За момчетата от ВУИ „Ангел Узунов” – Ракитово месец март винаги е очакван и желан. Сигурно защото е предвестник на пролетта. Снегът се стопява, денят става по-голям и слънчевите лъчи канят всички да постоят на двора на чист въздух или да се поразходят сред близката гора. Но през тази година има и още една причина – момчетата готвят кратък рецитал за Националния празник на 3 март 2019 г. Надяват се да се представят добре на градското тържество в Ракитово.
Изненадващо подготвяната генерална репетиция на 1 март се превръща в предпремиера. В 10 часа, малко преди голямото междучасие, в училището пристигат скъпи гости – двайсетина пенсионери от ракитовския Клуб на пенсионера „Ангел Говедарски”. Водени са от председателката на Клуба г-жа Ангелина Баташка и Маестрото Никола Янев. Пенсионерите идват на гости на момчетата, за да им изкажат своята благодарност за оказаната помощ при прибирането на дървата за Клуба преди Коледа. Тогава, през почивните дни на две поредни седмици, десетина момчета от ВУИ цепят, прибират и подреждат около 15 м3 дърва. Това е една традиция, която продължава вече 6-7 години. Момчетата прибират дървата, а жените от Клуба на пенсионера ги черпят със сладки, баклава и безалкохолни напитки. В работата се включват участвалите и преди Иван Митев – ХІ кл.; Валери Василев – ХІ кл.; Гюлдован Николов – Х кл.; Николай Катев – ХІІ кл. Тази година към тях се присъединяват Тихомир Асенов – VІІІ кл.; Методи Колев – ІХ кл.; Кевин Калчев – ІХ кл.; Махмуд Благоев – ХІ кл.
Докато гостите разговарят с директора Георги Янушев в учителската стая на училището, под ръководството на пом. директора Кунчо Караджов залата за тенис на маса се подготвя за импровизирано тържество. Внасят се столове за гостите, преместват се тенис масите.
Г-жа Ангелина Баташка поднася кратко и емоционално своята и на всички пенсионери благодарност към момчетата за помощта и грижите, пожелава им да са здрави и все така отзивчиви към нуждите на възрастните и нуждаещи се хора. Заедно с няколко жени от Клуба на пенсионера тя започва да връзва мартенички на всички момчета. От името на момчетата и ръководството на училището психоложката Мариана Пелева, с помощта на няколко момчета връзват за здраве и късмет мартенички на гостуващите пенсионери. Атмосферата в залата става радостна и пълна с положителни емоции. Момчетата пожелават да поздравят със стихове за Освобождението на България гостите от Ракитово. Изненадата за пенсионерите, които отдавна не са слушали така емоционално рецитирани стихове, е толкова голяма, че следват аплодисменти след изпълнението на всяко от децата.
В отговор вокалната група на клуба, с акомпанимент с акордеон от Маестрото Никола Янев, изпълни китка народни песни. Маестрото кани и ученикът от ВУИ Махмуд Благоев да пее заедно с жените от клуба. Последва китка песни за природата. Аплодисментите от ученици и учители са оглушителни. Всички скандират: „Бис” и „Още”! тогава Маестрото прави нещо нетрадиционно – иска момчетата, заедно с учителите и гостите от клуба да изпеят химна на туристите „Хубава си моя горо”. Всички запяват и се оказва, че повечето момчета знаят текста или част от него и при повторенията песента звучи мощно и вярно. След аплодисменти и скандирания „Още, още!” следва право хоро и Ангелина Баташка повежда хоро, на което се хващат и много момчета. Повечето могат да играят, но има и такива, които просто подскачат в такт. Настроението е високо и никой не им обръща внимание. Следва песента „Бяла роза” и китка хора. Маестрото се кани да създаде хор от момчета, а директорът Георги Янушев обмисля създаване на клуб за народни хора, за да могат те да се включват в бъдещи тържества.
С помощта на психолога Мариана Пелева униформите на момчетата са подготвени за участие в градското тържество на 3 март в Ракитово. Изработен е венец от името на училището. Момчетата коментират възбудено кой как се е справил, разпитват как са се представили. Уточняват се последни детайли преди официалното градско тържество.
Сутринта на 3 март е хладна. Към униформата не е предвидена горна дреха. Върху ризките момчетата обличат якета и група от 10 момчета поема пешком към центъра на Ракитово. Пристигат, когато тържеството по повод 141 години от Освобождението на България започва. Оказва се, че едно от стихотворенията – „Шипка”, е изпълнено от третокласничка от гимназията в Ракитово. Теодор Димитров – Х кл., който като част от рецитала изпълнява същото стихотворение, малко се притеснява. Но другите момчета му дават кураж, уверяват го, че той се справя много добре и има свой стил. В същото време и те се притесняват, защото с изключение на Махмуд Благоев – ХІ кл., другите никога не са излизали на сцена с микрофон. Кевин Калчев – ІХ кл. пътува до дома си и не участва в последните репетиции, Дамян Дончев – VІІ кл. и Николай Смаилов – VІІІ кл. външно демонстрират увереност, но също са много притеснени. Малкият Денис Киров – VІ кл. гледа със страх микрофоните. Когато момчетата застават отпред се оказва, че няма микрофон за всеки и трябва да се местят. Ако всички това се събере в едно, може да се окаже, че децата в този момент проявяват истинско геройство. Чак когато изпълнението им завършва и няколко зрители искат да се снимат с тях пред паметника на загиналите за Освобождението, те се усмихват и могат да проговорят нещо свързано. С открояващите се оранжево-зелено-черни униформи те преживяват незабравими мигове.
Свилен ТОПЧИЕВ, учител
