Младата поетеса от МГ „Константин Величков” спечели наградата на публиката в национален конкурс
СОФИЯ-ПАЗАРДЖИК. Мария Павлова е ученичка в пазарджишката МГ „Константин Величков” и вчера бе в София, за да получи наградата на публиката в националния конкурс „Напуканите устни на желанието”, организиран от фондация „Буквите”. Деветокласничката победи в този раздел със стихотворението „Поредната нощ”, което започва с едно студено любимо одеяло. Докато получаваше поздравления от близки, приятели и познати, Мария разговаря с репортер на „Знаме”.
„Това е първият конкурс, в който участвам.
За първи път говорих и пред толкова много хора
Преди няколко месеца се изправих пред по-малобройна публика в Клуба на съвременните български поети в Пазарджик. Почетох мои неща и чувството, че ми ръкопляскат и ги харесват, беше много хубаво. Както и фактът, че в декемврийския брой на вестник „Метафора” излезе мое стихотворение. Да споделям стиховете си ме окуражи г-н Иван Върбанов, за което му благодаря. А вчера дори не знаех, че ще се наложи да говоря. Мама ми даваше съвети: „Ще кажеш откъде си…” Но когато заговорих и видях как се промениха очите и лицата на хората, това беше най-важното за мен, а не наградата. Или това, че името ми е включено в алманаха”, признава Мария. Била във втори клас, когато госпожата в тогавашното й училище „Д-р Петър Берон” я накарала да напише разказ. И тя написала „Белите рози”. Постепенно преминала към поезията, но до есента на миналата година
не се престрашавала да споделя творбите си
Сега знае, че те се харесват.
„Постепенно започнах да пиша за любовта. Мислех, че е прекалено лично да пишеш за любовта си, но всъщност истината е друга. Сега пиша и не се срамувам, харесва ми да споделям стиховете си. Сигурно ще си направя и своя страница във Фейсбук. Познавам много хора, които пишат, но не смеят да покажат творбите си. Искам да им кажа: „Хора, не се притеснявайте. Когато нещо е красиво, заслужава си да го видят и други”, казва ученичката.
И какво като бялото на окото ми
Заприлича пак на дъждовно небе,
а всичките думи вътре затворени
атакуваха стократно моето сърце?
И какво като мекото на ръцете ми
се пропука от тази липса на ласки,
а остатъците от това в гърдите ми
се нуждаеха от кислородна маска?
„Много съм чувствителна и пиша и когато съм радостна, и когато съм тъжна.
Улично куче може да ме накара да напиша една страница,
както и много други неща”, споделя момичето и показва страницата с историята на „редовния клиент”, който неведнъж плаче в закусвалнята заради „тази остра липса на добро”:
В ничия душа не пламна ярка свещ.
И никой не посегна залък да отчупи.
Пламна само ядът им така горещ:
Какво прави вътре уличното куче!
„Понякога идеите ми идват в час по математика. Или в час по география. Не можеш да кажеш на музата, ей, чакай сега, че имам час. И пиша. Или пък може да съм легнала да спя, но в главата ми се върти едно двустишие. Трябва да стана и да го направя на стихотворение, защото иначе не ми дава мира.
Думите не те оставят да заспиш
Така се въртях в леглото с думите: „Студено е любимото ми одеяло”. И написах четирите куплета на стихотворението, което сега спечели наградата на публиката:
Студено е любимото ми одеяло
Здрачът стои на стола отсреща.
Разкъсват се чувства болезнено отляво.
А луната скръбно ме поглежда.
Мария първоначално искала да стане режисьор, работела със специализирани програми, но в един момент си казала, че това не е за нея.
„Не ме удовлетворяваше. Искам да пиша. Да запиша Българска филология и да стана учителка.
Да показвам богатството на българския език
За да могат повече хора да усетят красотата му. Сега винаги изкарвам максимални оценки на тестовете по български език и в класа ми викат „зубърка”. Но аз не го правя за оценките, просто обичам този предмет. Повечето ми връстници не четат и предпочитат филмите. Казват, че книгите са скъпи, но всъщност това е оправдание, защото не четат и безплатните електронни книги в онлайн сайтовете”, усмихва се деветокласничката. Най-любимите й поети са жени и са две. Петя Дубарова и Радосвета Аврамова, по-известна като Карибиана.
„Доближавам се до техния светоглед, вълнува ме това, което и тях. Е, мисля, че си падам повече оптимист от Петя Дубарова и не смятам да посягам на живота си. Но като нея обичам нашето море и не пропускам всяко лято да го видя”, уверява Мария, която сега ще участва в националния конкурс на името на бургаската поетеса.
Би ли ни казала едно двустишие от стихотворенията си на прима виста? „Разбира се:
„Цветовете на душите ни бяха различни,
Но носеха един и същ оттенък самота”.
Тодор ГРОЗДЕВ
