ПАНАГЮРИЩЕ. Анастасия Лулчева е ученичка в 12-и клас на СУ “Нешо Бончев”. От малка посяга към четката и боите, за да създава красота. Наскоро нейна картина бе публикувана в изданието “Българската мъдрост по света”, предназначено за българите в чужбина. Анастасия обожава хубавите книги, от които черпи вдъхновение за живописните си работи. Държи на истинското приятелство с цената на всичко. Мечтае да стане известна художничка или актриса.
Анастасия Лулчева
Вълненията и желанието си за по-красив свят младата художничка споделя с наша репортерка.
- Анастасия, как твоя картина попадна в изданието “Българската мъдрост по света”?
- Новината, че моята картина е включена в престижно издание за българската култура и традиции, предназначено за наши сънародници в чужбина, ме изненада и много ме зарадва.
Бях в осми клас, 14-годишна, когато с тази творба, ако мога да я нарека така, участвах в международен конкурс под наслов “Мъдростта на народа ни”. Сред класираните бе и моята картина - заедно с останалите е приложена към написаното в изданието. С творбите са илюстрирани български приказки, митове, легенди, вярвания и други елементи от фолклора и традициите на народа ни. Приятно е, че моя рисунка ще докосне непознати читатели на изданието, но не го считам за кой знае какво голямо постижение или повод за възгордяване. Напротив.
- С какво твоята картина впечатли журито?
- С показания тежък труд на българския селянин, който примитивно обработва земята за къшей хляб. На фона на една нива, на преден план и в края, се виждат измъчени и морни от непосилната кърска работа селяни. Изображението върху картината е повлияно от великолепните разкази за селото на Елин Пелин - един от любимите ми български автори.
- Откога рисуваш?
- От малка, но от пети клас ходя на уроци при майстора на четката Нистор Хаинов, които продължават и до днес. Художникът ме научи да опитвам, да съм самостоятелна и убедена в това, което правя. Сама да се справям с бялото платно. За всеотдайността, с която Нистор Хаинов ме учи да рисувам, е моята голяма любов и благодарност към него.
Първо започнах с графика, продължих с акварел, напоследък посягам и към маслените бои. Важно е да усъвършенствам техниката на рисуване - условие за развитието ми в изящното изкуство.
- Имаш ли предпочитани теми?
- Вълнува ме състоянието на човека. Търся различията между хората и тяхната индивидуалност. Някои от картините ми са отражение на емоционални моменти от книги, при четенето на които все нещо си драскам по белия лист. Запомненото от прочетеното превръщам в образи на хора, изображения на фигури, условно казано.
- Къде най-често се раждат картините?
- При участия в конкурси и пленери. Картината ми “Водата е живот” спечели първо място в миналогодишната проява в Пазарджик, посветена на Деня на водата. В пленерите участвам заедно с приятелката си София Николаева. Един от тях беше международен с наслов “Творчество и екология” в Пловдив. Включвам се и в пленерите, организирани от общината, от Ротари клуб,чийто президент е Нистор Хаинов. Наши картини участваха в благотворителна изложба в местния Исторически музей. Събраните 600 лева от продажбата на картините ни дарихме на дневния център за деца с увреждания “Дъга” в нашия град.
- Какво е за теб рисуването?
- Емоция, вдъхновение, любов. Нещо, без което не бих си представила бъдещето. Защото вместо с думи, по-лесно е с четката да изразявам това, което искам да кажа. В рода ни няма художници, но майка ми София, която е от Русия, и баща ми Тодор са почитатели на изкуството и ме подкрепят. Малката ми сестра Ева, четвъртокласничка, също обича да рисува. Може да стане по-добра в занаята от кака си. Държа да подчертая, че още съм в началото в усвояването на рисуването и не се приемам за завършен художник. Има още много какво да уча и усъвършенствам.
- Тази учебна година в гимназията ти е последна. Оттук нататък накъде?
- Искам да благодаря на учителите си в гимназията за помощта им да пораствам, да научавам нови, непознати неща. И приятелства, макар и малобройни, които ще пазя в сърцето си. Изпитвам тъга по един етап от живота си - училището, но съм оптимистка за предстоящите предизвикателства. Две са висшите училища, в които бих кандидатствала - Художествената академия и НАТФИЗ. Тепърва ще избирам каква точно искам да бъда - художничка или актриса. Еднакво прекрасни и любими са ми. Ще видим…
Пенка МИХАЙЛОВА
