Бойният клуб е единственият със спортен психолог в областта
ПАЗАРДЖИК. Клуб „Спартак” успешно развива кикбокс и карате шото кан, а поредният му успех е поводът да се срещнем с треньора Илко Аджов в модерната клубна зала до Средношколското общежитие. На последното състезание - държавното първенство по кикбоксинг фул контакт, възпитаниците му се завърнаха със 7 медала, а някои от срещите, които спечелиха, бяха срещу състезатели от най известните клубове в страната. При мъжете Иван Радев е трети в категория до 63,5 кг, а Гроздан Димитров също спечели бронз в кат. до 81 кг. Мишо Вергиев е втори в кат. до 51 кг при юноши младша възраст. В същата възрастова група, но до 67 кг, Александър Рибников също грабна вицерепубликанската титла, както и Димитър Шулеков при свръхтежките (плюс 86 кг). Кристиян Кузмов взе бронз при юношите младша възраст при 63,5-килограмовите, а трети при децата стана и Васил Чуков в кат. до 42 кг.
„Беше много силно състезание и състезателите ни заслужават адмирации. Имахме три финала, а един от тях направо го подарихме,
защото момчето ни е неопитно и си изплю гумата за втори път, без да е получило сериозен удар”, коментира Аджов.
От миналата година в Спортното училище има паралелка по кикбокс и това е втората такава паралелка в страната след тази във Варна, където е седалището на най-силния клуб по кикбокс „Боил”. Тази година има нов прием, а учениците на пазарджишкото Спортно училище също могат вече да се похвалят и с медали.
Клуб „Спартак” е създаден в края на 2014-а, а от две години и половина развива кикбокс паралелно с карате шото кан
Двете групи в двата спорта не се засичат в залата. „В двата спорта всичко е коренно различно в начина на водене на боя - контактът, техниките, стила… Мнозина не знаят, че кикбоксът в началото се е наричал „контактно карате”, но киокушинът се доближава повече до кикбокса от шотокана. Сигурно тренировките ми в киокушин навремето са ме подтикнали да преминем към кикбокса. Във всички тези години се занимавах с няколко стила, включително шиторю. Имам първи дан по сей шинкай, втори дан по шото кан, занимавал съм се и с джу джуцу. Разкрих кикбокса заради
голямата реклама на новите контактни спортове като ММА в последните години
Децата нямат търпението да учат каратето и да усвояват философията му, има голям отлив в цялата страна, а ние не правихме изключение. Затова реших да задържа интереса им, като направя нещо по-атрактивно. И се получи. На децата им харесва. Така че в карате направлението в клуба състезателите ни са основно под 14 години, а в кикбокса - над 14. Някои са минали и през двата спорта. Сега на последното състезание, на държавното във Варна, едно момче, бивш каратист (Михаил Вергиев, б.р.), игра финал на фул контакт и имаше големи шансове за златния медал. А едва от година и половина се състезава в кикбокса. Иначе в страната сега има много клубове по ММА и граплинг, макар че много хора не знаят какво точно означава това”, обяснява треньорът.
Клубът играе под шапката на федерацията по кикбокс и муайтай - в кикбокс-направлението. Самият спорт е разделен на рингови- и на татами-дисциплини. „На ринга играем на уол кик и на фул контакт, малките играят на по-меките кик лайт и лайт контакт. Макар че чисто статистически, нокаутите там са повече. Един приятел си призна, че колкото бой е ял на кик лайта, не е ял никъде другаде”, смее се Аджов. „Но това е мъжки спорт. Иска се не само талант, но и сърце. Хубаво е, че има татами-направление с по-омекотен вариант. За кикбокса първоначално се събирахме приятели. Приятелят ми Бойчо Божков, невероятен талант и човек, направи даже и клуб. В България светилата в кикбокса са предимно каратисти и то най-вече от киокушинкай направлението.”
Сега спартаковци имат
три златни медала от държавни първенства на татамита,
очакват златото скоро да блесне и на ринговите дисциплини.
Миналата година приключили със 70 медала в кикбокса и 50 медала в каратето (но в кикбокса има повече състезания в отделните дисциплини).
Сега предстоят турнир в София и може би най-тежкото изпитание за годината - държавното на уол кик в Шумен. Но градът под Илчов баир се слави като крепост на каратето и кикбокса.
Аджов пък е бивш кадър на „Тонус-спорт”.
„Започнах да тренирам от дете. В началото с братовчед ми на село, а първите няколко години не знаех, че има различни стилове в каратето. По някое време разбрах, че
ентусиасти се събират в Пазарджик
- Васко Пеев, Вандо, Ангел Ангелов, Личката Спасов, който е бивш шампион по кикбокс, а сега е треньор и съдия… Първите каратисти тук тренирахме общо взето кой каквото си знае. Голяма страст ми беше и джийт кун до - заради Брус Ли (бел.ред. именно легендарният майстор на бойни изкуства е негов създател), но основно тренирахме киокушин при сенсей Васко Пеев. По-късно, вече бе дошла 1990-а, избрах шото кан и се преместих при сенсей Асен Василев, най-вече защото там са позволени ударите в главата и повечето удари с ръце и крака. Играх 10 години за „Тонус-спорт” и помня първото държавно първенство на новосъздадената федерация - тогава станах втори.
С г-н Василев и сега сме приятели, макар че вече сме конкуренция
Той ми беше като баща”, признава Илко Аджов. Като активен спортист той участва на много вътрешни състезания и печели много медали. През 1997-а става втори на Европейската купа по вадо кай в Швейцария. Последното му състезание е от края на 2017-а - при ветераните. „За известно време бях прекъснал състезанията - живяхме в Испания. Там обаче децата ми Стефан и Стоян започнаха да тренират карате, а сега са състезатели на „Спартак” (бел. ред. Стефан Аджов спечели Европейската купа в Суботица през 2017-а за „Тонус-спорт” при мини кадетите).
„Спартак” е единственият боен клуб със спортен психолог в областта
Съпругата на Илко - Марияна Влахова, сега завършва спортна психология. „Децата и младежите трябва да бъдат консултирани по начин, по който да не усещат, че това се случва, обяснява ни тя. Защото в България има предразсъдъци към психологическата помощ като цяло, а в спорта пък съвсем. Затова нещата на този етап са под формата на тренинги, разиграване и отработване на критични ситуации, когато си близо до спортистите и го правиш по най-естествен начин... Но се надявам с времето младежите да ползват този ресурс спокойно и съзнателно, без предразсъдъка, че психологът е там, защото в тях нещо не е наред, тъй като това в никакъв случай не е така! Спортният психолог помага на спортиста да управлява по най-добрия начин своите собствени способности, таланти, загубите и постиженията му, както и да компенсира неговите слабости. И това е отколешна практика по цял свят. Иначе помощта на спортния психолог е нужна и преди, и след състезания, включително и след спечелени титли. Защото има случаи, когато спечелване на медал може да те срине, колкото и неразбираемо да изглежда това”, убедена е Марияна Влахова. Доста работа й предстои, защото апетитът за медали на спартаковци нараства с яденето.
