Средната възраст на медицинските сестри е 56 години, на акушерките – 53 години, на фелдшерите – 58 години
Преди на трима лекари се падаха девет сестри, сега на девет лекари няма три сестри
ПАЗАРДЖИК. Поговорихме по-подробно за проблемите в гилдията и за искания на недоволните с Димитрия Димитрова, която е сред основните организатори на протеста в нашия град. Тя работи в Центъра за спешна помощ, а читателите на „Знаме” я познават и като участничка във втория сезон на „MasterChef” през 2016-а:
- В момента професията на медицинския специалист е в кома и наш дълг е да я съживим, защото става въпрос за здравето на хората. Настояваме най-вече да се сложи край на ниското заплащане и на лошите условия на труд, които принуждават много от нас да се отказват от професията си и да заминават за чужбина. Омръзна ни да бъдем недооценени, да работим по на няколко работни места, за да връзваме двата края, да работим и след пенсия и да произвеждаме кадри за Европа. Ножът вече е опрял в кокала - обобщи г-жа Димитрова.
За възнагражденията тя поясни:
-В момента заплатата по Колективен трудов договор възлиза на 900 лева. Такъв договор обаче са подписали много малко колеги - основно работещите в центровете за спешна медицинска помощ. На повечето места възнагражденията се определят по усмотрение на работодателите.
Медицинските сестри масово започват на 580 лева
Затова искаме Колективният трудов договор да стане задължителен за всички, които наемат медицински специалисти – болници, други здравни заведения, практики на лични лекари, училища и т. н.
Следващият тревожен факт, на който Димитрия Димитрова акцентира, е острият недостиг на медицински специалисти:
-Преди 2000-а година на трима лекари се падаха девет сестри, а сега на 9 лекари няма три сестри. Има болници, където в петък следобед събират пациентите от няколко отделения, за да се покрие графикът. Не достига персонал. Вярвате или не, ние просто сме изчезващ вид.
Средната възраст в сектора също е проблем, който ще се изостря:
-При медицинските сестри средната възраст е 56 години, при акушерките – 53 години, а при фелдшерите – 58 години.
Много от нас продължават да работят, след като се пенсионират,
защото пенсиите им са нищожни. Обидно е да си работил 40 години и да получаваш 270 лева. Как се изкарва месецът с толкова малко пари? Нямаш друг избор, освен да не спираш да ходиш на работа. Има колеги, които са по-болни от болните, за които трябва да се грижат. Това е истината. Работим и по на две места, защото и заплатите ни, както вече стана дума, също са ниски.
А задава ли си някой въпроса колко време още ще са полезни тези жени, които сега са по на 65 години? Какво ще се случи в съвсем близко бъдеще, ако сега не се вземат нужните мерки?
-Нашите професии не привличат младите хора – категорична е г-жа Димитрова. - Те не желаят да учат четири години, да инвестират в образование, да държат тежки изпити, за да работят ден и нощ, да дават дежурства, да не са по домовете си през уикендите, по празниците и т. н. И то за минимални заплати, каквито могат да взимат (та дори и повече), веднага след като завършат средното си образование на някое място, на което ще са добре облечени, напарфюмирани и настанени удобно,
вместо да се занимават с кървища и с болката на хората
За нощния труд Димитрия Димитрова уточни:
-Заплаща се по левче на час, но по Колективен трудов договор за времето от 22 часа вечерта до 6 часа сутринта. Т. е. получаваш по 8 лева отгоре за всяко нощно дежурство. Масовата практика е да се дават по 20-25 стотинки на час, с които не можеш да си платиш само кафетата, докато ти свърши смяната.
Работещите в гилдията не са съгласни и с ниската категория труд:
-На 112 работим на същата система като полицията и пожарната. Защо те са първа, а ние трета категория? Колко сигнала получават на дежурство - при нас понякога постъпват по повече от 30 обаждания? Дори трудът на операторите на 112, които не са медицински лица, са втора категория.
А под какво напрежение работим, е тема на съвсем отделен разговор. С 3 линейки Спешна помощ - Пазарджик обслужва 38 населени места, плюс областния град, плюс автомагистрала „Тракия”, плюс всички други пътища.
Ами, фалшивите сигнали... Викат ни например за припаднала жена на 25 години, на която от устата уж излизала пяна, а заварваме ромка да седи и да ни посреща с думите: „Ей, тук нещо отзад ме ръга, ще ме прегледаш ли, докторке?”.
А когато трите линейки са извън Пазарджик и се обадят, за младо момче, наркоман в кома, какво правим?
При всички колеги е тежко. В спешното отделение чакат по 50 души. Медицинските сестри са две. Кое да свършат по-напред - да чекират ли, кръвното ли да мерят, кръв ли да вземат, изследвания ли да пускат? Това са две сестри на 50 души. И скандали, и претенции заради чакането.
Въпреки много проблеми, организаторите не очакват днешният протест да събере пред Общината много хора:
-Разговаряхме с колегите – повечето се страхуват. Продължават да вярват, че наведената главица сабя не я сече. Време е обаче да вдигнем главите си, ако искаме да ни има. И сме твърдо решени да продължим с протестните действия, докато някой ни чуе.
Лидия КАДИЙСКА
