплението е в големи размери.
Подсъдимият И.Д. е обвинен и в това, че в края на септември 2014-а в Мало Конаре е принудил свидетел да потвърди неистина пред разследващия полицай. Казал му да заяви, че не е виждал близки на починалия мъж да дават пари на баща му. И употребил заплаха с думите „Ще те скъсам, бъди сигурен! Няма да те оставя на мира! Ще те направя парцал!”
Пред съда Д.Д. бе категоричен, че приживе
бил полагал много грижи за починалия Румен К. като бил „хвърлил десетки хиляди левове”
И бил заявил на неговата съпруга как е направил много разходи през цялата 2012 година за него и няма повече пари, поради което следва да му възстановят 4500 лева. Не отрича, че е получил пари по „Уестърн Юнион”. За второто обвинение пък твърди, че не знаел какво има в буса и просто искал да си купи грозде и го използвал за транспорт. Синът пък отричаше да е заплашвал някого и също заяви, че не знаел нищо за цигарите.
Д.Д. е пенсионер и се занимава със земеделие. Синът му е безработен и бил близък приятел от детинство с Румен К. През есента на 2010-а И.Д. и Румен били задържани за открити наркотици в колата, с която пътували. По-късно мерките им за неотклонение били изменени в парична гаранция от 5000 лева, а делото било прекратено срещу болния, поради неговата смърт през лятото на 2013 година. Румен още през 2012-а започнал да чувства болки в областта на таза и се оплакал на подсъдимия Д.Д. Той имал множество познати лекари в редица софийски болници, тъй като се занимавал с доставка на зеленчуци за тях, а освен това бил изградил във времето и много лични контакти. В тази връзка
Д. съдействал за лечение на много свои познати там, като в замяна се отблагодарявал, като правил подаръци на персонала под формата на плодове и зеленчуци,
произведени в земеделското му стопанство. Тъй като Румен К. не бил и осигурен, Д. го завел на преглед във Военномедицинската академия при началника на катедрата по кардиология и интензивна терапия, тогава доцент, който на свой ред ги препратил към ортопедичното отделение. Било установено, че болният има злокачествен тумор. От лекари и служители в болницата по същото време Д. разбрал, че положението на Румен не е никак добро. Тъй като бил
похарчил немалко пари както за гаранцията на Румен, а така също и различни други суми
(за закупуване на мобилен телефон, на който плащал сметките, и за компютър) разбрал, че няма да има възможност да си възвърне по никакъв начин тези средства. Той решил да съдейства каквото може за лечението на болния, а от друга страна - да намери начин да си възвърне поне част от парите. Дни по-късно отвел заболелия мъж във ВМА и платил транспорта и първоначалните изследвания. Състоянието на пациента бързо се влошавало. В началото на февруари 2013-а Д.Д. се обадил по телефона на брата на Румен и му заявил, че може да намери скъпо лекарство за лечение, с каквото болницата не разполагала. То било много ефикасно, щяло да забави развитието на болестта и значително да удължи живота му. Говорил за инжекциите и с жената на Румен - казал, че на мъжа й му остават няколко месеца живот, че нямало как да се проведе лечение, за да бъде излекуван. Обаче имало останали много
скъпоструващи инжекции, внесени от чужбина, които са били предназначени за лечението на бившия вицепремиер Александър Божков,
който починал и те не били използвани (бел. ред., бившият министър на промишлеността наистина на два пъти е бил опериран във ВМА). Близките на министъра били готови да ги предоставят буквално почти безвъзмездно, на съвсем минимална цена, за да се използват по предназначение, ако може да се спаси друг човешки живот, и Д. имал връзка с тези хора. Тези инжекции можели да удължат живота на Румен, стрували 2300 лева, а това било едва ли не подарък.
Жената се обърнала за помощ към колегите си в куриерската фирма, в която работи, и успяла да събере бързо сумата от 800 лева. Тя му ги предала във ВМА (именно Д. издействал да й бъде издаден пропуск), а малоконарецът дори й предложил да я заведе в кабинета на началника на академията проф. Стоян Тонев, за да разговаря лично с него. Докато вървели по коридорите на път за там, подсъдимият водил разговори с различни служители и това навело жената на мисълта, че те доста добре го познават. Д. показал и познанство лично със секретарката на началника на болницата, а последната (и тя бе свидетел по делото) ги пуснала в кабинета на началника, за да го изчакат, въпреки че самият той в момента не бил там.
Предаването на парите станало именно в кабинета на генерал Тонев,
който впоследствие бе обвинен в нанесени щети за 16 милиона лева на болницата.
Всичко това убедило окончателно съпругата, че Д. е сериозен и влиятелен човек. През следващите дни близките продължили да събират средства и взимали заеми...
Междувременно мълвата за събирането на пари тръгнала в Мало Конаре. В заведение в центъра на селото, стопанисвано от подсъдимия И.Д., син на Д.Д., била поставена кутия за дарения. На среща с пострадалите в неговите оранжерии Д.Д. им заявил, че инжекциите са поставени на Румен К. На 20 февруари 2013-а той бил изписан от ВМА, но скоро състоянието му се влошило и отново постъпил там. Д.Д. пак поискал пари за инжекции, спешно, а този път необходимата сума била 2500 лева. Обещал да даде фактура за лекарството. Впоследствие искал още пари от близките и получил част от тях. Съпругата обаче видяла, че в епикризите не фигурират инжекциите.
Решила директно да разговаря с началника на отделението във ВМА
Тогава доцентът й обяснил, че никакъв медикамент срещу заплащане не е използван при престоя на съпруга й в клиниката. И обяснил, че ако е имало изобщо някаква възможност самото лечение да бъде проведено по различен начин, то са щели да се обърнат по законен ред към семейството на лекувания, а не чрез посредник.
Пострадалата се срещнала с Д., а с нея бил и служител на МВР от Мало Конаре, който живеел в София, но този ден бил дошъл да проведе изпити в полицейската школа. Д.Д. навикал и двамата, твърдял, че е пуснал диктофони да записва всичко, накрая дори
заплашил, че ще се свърже с главния секретар на МВР
и ще създаде огромни проблеми на полицая, като дори демонстративно си записал номера на автомобила му. Така се стигнало до сигнала в полицията. Притиснатият да промени показанията си свидетел се оплакал на адвокат, който го завел при наблюдаващия прокурор и той дал нови показания срещу обещание за осигуряване на защита. Натискът обаче продължил, а той бил склонен да клекне, но не знаел, че прокуратурата вече била приложила СРС и уличила И.Д. да говори по телефона с непознат и да го уверява, че свидетелят ще промени показанията си. Свидетелят наистина го направил, а през това време прилагането на СРС спрямо Д. продължавало. Станало ясно, че бащата и синът познават доста полицейски служители в ОД МВР-Пазарджик и контактуват с тях. По време на слушането били засечени и разговори за купуване на голяма сума цигари без бандерол…
Присъдите
Здравословното състояние на Д.Д. не е добро, затова първоначално делото бе спряно за няколко месеца поради невъзможност на подсъдимия да участва в него. Сега Д.Д. бе осъден на едно общо наказание от 1 година и половина затвор условно. Синът получи 2 години ефективно, но ще трябва да лежи при строг режим и година и половина по предишна условна присъда, тъй като сегашното деяние е в изпитателния срок. Решението на съда не е окончателно.
„Знаме”
