Внукът на единствената оцеляла в клането в Баташката църква бди за спокойствието във Войводиново и търси метеорити
КЪРКАРИЯ. Бивш офицер от Пазарджик живее от 15 години в Родопите и твърди, че се чувства много добре. Лазар Миланов си е прекарал изворна вода, има ток благодарение на слънчев панел и генератор, а отскоро се радва и на сателитна телевизия. Проблемът е само в рехавия обхват. Лазар се познава лично с
екс шефа на 61-а Стрямска бригада ген. Шивиков и наскоро лично генералът го извикал във Войводиново
заедно с други запасняци, за да поддържат духа на толерантност в редиците на протестиращите етнически българи. Срещаме се с него в планината, няма да кажем къде е направил новия си дом, нито да покажем снимки оттам. Мнозина туристи са опитвали чая му.
„Във Войводиново ми направи добро впечатление това, че много хора искат промяна. Не искат революция. Просто настояват роми и българи еднакво да спазват законите. Защото сега в ромските махали не могат да влязат данъчни и инкасатори на Енергото и ВиК. Там обаче не ми допадна поведението на футболните запалянковци, които
пееха Луков марш и скандираха разни неща. Тези хора не са от нашата „кръвна група”
Ние сме за равни права и равно спазване на законите. Онези си търсеха с кого да се бият, а идеята тук е съвсем друга. Не се стигна до междуособици. Имаше 40-50 коли на жандармерията… Ходил съм няколко пъти и в Катуница. Познавам се лично с Наско, човекът, чийто син Ангел бе убит от шофьор циганин”, казва Миланов. „Аз самият заживях тук, заради криворазбрана толерантност. Живея на ул. „Пловдивска” срещу „Кауфланд”, имам хубав апартамент - голям, тухлен, с противоземетръсни шайби, с таванска стая и изба. Но циганите започнаха да ме крадат. Сложих решетки на терасата, иззидах я половината, но цигани ми трошаха прозорците. Колко пъти виках полиция, те само цъкаха с уста: „Лазаре, нищо не можем да направим, продай го”. И тогава реших, че
за да не вляза в затвора, по-добре ще е да изляза в планината
Качих се горе заради неспособността на държавата да накара определена група от хора (казвам група, а не етнос) да изпълняват задълженията си наред с правата. Махнах се от дразнителите и направих вила „Земен рай”. Първо сложих фургон, купих го от бившия началник на КАТ Христо Цанов, лека му пръст. Направих изолация, сложих 60 кв. м покрив, впоследствие изградих голяма тераса с дървена ламперия, сложих и шатра в двора.
Естествено, пилонът със знамето на България е побит там от самото начало. Сложих и черешово топче
Сега печката постоянно гори, а през лятото вземам при мен и 85-годишната си майка, и внучетата. Жена ми е в Пазарджик, защото работи, но идва от време на време и не й се слиза обратно. Чудесия е при мен. Спи се като бебе. Чувам стъпките на туристите от 200 метра, толкова е тихо. Тишина абсолютна. Един приятел ми гостува, беше се опънал на хамака и горкият заспа на спокойната обстановка,
докато приготвях гърне с боб и пушени кокали, едновременно пека сланинка
И от вятъра пушекът отиде към него и той се събуди. „Лачка, вика, имам чувството, че си чувам мислите”, каза ми. И наистина тук най-ясно човек си чува мислите”, уверява мъжът.
Лазар Миланов не пропуска мероприятие на дружество „Полк. Владимир Серафимов”, което е част от общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Сега на 19 февруари Лазар и другарите му са в Карлово, за да отдадат почит на Апостола на свободата Васил Левски
На следващия ден ще склонят глави пред паметника на загиналите герои от 27-и Чепински полк в знак на признателност за победата при Булаир на 8 февруари 1913 година. На втори март е в Габрово, а на Трети - на Шипка.
„Миналата година не успях да отида, защото бях доста зле… Но от дружеството сме ходили и на много други места. Наскоро почетохме освободителите на Пазарджик и ген. Брок… Човек остава без думи, когато се качи на връх Средногорец и на съседния безименен, известен като Малката Шипка. Нашият патрон е полк. Владимир Серафимов - командир на 21-ви пехотен Средногорски полк, освободителят на Родопите по време на Балканската война. Той отказва да изостави освободените села и така да ги предаде на заколение и неговите 4000 души побеждават след тежки боеве надвишаващата ги петкратно турска войска.
Като говорим за върхове,
мечтая за референдум в България, който да реши дали трябва да се променят имената, най-вече топонимите,
които не са с български произход, а най-често с турски. Като Карабунар, което е Чер кладенец. Или Белмекен, което е Бяла шапка. Или Мусала, което е Близо до Аллах. Защо трябва върхът да е Близо до Аллах, а не Близо до Бога? Като идваш на турско-българската граница откъм страната на Турция, на табелата за България пише „Булгаристан”. Защо са ни потурчили името като някакъв си „стан”? Искам да питам и циганите, които припознават Турция и арабските страни за свой идеал - защо не емигрират там, а стоят тук или отиват по на запад. Нямам нищо против Турция или която и да е друга държава, но имам против хората, които би трябвало да имат принадлежност към България, като са български граждани, а те я нямат. Нямам против да има джамии, но трябва да има контрол над това, което се проповядва в храмовете. Особено, когато не е на български, а на арабски. А такъв контрол няма”, пали се Лазар.
Баба му е единствената оцеляла в клането в Баташката църква „Св. 40 мъченици”
„Прабаба Петра била цялата в кръв и първоначално изпаднала в безсъзнание. Когато се събудила, видяла, че убийците минават по телата и удрят с ятаганите и ножовете всеки, който показва признаци на живот. Затаила дъх и това я спасило. Майка е кръстена на нея. Измъкнала се прабаба от църквата и с още около 40 човека повече от месец скитали в планината. Яли каквото намерят. Срещнали мъж, жена и пеленаче. То плачело, защото кърмата на майка му била пресъхнала. Групата предложила на тези бегълци или да си тръгнат, или да накарат бебето да млъкне. Тогава те взели страшно решение. Бащата сложил ръка на личицето на бебето и го задушил. И го заровили в гробче. Като слезли в Дебращица, там се заселили. Прабаба се омъжила за прадядо Стоица. Майка още помни ясно тази и други истории…”
Лазар Миланов бил първият частник в региона
През 89-а отворих уникален ресторант в Синитово. Осем месеца ремонтирах стола на ТКЗС-то и на ден правехме по два банкета. Банкерите не знаеха как се учредява ипотека и аз ги научих. Бях ходил на специални курсове в Берковица, за да изуча счетоводството по новите „частни правила”. Като дойде правителството на Иван Костов обаче, през два часа пускаха и спираха тока. Не можех да ползвам нормално нито скарата, нито музиката, нито нищо. Така ресторантът изкара само две години и половина и го продадох, но за беда случих точно деноминацията и получих само едни 2000 лева. Но не съжалявам за нищо”, казва мъжът, който точно по това време върнал преведени му погрешка в сметката пари в една банка, защото банков чиновник в бързината разменил местата на „и” и „а” във фамилията на негов съименник.
Станал член на златотърсачите в България, търси и метеорити
Занимавам се и със златотърсачество в луда Яна и Тополница. Член съм на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити от пет години. Членството ми дава право да имам легално метал детектор.
Злато съм намирал, но метеорити не съм. Но съм виждал и познавам хора в Пазарджик, които са намирали. Знам и къде да търся, но районът е опасен като се стопли, защото има много змии. Но край мен обикалят хора с ботуши и не се отказват. Виж, за трюфели също има мераклии, а покрай планинския ми дом има много. Прасетата постоянно ги ровят, но находищата са изобилни…”
Имал три кучета, но му ги откраднали, а сега не иска куче, защото предпочита сам отдалеч да чува стъпките на туристите. Котаракът му Мъри Блек енд Уайт и трите кокошки внасят достатъчно шум в тихото му стопанство.
Питаме Лазар
не се ли страхува от това, че наблизо няма аптека и линейка, че дори няма обхват,
а той се усмихва. Преди години получих инсулт, Балканът ме спаси. Той ме раздвижи. Направих си една патерица-чатал и правех с мъка една крачка. Постепенно стигнах до един километър, а после я хвърлих. Приятели и сега идват и ми помагат да цепят дърва, внучето ми коси двора през лятото, а аз съм щастлив. Миналата зима ме беше хванала дископатия. Едва намерих обхват и се обадих на един приятел с джип, който живее зад МИО в Пазарджик. Поръчах му да вземе три инжекции „Флостерон” и да идва по най-бързия начин. Пред него си бих инжекцията, а след седмица той ми остави джипа за месец и половина, че имаше доста голям сняг. Като падне над 40-50 см, става сложно, но иначе няма проблеми. Горският път има големи дупки, а аз ги изравнявам или отпушвам банкетите край пътя, за да се оттича водата, понякога и с часове се занимавам, просто го правя”, разказва Лазар. „Постоянно с действията си искам да доказвам една стара истина. Българите сме толерантни. Но сме с доза на търпимост. Всеки е добре дошъл при мен, казва Лазар. Ако е дошъл с добро, ще му отговоря със същото и ще му дам да пие от специалния ми чай. Ако е дошъл с лошо, ще му отговоря със същото.”
Тодор ГРОЗДЕВ
