ПАЗАРДЖИК. На камерна сцена в драматичния театър “Константин Величков”, зрителите видяха премиерния спектакъл “Съединението на двете Кореи”. Автор на пиесата е френският драматург Жоел Помра. Постановката е дело на режисьора Гаро Ашикян.
В предварителен разговор режисьорът Гаро Ашикян отговори на въпроси на наша репортерка.
- Г-н Ашикян, отново поставяте пиеса в пазарджишкия театър. Откъде е този интерес - от родния град или…
- С удоволствие работя в пазарджишкия театър. В моя театър. Не говоря за завръщане на сцената или в родния град. Защото живея тук и тук е постоянният ми адрес. В театъра се усещат промени, създаващи прекрасна атмосфера за творческа дейност. Възлагам големи надежди на новото ръководство да предлага репертоар, съобразен с изискванията и вкуса на публиката. Очертава се интересен театрален сезон с талантлива трупа, в която попълненията са млади хора. Много се надявам и моят спектакъл да допринесе за успеха на театъра.
- Днес ще видим премиерния спектакъл “Съединението на двете Кореи”. Заглавие, повече от актуално днес.
- Между заглавието и политическите совалки на лидерите на САЩ и Северна Корея Доналд Тръмп и Ким Чен Ун няма нищо общо. То е малко подвеждащо, но в пиесата няма и грам политика. Става дума за игра на думи, с които си е послужил авторът Жоел Помра - съвременен френски драматург, познат на света и със своята собствена театрална трупа.
Доволен съм, че пиесата “Съединението на двете Кореи” се поставя за първи път в нашия театър и оттук насетне се надявам да живее собствения си живот.
- Как стигнахте до текста?
- На чаша кафе с Лили Зъзрева, дъщерята на оперетния актьор Христо Зъзрев, която живее в Париж. Това, което тя разказа за пиесата, силно ме впечатли. Помолих я да ми изпрати текста. Превода от френски направи специално за мен приятелят ми Иван Георгиев. След първия прочит бях убеден, че един ден ще я поставя на сцената. И това се случи. Защото написаното някак направи духовна връзка с мен, както се казва в подобни случаи - направо ме шамароса. Рядко ми се случва да искам реализацията на текста да стане веднага.
- Какво се крие зад заглавието на пиесата?
- Това са 13 отделни пиеси, обединени от тема с вариации, както казваме ние, музикантите (имам и музикално образование). Кратките съвременни случки и притчи в тях, обединени в спектакъла, носят посланието за любовта, по-точно за липсата на любов. Звучат абсолютно адекватно в контекста и парадоксалността на любовното чувство в наши дни. В този смисъл общото между заглавието и текста е невъзможното (поне засега) обединение на двете Кореи и на разделените и отчуждени герои в пиесата. След представлението зрителите сами ще стигнат до тези изводи, иначе заглавието би се приело като политическо.
- Как избрахте актьорите?
- В представлението участват 17 души, сред които и от новото попълнение на трупата. Винаги е хубаво наред с познатите физиономии да има и нови лица - свежа кръв, както се казва. За избора на състава разчитам на интуицията си и тя досега не ме е подвеждала. Зрителите ще видят и куклени актьори като драматични - приятно предизвикателство за тях, надявам се. Никога не деля артистите на такива и онакива - за мен актьорът е актьор. Точка по въпроса.
- Поканили сте за участие Стоян Алексиев - един от водещите актьори. Лесно ли се режисира такъв изпълнител?
- И лесно, и трудно. Стоян Алексиев е професионалист, актьор с богат опит и общуването с него е на друго ниво. Той има свои виждания за персонажите и много често изпадаме в творчески конфликт. Когато има сблъсък на идеи, понякога е трудно, но пък е повече от интересно и ползотворно. Със Стоян имаме общи творчески истории в няколко представления с негово участие. Едно от тях е “Олеана” на американския драматург Дейвид Мамет. Партнира му Йоана Буковска. Спектакълът ми “Някъде в този живот” на Израел Хоровиц също е с негово участие. С актьора ни свързва взаимно доверие - повод да продължим да работим заедно. Ще го видим в две роли - на учител и съпруг, който се грижи за жена си, загубила паметта си.
- Актьорите в спектакъла имат ли свободата да разгърнат ролите си или налагате Вашите режисьорски виждания?
- Не мога да определя в какво съотношение позволявам или не. Актьорите в свободата си понякога искат да дадат повече от това, което е необходимо. Тогава се налагат някои граници. Ограниченията са винаги в името на изкуството. Иначе свободата е хубаво нещо, вълнуващо за зрителя.
В пиесата няма главни герои, всички актьори изпълняват по две роли. Ако трябва да обобщим що е то главен герой - това е любовното чувство, но такъв герой няма.
- Какво е посланието на спектакъла?
- Обичта към другия - най-простичкото нещо. Съвременността ни предлага много пъстри хоризонти на взаимоотношения, някои от тях доскоро табу, но вече добили нормалност. Тези и други парадоксални и хумористични, дори нелепи ситуации ще видят зрителите - пълен набор от пъстротата на съвременния живот и взаимоотношенията между човеците.
- Надявате ли се да постигнете успех като някогашните постановки на пазарджишкия театър?
- Не съм преставал да очаквам от това, което правя като режисьор. Очаквам представлението да предизвика не само интерес, но и дискусии. Уважавам зрител, който ходи на театър от необходимост, да мисли и разсъждава върху това, което е видял на сцената. Защото театърът не е за едното разнообразие и спасяване от скуката и сивото ежедневие. За мен е важно не как влиза, а с каква нагласа излиза от театъра посетителят. И да не си казва колко хубаво са играли актьорите и как добре режисьорът е поставил пиесата. Бих искал да чуя най-същественото от спектакъла: “Колко интересно нещо е животът”.
- Да очакваме ли нови Ваши театрални проекти?
- Не обичам предварителното говорене, преди да има конкретен повод за това.
- Освен режисьор сте и музикант. Как тези две изкуства съжителстват заедно у Вас?
- Взаимно се допълват. Музиката е голямата ми любов. Дори и като театрален режисьор се улавям, че разчитам пиесите си като партитурите в музикалните произведения. И това е повече от естествено. Написал съм музика за театрални представления, а за поставените от мен предпочитам да я избягвам. Прекалената музика в спектакли ме дразни. Когато работя в театър, ме интересува единствено театъра. И обратно - когато става дума за музика, ще си говорим за нея. Смесването на двата жанра е присъщо на оперетата и мюзикъла.
Използваната в “Съединението на двете Кореи” звукова картина има за цел да подсили драматичното внушение на пиесата.
- Завършили сте “Композиция” при проф.Иван Спасов. Пишете ли музика?
- Не спирам да творя музика. Участвам с моя симфония в композиторски конкурс, който се провежда във Финландия. Очаквам с интерес резултатите от надпреварата. Доста се потрудих и се надявам да се класирам. Пожелавам си успех на пазарджишка сцена, която винаги оставя трайна следа.
Пенка МИХАЙЛОВА
