ПАЗАРДЖИК. Изложба живопис на художника Антон Антонов бе открита в арт галерия “Боев”. В експозицията са представени 56 творби, повечето от тях създадени специално за галерията.
Преди откриването на изложбата майсторът на четката Антон Антонов бе любезен да отговори на въпроси на “Знаме”.
- Г-н Антонов, гостувате в галерия “Боев” с втора изложба. Как се чувствате?
- Благодаря на галериста Огнян Боев за поканата отново да покажа творбите си пред пазарджишката публика. Усещането е изумително, защото галерията е различна от всички останали в страната. Тя е не само пространство за излагане на творби, а и място за общуване със съмишленици. В галерия “Боев” изкуството е фаворит. С повечето от гостуващите в нея художници вече сме приятели и това е прекрасно.
- Какво показвате в експозицията?
- Човекът с голямо “Ч”, колкото и тривиално да звучи. Присъствието му в картините е като отделна фигура и персонаж сред природата, дълбоко свързан с нея. В изложбата липсва конкретен сюжет, затова си няма име. Това е изказ, който оформя един светоглед и усещане за нещата от живота на Антон Антонов точно.
Защо човек? Целият Космос е вътре в човека, цветът е вътре в нас, а не обратното. Диренето ми в нещата, които правя, е насочено към това, което се случва вътре в нас. Там е сложната многопластовост на цялата природа. Отвън е само мантията, която сетивата ни не допускат до нея. Това, до което можем да се докоснем повече - то е вътре в нас.
При мен рисуването е процес, който непрекъснато се развива. Ако можеш да назовеш нещо конкретно, то вече е намерено и не е обект на познанието, който може да те води в творчеството като нагласа и светлина. Изкуството е език и себепознание за истинността на нещата като отражение на живота. В картините е заложен ключ, маркер, които зрителят да открие за себе си и да ги почувства с цялата си емоция.
- Каква техника използвате при рисуването?
- Предпочитам маслените бои, с пастел и акварел работя картини с по-малък формат. Определям маслената техника като класическа и некласическа, съдържа естествена индивидуална естетика да придава ефирност на произведението, подобно на акварелната. Пластичността на маслото придава богатство на изображението и то е най-доброто за произведението.
Създаването на картината може да започне с разлят терпентин, случайна мазка на четката или носеното вътре в тебе преживяване. Понякога в процеса на работа се стига до моментно объркване. Струва ти се, че си загубил картината. И точно в този момент започва борбата, за да сътвориш творбата, но вече едновременно в теб и на платното. Да избереш и цветовете - черното и бялото не са цветове. Те присъстват във всяка цветност, но като цветен тон. На границата между двете светът е най-цветен. На границата между доброто и злото в нас ни правят по-живи. Всъщност граница няма. Има красота да създаваш всичко в неговото единство. Ние сме Ден и Нощ едновременно. Една от картините съм нарекъл “Нощ и Ден”, защото многообразието на живота е заключено между тези два тона.
- Роден сте в София, живеете в Дряново, ателието Ви е в близкото до града селце Крачунка.
- Роден софиянец съм, но големият град не ме е блазнил да живея в него, защото търся нещо по-различно. То е диренето в гънките на Предбалкана и отдалечеността на ридовете един след друг. Художникът е свързан с природата и там търси себе си и човека. Тя е място за разиграване на драмата на Шекспировия Хамлет “Да бъдеш или да не бъдеш”, поставена на малка слънчева полянка. Това е достатъчно да покажеш началото и края на великото творение - Човекът.
- Рисуването лесен занаят ли е?
- И да, и не. Картините ми намират своите ценители, което ми дава шанс да продължа да творя. Занаятът се нуждае от практически потребности, без които е немислимо да се развива - платна, бои, четки. Благодаря на всички колекционери и обикновени хора, които, харесвайки картините ми, ме подкрепят финансово.
По пътя на рисуването тръгнах едва седемгодишен, откривайки в стаята на дядо водни боички. Нанесох цветовете върху бял лист и магията се получи. Продължих хобито си в гимназията в Дряново. Там опитах да свиря на цигулка, но разбрах, че рисуването е голямата ми мечта. И то стана моя необходимост. В училището показах две самостоятелни изложби, оценени подобаващо. Едно самоуко момче с учител природата създаде своя артистичен свят. Така е и досега. Иначе съм майсторил радиоапарати, самолети и други техничарски неща като част от изкуството.
- Какво друго Ви предстои тази година?
- През май ще излагам в софийската галерия “Сезони”, през юли - във варненската “Маркони”. После ще дойдат следващите изложби, надявам се.
Най-голямото удоволствие в галерия “Боев” ще е срещата ми с приятели и пазарджишката публика с нейното усещане за красиво и изящно.
Пенка МИХАЙЛОВА
