ВЕЛИНГРАД. Мемориал на лесовъдска памет се изгражда в държавно горско стопанство (ДГС) „Селище” по инициатива на ръководството на стопанството с директор инж. Велизар Чолаков. С този монумент ще се засвидетелства почитта към всички горски дейци и жители на населени места от района, отдали всичките си сили за справяне с унищожителния смерч от 29 май 1961-а. Тогава в Северозападните Родопи невиждана до момента ветрова стихия поваля иглолистните гори в протежение на 40 километра. Смерч се образува в местността Вищерица и минава през Нова махала, Медени поляни и Побит камък и от местността Селище се разклонява и продължава към местността Беглика и левият ръкав стига до местността Стояново дере в Ракитовско. В резултат са унищожени над 1 млн. куб.м дървесина и са повалени около 30 хиляди дка гори. Особено големи са щетите в ДГС „Селище”, където за минути върху площ 18 хиляди дка падат най-ценните насаждения. Само пет години след бедствието напълно са възстановени 17 хиляди дка чрез залесяване. А това залесяване е едно от най-масовите, извършвани някога в България. Как е възможно това, пита гл. ас. инж. д-р Ангел Ферезлиев, ръководител на Опитната база за иглолистните гори във Велинград към Института по гората при БАН, който пише по въпроса в списание „Гора”. И отговаря: С държавна политика (за целта има постановление на МС от юни 1961-а) и с всеотдайността на лесовъдската колегия и обществото. Районите на ветровала са определени за обекти с национално значение и е разпоредено да се създаде организация за ефективно и бързо усвояване на падналата дървесна маса. Както и да се изготвят проекти за ускорено залесяване на смърчовите площи. Създадена е стройна организация за работа на терен, а в работата освен местните хора, участват и студентски, и ученически бригади, и доброволци от близките родопски градове. За тази цел са построени временни жилища, открити са болница и зъболекарски кабинет.
Битката за оползотворяване на падналата дървесина приключва в края на 1964-а. Делото и на обикновените хора, и на лесовъди-ветерани като инж. Иван Цаков, д-р инж. Кирил Цанов, инж. Страхил Лазаров, техник-лесовъдите Симеон Симеонов, Цанко Илиев Никола Сачков и другите, не е забравено, уверява инж. Велизар Чолаков и допълва, че той и колегите му се гордеят с привилегията да са техни последователи.
На мястото, където е направена чешма още след ветровала, от миналата година върви неспирна работа по изграждането на мемориала - прави се ограда, засажда се декоративна растителност, оформят се стъпала и алеи, а два каменни блока са докарани от ДГС „Селище”. Те ще се превърнат в символ на възстановената гора.
(Зн)
