ПАЗАРДЖИК. Петър Македонски, чийто баща проф.Ангел Македонски е родом от Пазарджик, имаше удоволствието да участва в 44-то издание на Зимни музикални вечери “Проф.Иван Спасов”.
С музикалната си партньорка - пианистката Надежда Цанова, изнесоха камерен концерт. В програмата бяха включени произведения на композиторите Енеску, Хидаш, Вагнер - Лист, Голка, Уазен, Васил Казанджиев и Георги Златев-Черкин. С изпълнението си музикантите доставиха истинско удоволствие на публиката, която ги изпрати с аплодисменти.
Преди началото на концерта наша репортерка разговаря с Петър Македонски.
- Г-н Македонски, какво е усещането да сте част от Зимните музикални вечери “Проф.Иван Спасов”?
- За нас винаги е огромно удоволствие, когато свирим пред българска публика. Това е един от най-значимите фестивали в България - няма как да не сме щастливи.
- С пианистката Надежда Цанова как попаднахте на пазарджишка сцена?
- И двамата сме били солисти на оркестъра на град Пазарджик под диригентската палка на Григор Паликаров. От него дойде и поканата да направим рецитал пред пазарджишката публика.
- А как се събрахте с музикалната си партньорка Надежда Цанова?
-Познаваме се още от студентските години. През 2009-а, на сцената на Музикалната академия в столицата, с Надежда изпълнихме Концерт за пиано, тромпет и струнен оркестър от Дмитрий Шостакович. Този концерт на Шостакович е нашата творческа визитка. Изпълняваме произведението многократно, с различни диригенти и оркестри на престижни концерти. Последният бе Balchik classic deys с оркестъра на Софийски солисти. Успехът ни на първия концерт с Надежда Цанова бе повод за нови съвместни творчески проекти. Спечелихме Grand Prix на международния конкурс “Музиката и земята ‘2017”.
Надежда Цанова е носителка на над 20 отличия от национални и международни конкурси. Концертирала е в Белгия, Холандия, Франция, САЩ, Япония, Китай, Испания и други страни.
Преди две години имах предложение да запиша соната по мой избор за „Златния Фонд“ на Българското национално радио. Писах на Надежда, която по това време беше в Америка, и тя се съгласи. Единственото й условие беше, че това, което ще записваме, трябва да е трудно. Така няколко месеца по-късно реализирахме записа на Соната за тромпет и пиано от Паул Хиндемит.
- Лично за Вас кога и как започна пътят ви към музиката?
- От малък. Цялото ми семейство са музиканти и винаги около мен е имало музикални инструменти. Започнах с пиано и няколко години по-късно се прехвърлих на тромпета. Уж за малко… Дядо ми, проф.Петър Кърпаров, е основател на школата по тромпет и първият български професор по тази специалност. От десетгодишна възраст изучавам тромпет и теория на музиката в националното музикално училище “Любомир Пипков” в столицата, в класа на проф.Ангел Македонски - моят баща. През 2011-а завърших музикалната академия “Проф.Панчо Владигеров” с магистърска степен
- Кой Ви насочи към тромпета?
- Мисля, че сам се насочих. Дядо ми по майчина линия и баща ми са професори по тромпет. Имахме тромпети вкъщи и още от малък много исках да си играя с тях.
- С какво тромпетът е по-различен от другите музикални инструменти?
- Аз лично харесвам яркия му звук.
- Имате ли си любими композитори?
- Не мога да кажа конкретно, че някой ми е любим. Руските композитори почти всичките са ми любими, например.
- Соловото изпълнение или в екип Ви носи по-голямо удовлетворение?
- Предпочитам да свиря с колеги.
- Баща Ви, проф.Ангел Македонски, какво Ви съветва в професията?
- Винаги да бъда подготвен.
- Какво е музиката за Вас?
- Ежедневие.
- Тромпетът ли е голямата Ви любов?
- Още не мога да преценя, но се съмнявам.
- Извън музиката какво обичате да правите?
- Напоследък съм доста зает и всяко свободно време се опитвам да го прекарвам вкъщи.
- Успешна работа и хубав ден!
Въпросите зададе Пенка МИХАЙЛОВА
