Приела заявление за възстановяване на земи в горския фонд 13 години след крайния срок
ВЕЛИНГРАД. Чиновници в държавните и местните структури с достъп до множеството „бели петна” на картата на земеделските имоти продават апетитни парчета, дори земите да имат живи наследници, а последните получават стотинки или нищо. Нищо, че са минали дори 20 години извън всякакви законоустановени срокове. Такъв е случаят, за който научи „Знаме”. А именно - че до дни в съдебна зала на Окръжния съд ще влезе дело срещу екс директорката на общинската служба „Земеделие и гори” в курорта, която отговаряла и за службите в Ракитово, Батак, Пещера и Брацигово. Началниците на въпросните служби имали страха й, затова подписали съмнителните решения за възстановяване без много да задълбават.
В момента Стоянка Гинчева пребивава във Великобритания, но работи и в частна родна фирма. Тя ще трябва да доказва, че не е ощетила държавата с над 120 хиляди лева (такава е оценката, която обаче е под реалната цена) като е възстановила неправомерно атрактивни горски земи до регулацията на Велинград, а до наследниците стигнали „трохите” - едва 2757 лева, които трябвало да се разделят на десетина части.
Обвинението
срещу Гинчева е, че през периода от януари до средата на декември 2012 година във Велинград, в съучастие като извършител с Любомир Гелов (той пък се явява подбудител), като длъжностно лице, за да набави облага за Гелов, нарушила няколко пъти Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, за да извърши престъплението. Тя не поканила упълномощен представител от ДГС „Алабак“-Велинград, освен това приела след изтичане на законовия срок заявление за възстановяване на имоти от държавен горски фонд близо 13 години след изтичане на преклузивния срок на 30 юни 1999 година - а именно през януари 2012-а. Отделно при доказана площ с документи в размер на 5,300 дка са възстановени 12,100 дка, т.е. с 6, 800 дка в повече от доказаните с документ на Гелов и столичанина Веселин Димитров. Имотите са продадени. Иначе оценката им е по 1000 лева на декар или общо 121 хиляди лева.
Гелов продал на себе си и на Димитров възстановените имоти в качеството си на пълномощник на наследниците за 2757 лева. За целта Гелов използвал нотариално заверено пълномощно от останалите наследници, но сега прокуратурата твърди, че в него не фигурират въпросните имоти. После им предал стотинките.
Как се „опекла” работата?
Двадесет години след издаване от ОСЗ-Велинград на решение 481/ 22.12.1992 година, когато всички срокове са изтекли, са издадени две нови решения. И двете са с клеймо от 7 ноември 2012 г. С едното е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на Александър Попилиев в нови реални граници върху имот с площ 5,300 дка в местността Зайче блато, представляващ дървопроизводителна горска площ. С другото решение е възстановено правото на собственост на наследниците в съществуващи стари реални граници на 6,800 дка дървопроизводителна площ в същата местност. За да се издадат тези решения, някой е подал куп документи за заснемане и изготвяне на скици и въвеждане на промени в регистъра от името на Антоанета Влахова, която е нищо неподозиращ друг наследник. Според работили в службата, реалният съставител на документите е Гелов, който с часове се заседявал при началничката, а тя носела заявление от името на Влахова, докато гостът й плащал таксата. След оформяне, изготвяне и изчертаване на скици, от обслужващата техническа фирма „Геобиб“ ООД били издадени две решения на общинската служба. Подписите си са сложили Диана Мирчева, Хъкмет Идриз, Иван Иванов, Захаринка Воденичарова, Бойка Юрукова и началничката Стоянка Гинчева.
Има ли антидатиране на документи?
В съда ще се доказва дали Гинчева е разпоредила да се приложи в преписката антидатиран документ-заявление с издател Карамфила Бегова, в два екземпляра през 2012 г., но с вписана дата 8 януари 1998 г. По този начин се обосновавало обстоятелството, че заявлението е подадено до 30 юни 1999 г., което е краен срок за подаване на подобен вид заявления. За въпросните решения пък обвинението и свидетелите твърдят, че не са взети от комисия, а са еднолични на началничката, но оформени като колективни.
Разследването е стигнало до заключението, че решенията не са взети от комисия на 7 ноември 2012-а, нито пък са връчени на Гелов на 14 ноември същата година.
Това антидатиране е направено от Гинчева и Гелов, за да се неутрализира възможността за обжалване на решенията в 14-дневен срок пред Районния съд от ДГС „Алабак“ или Министерството на земеделието и горите.
Подчинена на Гинчева твърди, че по времето, докато била отстранена от работа,
шефката й неправомерно е ползвала нейния код за достъп,
за да проникне в специализирана система от програмата за горите, с която се прехвърлят имоти от фермата за възстановяване на земеделски земи във фермата за възстановяване на земи в горския фонд. По неофициална информация, свидетели твърдят, че Гелов взел прясно отпечатаните решения без подпис на Гинчева (тя била в отпуск) и без мокър печат. Впоследствие обаче те имали нужния реквизит, което пък обосновава извода, че Гинчева е използвала втория печат, който носела със себе си.
Друг е въпросът, че дори да не бяха минали сроковете, и двата имота са с начин на трайно ползване „Дървопроизводителна горска площ“, а имоти „дървопроизводство“ от горския фонд не могат да се възстановяват по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му.
Преди да оглави общинската служба по земеделие и гори през ноември 2010 г., Стоянка Гинчева е работила в системата на БТК и в застрахователния бранш.
Върбан ВИЧЕВ
