БРЮКСЕЛ. “Знаме” вече писа, че нашият земляк, евродепутатът Андрей Новаков, се пребори в Европарламента за рекордните 18 милиарда лева за България от европейските фондове - рекорден бюджет и рекордно увеличение. Първоначално в проекта на Европейската комисия бе записано, че за страната ни са предвидени 14.5 милиарда лева.
Преди последната битка за окончателната защита на числата “Знаме” потърси евродепутата.
- Г-н Новаков, издействахте рекордно увеличение на парите за България - 18 милиарда лева от европейските фондове. Браво!
-Това е най-високият бюджет за регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост от присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) досега. Изключително щастлив съм и мога да твърдя, че одобреното от ЕП е повече от задоволително и отговаря на амбициите както на ЕС, така и на България за по-бързо развитие на регионите и повишаване на жизнения стандарт на хората. Това бе моята цел като преговарящ за правилата, по които ще работят европейските фондове след по-малко от 2 години.
- Колко продължи битката и каква подкрепа получихте от колеги в пленарната зала?
- Десет месеца водих официални и неофициални преговори, за да се стигне до цифрите, за които говорим днес. Европейската комисия бе предложила 330 милиарда за всички страни-членки, а аз искам 378 милиарда- увеличение, което ще облагодетелства България. С мнозинство от 460 гласа колегите ми от Европейския парламент (ЕП) подкрепиха законодателния доклад.
За първи път български представител в ЕП е натоварен с функцията на преговарящ по правилата за кохезионните инвестиции в Европейския съюз. Гласуваният доклад изменя предложението за регламент, направено от Европейската комисия, и предвижда увеличение на кохезионния бюджет на страната ни до около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027 г. Средствата са по линия на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд.
- Кои са приоритетите при харченето на европейските пари и какви проблеми могат да решат тези инвестиции?
- България застава сред първите 3 държави с най-високо увеличение на кохезионния бюджет и то при средно намаление от 11% за ЕС. Наш дълг е да работим така, че да решим максимално много проблеми благодарение на тези инвестиции. Предвижда се приоритетно инвестиции от европейските фондове да получават обезлюдените райони в демографска криза.
Такова увеличение за България значи много - интензивно инвестиране там, където страната ни има най-много нужда за по-скоростно наваксване на изоставените региони. Все още се вижда, че хората имат нужда от пътища, от високоскоростни жп линии, от пристанища, от летища, така че да наваксаме с водопроводите, с пречиствателните станции.
- Другото Ви завоевание - удържахте искането на Европейската комисия общините да съфинансират с 30 вместо сегашните 15 процента от стойността на проектите. Защо това е важно?
- С колегата ми съдокладчик Констанце Крел предложихме европейското съфинансиране за слабо развитите региони да е 85%, за регионите в преход - 65%, а за по-силно развитите региони - 50%. Кохезионният фонд и ИНТЕРРЕГ трябва да предоставят 85% европейско съфинансиране. Тези изменения означават, че общините, бизнесът и другите бенефициенти в слаборазвитите ни региони ще се налага да финансират със собствени средства едва 15% от стойността на всеки проект, а не както предлага ЕК - 30%.
Кохезионната политика ще отделя специално внимание на борбата с демографската криза, с бедността и ще подкрепя хората с увреждания - политики с изключителна важност за страната ни. Мерките за справяне с демографската криза ще бъдат залагани в Споразуменията за партньорство между държавите и ЕК, както и в съдържанието на програмите по фондовете. По този начин стратегии и политики ще бъдат посрещнати с финансиране, за да имат ефект. Кохезионната политика ще поеме възстановяването от бъдещи финансови и икономически кризи, както и от излизането на Обединеното кралство от ЕС.
ЕП подкрепи и искането на двамата докладчици да можем да договаряме европейски средства и да сключваме договори по европейските фондове до 2030-а (N+3), една година повече от предложението на ЕК. Това означава, че ще имаме повече време да инвестираме разполагаемите средства и няма да загубим нито евро от европейската солидарност.
- В какъв срок ще бъдат усвоени 4-те милиарда отгоре и какви резултати очаквате?
- За периода 2014-2020-а България разполага с 14.6 млрд. лв. за инвестиции в регионално развитие, инфраструктура, околна среда и заетост - т.е. до 2020-а страната ни ще разполага с над 2 млрд. лв. европейски инвестиции на година.
Така например за транспорт и транспортна инфраструктура предстои да инвестираме над 2.2 млрд. лв. европейски средства, докато 160 млн. лв. ще подкрепят регионалната пътна инфраструктура. Наред с това, за регионално развитие и общински проекти ще разполагаме с 1.5 млрд. лв., а водният сектор ще се възползва от над 1.5 млрд. лв. европейски инвестиции.
Европейските фондове ще допринесат 278 млн. лв. за регионална образователна, здравна и социална инфраструктура, а над 668 млн. лв. ще подобрят достъпа до заетост и качеството на работните места. Други 293 млн. лв. европейски средства ще бъдат използвани за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
За подобряване качеството на атмосферния въздух ще инвестираме почти 100 млн. лв. европейски средства. За управление на риска от наводнения и свлачища ще инвестираме над 107 млн. лв. европейски средства, подкрепата за енергийна ефективност се изразява в над 91 млн. лв.
При бюджет от около 18 млрд. лв. за периода 2021-2027-а България ще разполага със средно по около 2.6 млрд. лв. на година. Това ще са конкретни инвестиции в регионите, градовете и селата ни, които ще надграждат постигнатото с европейски средства до 2020-а. Нуждите на регионите ни ще бъдат оценени наново преди 2021-а, но приоритетите ще са сходни на това, в което инвестираме сега.
Отвъд числата стоят региони, градове, бизнесът и хората с техните семейства, инвестициите в които ще продължат добрите тенденции от изминалите няколко години, за да може България и икономиката й да затвърдят европейския си облик.
- След гласуването в пленарната зала испанските евродепутати Ви благодариха. Защо?
- Колегите ми, представители на Испания, ми благодариха, защото успях да издействам предимство и за географските области при тях. Като членове на Европейския парламент нашата работа е да подобрим живота на всички европейски граждани.
- Какво предстои оттук насетне и кога числата ще бъдат защитени окончателно?
- Дотук две от трите институции са „За“ такова увеличение - и комисията, и парламентът, което ме обнадеждава.
След 10 месеца работа по доклада, решителното мнозинство на ЕП даде мандат на мен и на колегата ми Констанце Крел да започнем преговори със Съвета, така че двете институции да се договорят поне по част от законодателството преди изборите за Европейски парламент тази година. Първата среща триалог протече на 19-и февруари в Брюксел, а двете институции се съгласиха да преговарят до средата на март, след което резултатите следва да бъдат одобрени в пленарна зала.
Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА
