Изгониха ни грозно, без да ни казват истинската причина, а това е обидно, казват певците от 13-членната формация
ПАЗАРДЖИК. За пръв път от създаването си през 1837 година катедралната църква „Успение Богородично” остана без хор, научи „Знаме”. Липсата им първи усетиха миряните, които ходят на неделните служби, и до един са изненадани от това. Някои не крият, че без песенен фон литургиите нямат нужното въздействие. Естествено, песнопенията не са задължителна част от службата, а
хорът е нещо като апендикс
Може и без него. От друга страна Бог може би не го е направил случайно... Членовете, по-точно бившите членове на 13-членното формирование начело с диригента Георги Иванов, изневиделица били уведомени, че повече не са нужни. Певците са обидени и огорчени не от раздялата, а от начина, по който е станало това, коментираха те пред наш репортер. Певците имат дългогодишна практика като хорови изпълнители в представителни формации, някои от тях са с висше музикално образование, има и преподаватели.
„Епископ Яков ни изгони позорно, разкрещя се от амвона, а според хора, стояли по-близо до него, дори ни бил анатемосал.
Много грозно беше!
Хората плачат на нашето пеене на „Тебе поем” и „Отче наш”. Според него обаче, сме пеели с грешки. Но той просто си търсеше повод да ни изгони заради хонорарите, които получаваме. Защото в края на януари дойде време да се подписват новите договори. Всичко се разигра на последната за месеца служба. Яков бе дошъл. Той идва рядко. Ние пеехме съвсем тихичко, само за „Отче наш”, но той се развика: „Хорът да престане! Хорът прави безобразни грешки!”… След това изтъкнал като причина, че поповете били срещу нас, че сме пиели, защото било намерено шише с ракия… „Но това не е вярно. Всички попове ни благодарят от сърце за пеенето и подчертават колко хубаво е било, направо ни обожават”, казва Лиза.
„Всички попове си носят камертони в джобовете,
защото изключително се съобразяват с нашето пеене, което хвалят. Въпросното шише пък е малко шише от минерална вода, което аз донесох да почерпя за Стефановден и то дори наполовина остана пълно след като 12 човека си отсипаха. А друг път е имало по-големи шишета и никой не се е напивал”, допълва Стефан, който е наследник на Борислав Стефанов, ръководител на хора с 40-годишен стаж.
„По-добре да ни беше събрал и да ни беше казал, че храмът трябва да спести пари,
но и той май е забравил, че храмът не е на поповете, а е направен от хората за хората, коментират хористите. Защото те са градили тази църква, откъсвайки от залъка си.” И допълват, че с тези минимални цени на свещите от 40 стотинки и тарифи от по 120 лева на сватба бюджетът на храма не е много отънял. Защото хората масово идвали да правят сватби и заради пеенето им, понякога и по 20 сватби на месец се правели в храма. Хористите поясняват, че след като им съобщил, че ги уволнява, епископ Яков на другия ден извикал диригента и предложил четирима от хористите плюс диригента да идват да пеят на сватби срещу хонорар от по 10 лева на човек. „Разбира се, солидарно отказахме”, вметват певците.
След като разбрали, че са ненужни, на 3 февруари
те си изпели литургията за тях си, безплатно, и със сълзи в очите си тръгнали
„Пак ще ходя на църква и ще си пея, но няма да се върна там. Заснех си на флашка листове от старите тетрадки с историята на хора и на храма. Те са в окаяно състояние, дано бъдат съхранени за поколенията”, казва Лиза. Думите й подкрепят и Стефан, и Любен Калоянов, и Стефка Караиванова и останалите.
В последните две години дали всичко от себе си, за да възродят хора.
„Започнахме един по един да губим хористите от 2014-2015 година насам. Отиваха си от този свят старите, но и млади ги последваха. Първият тенор Димитър Бонев почина млад. Лиза стана от втори - първи тенор, а сега пееше и като баритон. Изведнъж си отидоха и тримата баритони и Стефан от втори тенор запя като баритон.
В един момент хорът остана от четирима души
Напусна го и диригентът Цветан Аджиларски, който идваше от Пловдив и му бе трудно да пътува. Разгеле, появи се диригентът Георги Иванов, когото първо го докарахме да пее. Георги веднага препечата всичко в дебели папки. Дръпнахме певци от хора на Ангел Ценов и бетонирахме първия и втория тенор. И от 2016-а насам така се спя този хор, както не е било от много-много години”, разказват задъхано мъжете и жените. Хонорарите им били 55 лева месечно на човек (при отсъствие се режели 15 лева) и били доволни, макар че в катедрални храмове на градове от ранга на Пазарджик колегите им получавали двойно, че и повече. Имат самочувствие, че са си заслужавали парите, защото не всеки може да пее четиригласно, да чете по ноти всяка от литургиите в продължение на час и половина, а на Великден да пее до 3 часа сутринта. Горчилката остава, а животът продължава. Какво ни казват на изпроводяк ли? „Тази катедрала остава без нещо хубаво, което винаги е имала.”
Тодор ГРОЗДЕВ
