Творецът откри десета самостоятелна изложба
ПАЗАРДЖИК. Преди ден художникът Стоян Димитров показа на почитателите на изящното изкуство 70 живописни творби, подредени в художествената галерия “Станислав Доспевски”. Изложбата е посветена на неговия 70-годишен юбилей.
Повече за вълнуващото събитие сподели за “Знаме”самият Стоян Димитров:
- За първи път имам честта да гостувам с мои творби в прекрасна зала на художествената галерия “Станислав Доспевски”. Благодаря на ръководството на културната институция за поканата - едно признание за това, което правя, и то на 70-годишния ми юбилей.
Нарекох експозицията “Градът и природата” заради
голямата ми любов към всичко красиво в града, в който живея
В картините, рисувани с маслени бои, акварел и пастели, са изобразени пейзажи от най-свидните за мен кътчета на града и любими места на неговите жители и гости. Сред тях е един от неговите символи - Паша арк, пазещ спомени за поколения нашенци. Поздравявам ръководството на общината и лично кмета Тодор Попов за облагородяването на Канала и за решението от двете му страни да бъдат поставени скулптурни произведения. Хубаво е там да има и повече зеленина.
Друго емблематично и благодатно за рисуване място е пространството около катедралната църква “Успение на Света Богородица”. В творбите ми намира място водата и отраженията в нея. Свързвам огледалната й повърхност импресионично с една моя отдавнашна страст. Натюрмортът е част от експозицията, портретът също. В изложбата са показани портрети на колегите Борис Резов, Атанас Шекеров и Петко Спиридонов и на съпругата ми Ани.
За една картина най-важно е настроението, което носи с цветовата хармония от багри в природата. Да е композирана така, че да вълнува и радва зрителя, да предизвиква у него мислен диалог със създателя на творбата.
Работата с четката и боите наричам магия,
която се ражда от нищото. Но има и творчески разочарования - влагаш интересни идеи и много труд, но нещата на бялото платно не се получават и по-добре е да спреш. Има случай след време да се върна към недовършената картина и да помисля какво й липсва, за да хареса на мен и на зрителите.
В изложбата са представени картини, рисувани през последните два месеца и се показват за първи път пред публика. При подбора избрах творбите, отговарящи не темата “Градът и природата”. Пейзажите, рисувани на пленери и други художествени форуми, са с друга тематика и ще намерят място в следваща експозиция.
С какво юбилейната изложба е по-различна от останалите?
С творби, показващи по-високо ниво на зрелостта ми и усъвършенстване на детайлите. Картините са по-изчистени цветово, греещи с любимите ми цветове - синият и жълтият.
Радвам се, че зрителите харесаха изложбата, колегите ме поздравиха с пожелание да продължавам да радвам хората. На някого може да не му допадне едно или друго произведение. На тях не им се сърдя, напротив. Това ме стимулира да се старая повече, защото изкуството не е шега работа.
Рисувам от дете, колкото и клиширано да звучи това. Запали ме моят съсед - художникът Христо Тодоров, състудент на пазарджишкия творец Цветан Радулов. Двамата са завършили графика при големия Илия Бешков. Често ходех в ателието му и недоумявах как от нещо като преса излизат отпечатъци на образи на хора, пейзажи и други.
“Техниката се нарича линорез”, обясняваше ми тогава Христо Тодоров. Той ми направи два портрета, които пазя като скъп спомен и досега. Влюбих се в магията да създавам нещо различно и красиво и тя ми дава сили да продължавам да рисувам,
да се уча от големите майстори на четката
и от колегите в Дружеството на художниците, което ръководих четири години (2012-2015). Общуването с тях е един от най-хубавите моменти в живота ми.
По моя занаят се запали синът на брат ми Величко, който тази година завършва живопис в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Надявам се в скоро време в галерия “Георги Машев” да открия следващата си изложба. Пожелавам си да съм жив и здрав и творческото ми вдъхновение да не ме напуска…
Пенка МИХАЙЛОВА
