ПАЗАРДЖИК. Изложба живопис и скулптура на художника Леон Бабачев бе открита вчера в арт галерия “Боев”. В експозицията са представени 70 творби, изработени специално за галерията. Ценителите на изящното изкуство не пропуснаха да посетят събитието и си доставиха радост с прекрасните картини и скулптури, подредени в изложбата.
Преди нейното откриване майсторът на четката бе любезен да отговори на въпроси на “Знаме”.
- Г-н Бабачев, гостувате в арт галерия “Боев” с втора изложба. Как се чувствате?
- Благодаря на галериста Огнян Боев за поканата отново да покажа творбите си пред пазарджишка публика. Поканата е признание към това, което правя. Галерията е една от най-престижните не само в Пазарджик, но и в страната. В нея със свои изложби са гостували именити български художници. Допада ми пространството в залите, които са разчупени.
Творбите в експозицията са нови, изработени от миналия февруари до днес. Показвам ги за първи път в родния си град.
- С какво тази изложба е по-различна от предишната, открита тук?
- С размаха на емоцията да работя в ново ателие, предоставено ми за ползване от мой благодетел. Пространството ми даде свободата да изразявам творческите си идеи, без да се тревожа как и с какви материали да ги осъществявам. Дано има повече добри хора, които да помагат на творците да създават изкуство. Площта отваря големи хоризонти и дава размах за създаване на нещо по-различно и красиво. Готов съм да помагам с каквото мога на другите.
Картините в изложбата са с различен формат, но всички са мои чеда и са ми много скъпи. А за най-любимите, когато отидат в други ръце, изпитвам малко тъга от раздялата си с тях завинаги. Но те пък ще радват други почитатели на изкуството ми.
- Доста от картините са именувани “Хоризонт” и “Музика”. Какво се крие зад тези думи?
- Вечният стремеж на човека да се докосне до непознатото и загадъчното. Всеки от нас през живота си търси хоризонта на своята улица, на града, в който живее, на морската шир, на дните си. Хоризонтът е този, който ни кара да вървим по верния път и посока. Дава ни широта на въображението мислено да си представим какво се крие зад нещо непостижимо за човека.
А музиката - тя е навсякъде около нас. Тишината също е музика, стига да можеш да я почувстваш. Музиката е част от творческия ми процес. Мелодиите, макар да минават незабелязано покрай мен, силно ми въздействат и помагат нещата да се случват върху бялото платно. Този музикален ритъм е изобразен и в някои от картините ми посредством цветовете. Рокът ми е любим, но слушам и друга хубава музика.
- Споменахте, че изложбата Ви е цветна. Какво се крие зад това определение?
- Емоция. Годината, която измина, ме дари с куп желания и цветове, превъплътени в творбите. Не говоря за любим цвят, а за съвкупност от багри, преливащи от емоционално въздействие. В картините, рисувани с акрил, съм заложил абстрактното, но са разбираеми и разпознаваеми за зрителя - да открие малка църквичка на хълма и други скрити на пръв поглед изображения.
Скулптурните произведения - малка пластика, допълват достойно експозицията. Изработени са от бронз, бронз и камък, черно желязо, без дърво. То е мой любим материал за работа, но труден за съхранение. Това не означава, че ще престана да създавам творби от дърво.
- Коя поред е настоящата изложба?
- Дванайсетата и съвпада с моята 40-годишнина - с повече опит в това, което правя, като по-зрял и по-можещ творец.
Помня и първото си участие в обща художествена изложба като осмокласник в училище “Георги Брегов”. Тогава представих рисувана върху хартия икона колаж с изгоряла част от нея. Поставена е под стъкло в рамка. И до днес я пазя в ателието си като скъп спомен.
- Какво ново предстои?
- Със сигурност нова изложба, но за нея още е много рано. Предстоят и интересни изяви в художествената галерия “Станислав Доспевски”, чийто директор съм.
Пенка МИХАЙЛОВА
