Получихме в редакцията становището на Гражданската инициатива за родителите в Пазарджик относно текстове в Националната стратегия за детето. Националната стратегия вече предизвика бурни дискусии в общественото пространство. Публикуваме писмото в пълния му вид:
Ние от Гражданска инициатива на родителите гр. Пазарджик сме твърдо против приемането на Националната стратегия за детето 2019-2030г. в този й вид. Причините за това ни становище са следните:
Дългогодишен опит на други страни с прилагането на подобни документи.
В Норвегия действа Закон за благосъстоянието на детето, който подобно на Националната стратегия за детето 2019 – 2030 се „грижи” за най-добрия интерес на детето, в който държавата дава стандарти за възпитанието, грижата, „сигурна среда”, образованието и други важни въпроси за децата, в който има забрана за телесното наказание и държавата решава, кое е добро за детето и кое - не. Този закон натоварва Службата за благосъстояние на детето (Барневернт) , Норвежката дирекция по въпросите на децата, младежта и семейството и други, които да приемат сигнали, разследват и решават казусите свързани с децата. Барневернт действа от 1992г., за това могат да се направят изводи и наблюдения за ефектите през годините от приемането на Закона за благосъстоянието на детето в Норвегия.
Отнетите от Барневернт деца са както следва 2012 – 8 995, 2013 – 9 078, 2014 – 9 611, 2015 – 10 069, 2016 – 10 234, 2017 – 10 169, общо: 58 156 само за последните 6 години (в България през 2018г. са родени 46 222. Това означава, че за 6 години социалните служби могат да отвлекат цяло поколение деца плюс още една трета). Децата са от 0-23 години. Има случаи на бебета, които въобще не са давани на родителите им след раждането. През 2017 Барневернт са започнали 48 732 разследвания и са завършили 48 235. Това означава, че близо 49 000 семейства (не хора, а семейства, което минимум утроява броя на травмираните хора) са били разследвани, не просто посетени или провели разговор. 2017 Барневернт е получил 58 580 сигнала за деца и младежи. Персоналът им всяка година се увеличава, усвояват се много пари за приемните семейства (вместо да се дадат на биологичните родители), за места за настаняване на децата с нерешена още съдба и тн.
В Англия, Австрия, Швеция и други европейски страни действат закони със същия дух и принципи. В Англия за последните 10 години има покачване от 134% за съд.решения за изземване на деца , само 6% от децата настанени в приемни семейства отиват в университет. Деца са отнемани в Англия, защото имат наднормено тегло , не си мият зъбите или защото не им е купен сладолед . Отнети са деца, след подаден сигнал от лекар, заради подута ръка или глава .
Според статистиката на Австрия има 5 223 деца в приемни семейства и 8 423 в домовете за възрастни. Повече от 90% от децата са отстранени срещу волята на техните биологични родители.
Психически и физически последствия от прилагането на крайната мярка заложена в този документ.
Всяка секунда далеч от родителя е твърде дълга. – Д-р. Даун Маккарти.
Децата, които преживяват разделяне от родителите им са под много голям риск от развиване нарушения на психическото здраве под формата на депресия, апатия, зависимости (употребата на наркотици и алкохол), синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, посттравматичен стрес, мисли за самоубийство, а в някои случаи и опит за самоубийство. Като следствие и физическото им здраве е засегнато негативно. Усложненията от посттравматичен стрес могат да доведат до хранителни разстройства – булимия, анорексия или наднормено тегло. Всички тези психически или физически нарушения водят директно или индиректно до преждевременна смърт.
Според психолози малките деца обикновено приемат лично травмите и негативните преживявания. Това може да доведе до опустошителни дългосрочни поражения на съзнанието им и самоунищожително поведение като възрастни. Децата също нямат капацитет да изразят това, което изпитват и то се проявява телесно като загуба на апетит, стомашни болки и главоболие. Травмата продължава да живее в тялото и ако не се лекува, тези симптоми могат да останат хронични.
Психолози твърдят, че когато децата вярват, че родителите им не са на разположение те се травмират, защото не разбират причината за липсата и времето на завръщане. Когато децата са изложени на травматични събития и стрес като насилствено разделяне от техните родители, тяхното чувство за сигурност и безопасност е разрушено. Според Националния център за ПТС на Америка, травматичния стрес се асоциира с трайни промени в ключови области на мозъка и с повишен кортизол и норадреналин отговорни за последващ стрес. Тези хормони отделяни за по-продължително време сериозно увреждат и забавят цялостното развитие на детето физически и психически.
Според проучване ефектите от разделянето на детето от майката върху неговата агресивност се проявяват рано и остават постоянни. Разделяне дори за седмица в първите 2 години на детето е свързано с по-високи нива на негативност и агресия у детето.
През 1940г. психиатъра Лоусън Лоури е започнал да изследва хоспитализирани деца и е забелязал, че деца поставени в приемни семейства показват чести случаи на враждебна агресия, изблици на раздразнение, нощно напикаване, дефекти в говора, дефицит на внимание, срам и чувствителност, трудности с храненето, инат и негативизъм, егоизъм, смучене на пръст и прекомерен плач. Около това, време други изследователи, Уилям Голдфраб и Рене Шпиц, доразвиват психическите и физическите последствия от разделянето и лишаването на децата от родителите им в сиропиталища и болници, които включват висок процент на познавателна, поведенческа и психическа дисфункция и дори високи нива на смъртност. Повечето от случаите на смърт не са резултат от непосрещнати физически нужди на детето, а от непосрещнати емоционални нужди.
Криминализирането на деца в приемни семейства.
Животът на децата в приемни семейства е лош, непривлекателен, жалък. Там децата продължават да не слушат както са правили при биологичните си родители. Дори непокорството им се влошава след като са отстранени от родителския авторитет. На приемните родители не е позволено да упражняват родителски авторитет или да дисциплинират децата под тяхна грижа. Повишеното непокорство е свързано с това, че децата живеят с непознати хора и трудностите, които срещат да се приспособят към често нестабилните взаимоотношения на приемните родители. Обикновено непокорството се състои в насилие, чупене на чинии, разхвърляне на стаята, сбиване с други деца, чупене на прозорци и други изблици на враждебна агресия. Когато се появят действия от този характер, приемните родители не дисциплинират детето, а вместо това викат полиция.
Полицията се намесва и децата са третирани като заподозрени
престъпници.
Вярвайки, че същите деца могат да се приспособят по-добре в друго приемно семейство, социалните служби местят децата от едно в друго, което също им оказва негативно влияние. Те се местят от и в различни семейни среди, училища и не могат да изградят социални връзки. Други непокорни деца са настанени в изправителни домове, а някои дори са осъдени за криминални прояви. С други думи стават престъпници. Докато навършат 18 те са осъдени престъпници, някои дори с много дълго досие. Те стават жертви на системата, която твърди, че работи в най-добрия им интерес.
Изследвания за децата изтръгнати от биологичните им семейства и поместени в приемни семейства са направени в Англия. Според статия публикувана в изданието Гардиан на 29 Март 2016 г. 1% от децата, които живеят в биологичните си семейства свършват със съдебна присъда до навършване на 18, срещу 6% с една или повече присъди при децата отгледани в приемни. Проучвания между деца отгледани в приемни семейства разкрива, че те предпочитат да живеят с биологичните си родители независимо от редките случаи на насилие или небрежност, на което биологичните им родители са ги подлагали.
Заключение:
Националната стратегия за детето 2019-2030г. не защитава най-добрия интерес на децата, а на държавата. С горепосочените статистики и изследвания направени в страни, където се прилагат същите или подобни политики се доказва, че ефектите за семействата са само и единствено разруха, травмиращи преживявания оставащи за цял живот, психическо и физическо осакатяване на деца и родители, криминализиране на деца настанени в приемни семейства, увеличаване на насилието над деца, но вече упражнявано от властите, а не от родителите им и дори повишаване на детската смъртност. Ефектите за държавата са неограничени пари (защото няма конкретизирана цена на този проект), които ще се усвоят в процеса на изпълнение, възпитаване на всички деца на България в нейна полза (а не в тяхна) посредством порочната образователна система, пълен контрол над родителите и други.
Тази стратегия не дефинира правилно наказанието и криминализира всяка негова форма като насилие. Това говори за непознаване на явлението насилие. Води до:
- тенденциозно, пристрастно и внушаващо негативно отношение към ролята на семейството в едно общество.
- чиновническо безхаберие, изразено в копирането на правни рамки несъвместими с нашия бит, култура, научен опит и потенциал.
- незаинтересованост към негативните резултати от прилагането на тази рамка на други места.
Всичко това може да се обобщи в идеята, че държавата(в лицето на държавния чиновник) не е по-добър родител от мама и татко, както ни внушава тази стратегия. Изключенията нека бъдат криминализирани, но нека те не задават презумпцията за виновността на родителя. Родителят не може да носи иманентно тази вина. В противен случай се превръща в рисков фактор за детето, а тази идея е безумна в същността си.
Също подкрепяме становищата на следните организации:
1. Поход за семейството с предложените промени. - https://www.family.bg/bg/2019/02/04/stanovishte-na-natsionalna-asotsiatsia-pohod-za-semeystvoto-za-proekta-na-natsionalna-strategia-za-deteto-2019-2030-g/?fbclid=IwAR3gaxcig9ma1qz94j3rYkeI7-aw_2PNw7Y7gp5BS-1TXXif042j8YSxfFs
2. Проект свобода за всеки. - http://svobodazavseki.com/blog/item/327-stanovishte-sv-strategia-2019-2030.html?fbclid=IwAR1F1YanxWiYtY9FYXG09oZkjHJB6a9Qt1PJZhFxVNJCTSj7GXB0Hhs6Icw
3. Гражданско сдружение Асоциация общество и ценности - https://civilactionbg.com/поискай-отхвърляне-на-националната-с/?fbclid=IwAR2A3sAD8ok5JSKSdOPKz3vRPKl9JXvGMLwjHwmeeSqXP0XY6RHWsKcgca4
4. Асоциация за домашно образование - http://homeschoolingbg.com/index.php?id=370#.XFv1FMFR2Ul
5. Становище на Св.Синод на Българската православна църква
Телефон за връзка 0892496448 – Силвия Сарафова
