Над 40 местни аптеки не работиха в сряда
Над 700 аптеки в цялата страна и повече от 40 в Пазарджишка област не работиха в сряда. Други не затвориха, макар фармацевтите да подкрепяха националния протест, за да не остават хората без лекарства. Въпреки това някои села бяха без аптеки за един ден. Например Мирянци, Мало Конаре, Козарско и други.
Недоволството в гилдията назрява още от средата на миналата година. Причината е внедряването на четири електронни системи, с които фармацевтите трябва да работят - за верификация на медикаментите, за следене на реекспортните лекарства, новия софтуер към НАП, както и системата за електронни рецепти, работа със Здравната каса и свободните продажби.
Първите предупреждения за протест дойдоха от Инициативен комитет, в който активно участваха 4 регионални колегии на Българския фармацевтичен съюз (БФС) – Пазарджик, Кюстендил, Благоевград и Перник. Поговорихме за проблемите на съсловието с председателката на пазарджишката колегия Пенка Минева.
-Какво представлява системата за реекспорт, г-жо Минева?
-Това е системата на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) от 12 февруари, която трябва да следи наличните количества в аптеките. По електронен път всеки ден трябва да подаваме информация колко лекарства от позитивния списък сме получили и продали, както и колко са ни останали в наличност. В този списък попадат над 2000 медикамента. Сами разбирате, че това е огромен обем данни, който ще тече непрекъснато между агенцията и аптеките.
-Какъв е проблемът със софтуера към НАП?
-На страницата на НАП все още няма списък с одобрени софтуерни продукти за продажба на лекарства. Много аптеки обаче вече ползват такива и ако се окаже, че те не попадат в списъка, ще трябва да плащат за нови. При все че върху старите вече са качени системата на ИАЛ и системата за верификация. В случая за нас е добре, че двете системи не заработиха.
-А какви са глобите, ако не отговаряте на изискванията, за които стана дума?
-Ужасяващи. В Закона за лекарствата, в частта, която е свързана със софтуера на ИАЛ, е записано, че ако не подаваш информация към агенцията, глобата за първото нарушение е 100 хиляди лева, а за второто – от 100 до 150 хиляди лева. Дори данните да не са вкарани, защото не е имало ток през целия ден, подлежиш на санкция. Изобщо, поставени сме в ситуация, в която трябва да избираме дали да спрем да работим или да нарушаваме новите правила.
-Най-много страсти обаче разпали системата за верификация на лекарствата.
-За нея се знаеше още от 2012-а. Собственост е на фармацевтичната индустрия и се внедрява в цяла Европа, съгласно специален Регламент. Целта е да няма фалшифициране на лекарства. Производителите се задължават да поставят т. нар. „белег за безопасност” върху първичната и вторичната опаковка. Посредством четец в аптеките той се регистрира в системата и така се осъществява проследяването.
Аз лично имам дълбоки съмнения относно смисъла на тази верификация. Чрез нея де факто се проследява само опаковката, но не и дали медикаментът е оригинален, качествен и т. н. Нито дори дали е същото лекарство. Всичко това си остава предмет на контрол на ИАЛ, митниците и останалите регулаторни органи.
Внедряването на тази система струва на аптеките сериозни разходи. Ако индустрията, измислила верификацията, може да си калкулира разходите в цените на лекарствата, аптеките не могат. Правилата за ценообразуване при нас са строги и ограничаващи. Надценките от години вървят надолу.
-Т. е. новите изисквания ще повишат крайните цени на лекарствата?
-Наивно е да мислим, че инвестициите на производителите в QR-кодове и т. н. няма да се отразят на крайните цени. Случайно или не, от края на миналата година се забелязва скок в цените, като при някои медикаменти той достига почти 50 процента.
-По въпроса за верификацията пазарджишката колегия бе сред най-активните.
-Още през 2017-а година писахме писма до Министерството на здравеопазването и до Европейската комисия, че българските аптеки нямат готовност да внедрят верификацията във всички населени места. Анализ на ИК – Инициативен Комитет, в който са участвали 820 от 4000 аптеки, показа, че 40 процента или нямат софтуер, или ползват частичен. 50 процента са се оплаквали от чести сривове в напрежението, прекъсване на електрозахранването и липса на стабилна интернет-връзка.
Финансовата тежест също е голяма. Аптеките, които към момента не разполагат със софтуер, трябва да инвестират в компютър (поне 700 лева за нужната конфигурация), софтуер (900 лева), четец (поне 250 лева, защото по-евтините дават грешки). Таксата за месечната поддръжка на софтуера е 60 лева, за интернет - 20 лева и така сумата набъбва. Дори за голяма аптека тя е предизвикателство, защото ако трябва да се оборудват 2-3 гишета, всичко трябва да се умножи по две или по три. Не обвиняваме държавата, просто искаме да се намери решение.
Лидия КАДИЙСКА
