Беше ми интересно да усетя България след 12 години навън
Даниел Дупинов от Пазарджик влезе в Hell’s Kitchen, но излезе още след първия двубой в рейтинговото предаване. Иначе Дани работи като главен готвач в американски ресторант, а чести клиенти са му представители на президентската фамилия Буш. В градчето се намира лятната къща на семейство Буш, която бе лятна резиденция на покойния 41-и президент на САЩ Джордж Х.У. Буш-старши, а в нея често му гостувал и 43-ят президент Джордж У.Буш-младши. Къщата е на брега на Атлантическия океан в североизточната част на Съединените щати, в южната част на Мейн, в град Кенебанкпорт, приблизително по средата между градовете Портланд, щат Мейн, и Портсмут, щат Ню Хемпшир. Имотът е семейно убежище на фамилията повече от един век, като се започне с прадядото на майката на Буш Дейвид Дейвис Уокър.
Със сигурност Дани можеше да остане в Hell’s Kitchen, но има и такива моменти. За предизвикателствата в шоубизнеса, кулинарията и живота говорим с него часове след отпадането му. Той и Петко от Бургас водиха съответно мъжкия и женския отбор, за да запазят мястото си в Кухнята на Ада, докато в ресторанта ги чакаха ВИП-гости като Белослава и проф. Николай Овчаров. В крайна сметка гостите на Дупинов започнаха да си тръгват гладни, защото той разчиташе повече на мъжката солидарност вместо на желязната дисциплина, а това ядоса шеф Ангелов…
- Дани, ти отпадна, но всяко зло за добро. Разкажи малко повече за теб и за любовта ти към готвенето?
- Мисля, че интересът ми към готвенето се проявяваше още през детските ми години. Дори и неосъзнато за тогава, си спомням как докато майка ми приготвяше храна за семейството, любимата ми част винаги беше ароматът, процесът по приготвянето и крайният резултат. За първи път се сблъсках с професионалната кухня през 2006 година, когато заминах през лятото на бригада в Америка. Започнах работа във френското бистро, което по онова време се наричаше Provance 98, като мияч на тигани. Както всички знаят, работата в такава среда е изключително динамична, но тъй като ми беше любопитно какво приготвят готвачите, всеки път, когато хвърляха топлите тигани от сосовете, първо ги опитвах. Това не остана незабелязано от главния готвач и един ден ме попита дали бих искал да се науча аз да правя сосовете. И така бих казал, че се започна всичко. През годините натрупах опит, като работех в други ресторанти - първо като заготовчик, за да стигна до главен готвач. И така се срещнах с фамилията Буш. Бих казал, че не аз избрах професията си, а тя избра мен.
- Фамилията Буш са идвали често в твоя ресторант, какво си им приготвял?
- Да, идваха в ресторанта, в който бях главен готвач. В щат Мейн, в град Кенебънк порт (Kennebunk port). Те имат къща там и през лятото идваха доста често. Бяха редовни клиенти. Приготвял съм им опушена с горски чай патица по пекински, глазирана с мед и балсамов крем. Също така бобена извара, домашно приготвени мариновани сладко кисели зеленчуци, крем от целина с дехидратирани портокалови корички и свежо подбран микро лопатар, както и любимия им ябълков крем брюле. Това им бяха любимите. Обичаха също и патешко конфи. Регионът, в който работя, също е известен с омарите си. Едни от най вкусните на света. Това, разбира се, е едно от нещата, които също много харесват. Къщата им е на океана, това е лятната им резиденция. Любопитното е, че един от агентите, които ги охраняват, е женен за българка. Имам и значка. За съжаление, Буш-старши почина, както и съпругата му…
- Много си преживял, но е интересно в твоя ресторант с такива ВИП-персони.
- Наистина през много трудности съм минал, да ти кажа честно, но в хотела, в който работя, не съм виждал по-човечни хора и по-големи професионалисти. През май ще съм промотиран за главен готвач на летния ресторант в комплекса (бел. ред., сградата на снимката, която е с изглед към яхтения порт). Разбрах го непосредствено преди да вляза в предаването и бях приятно изненадан.
- Как се реши да участваш в Hell's Kitchen и имал ли си други "адови" предизвикателства?
- Hell’s Kitchen бе първото шоу, в което се реших да участвам. Всичко започна оттам, че исках да предизвикам себе си и най-вече да пробвам нещо различно. Разбира се, имах своите колебания, защото досега не съм се изявявал пред широката публика, но пък знаех, че искам да ми се случи нещо подобно. И с малко кураж от страна на семейството, кандидатствах, избраха ме и ето, че влязох.
- Имаш ли любим тип кухня и любима рецепта и кои са те?
- Любимата ми кухня определено е средиземноморската, която е повече от многообразна, включваща много региони и традиции - Франция, Гърция, Италия, Испания. Много здравословни и доста вкусни. Любимите ми рецепти са много. Главно Испанската кухня много ми допада. Севиче с морски дарове, което е специфично за различните региони, както и много популярен в Латинска Америка. Любимата ми риба е halibut, по-известна у нас като европейска камбала. Приготвя се пържена на грил или опушена. Тази риба е доста популярна поради ниското си съдържание на мазнини, плътната си текстура и свежия си вкус.
- Жената до теб има ли кулинарен простор? И с какво я глезиш?
- Жената до мен не се занимава професионално с кулинария, но бих казал, че и двамата много обичаме да се глезим взаимно. Аз я глезя с домашна храна, приготвена с много любов, а пък тя често ми приготвя десерти. Едни от любимите ми са чийзкейкът и френските макарони.
- Победата или опитът са по-важни във формати като Hell's Kitchen? Или опитът е просто утешението на загубилия?
- Доволен съм от преживяното и от емоциите, които изпитах в Hell’s Kitchen. През последните 12 години не съм живял в България и за мен беше интересно да се върна, да усетя България отново и да си създам нови впечатления. Едновременно с това направих и изводи за себе си - по отношение на държанието си, постъпките си. Влязох в шоуто с нагласата, че ще се забавлявам и победата не беше на всяка цена. Опитът е едно от нещата, което ме стимулира винаги да продължавам с усмивка да правя това, което обичам, и фактът, че излязох пръв в никакъв случай не го приемам като падение. Градивната критика е ценна и човек се учи цял живот.
- Има ли предразсъдъци у българина, че един мъж не трябва да готви?
- Не мисля, че в днешно време у българина има предразсъдъци относно това кой трябва да приготвя храната. Дори смело мога да кажа, че едни от най-добрите и утвърдилите се готвачи са имено, те - мъжете. Тук вече става въпрос за интереси, а не за кой какво би трябвало да прави - патриархалното отдавна не играе роля у българина. Или поне се надявам да не е така.
- Сега си в Пазарджик. Кухнята на пазарджишките заведения добра ли е или има какво да се желае?
- Доколкото съм имал възможността да опитам кухнята на пазарджишките заведения, бих казал, че не е никак за подценяване. Но пък винаги има върху какво да се поработи и да се подобри. Определено виждам потенциал и поле за развитие, за което много се радвам.
- Сигурно си направил разбор на фаталното състезание. Анализира ли къде и в какво е причината за загубата от Петко? Само на вяла подкрепа от отбора на сините ли се дължи тъжният резултат?
- Истината е, че в реалната кухня ситуацията е далеч по-различна от това, което се случва в Кухнята на Ада. Можех да избера да бъда капитан на женския отбор и със сигурност, ако го бях направил, финалът щеше да е друг. Но аз не можех да подведа мъжкия отбор. За мен лоялността е едно от най-важните качества. И ако отново трябва да избирам с кого да готвя за вечерната резервация - отново щях да избера своя отбор. Благодарен съм, че бях себе си, а с това - и част от шоуто Hell’s Kitchen.
Тодор ГРОЗДЕВ
