Епилептичен припадък на зъболекарския стол и вадене на зъб в дома на жена с инсулт са само два от инфарктните случаи в дългогодишната й практика
На Извънредния конгрес на Българския зъболекарски съюз (БЗС), провел се в края на миналата седмица в София, отличените стоматолози в страната получиха наградите си. Номинираха ги колегите им от 28-те районни колегии. Зъболекар на 2018-а година за нашата област е д-р Нели Дремалова.
Тя се грижи за усмивките на хората във Велинград и региона вече 40 години. Категорична е, че за нея професията на стоматолога е призвание, източник на удовлетворение и много радост. Избира я, защото обича да помага на хората и иска да е полезна.
- Имах щастието да израсна в семейство, което ме възпита в истински човешки добродетели - разкрива по този повод.
Д-р Дремалова завършва „Стоматология” през 1979-а във Факултета по дентална медицина на Медицинската академия в Пловдив. Малко по-късно придобива специалност „Детска стоматология”.
Целият й трудов стаж преминава във Велинград и околните села,
където от години е безспорен авторитет. Профилактиката е едно от нещата, за които не щади сили още от началото на своя дълъг професионален път.
Описва като плачевно състоянието на денталното здраве в района, когато започва работа, включително в училищата и детските градини. Заема се да промени това с голяма любов и всеотдайност. През нейния кабинет минават повечето от най-тежките случаи, особено при децата. Сблъсквала се е с какви ли не проблеми:
- Във Велинград не е имало специализирано детско отделение. Винаги сме работили всичко - ортопедия, хирургия, терапия, малки, големи пациенти. Спомням си едно дете от съседно село, което бе
паднало от люлка, набило си млечен зъб
и кръвта не спряла през цялата нощ. Доведоха ми го със страшни съсиреци. Пуснах незабавно кръвни изследвания, а резултатите показаха неприятно кръвно заболяване. Родителите дори не подозираха за него. Без да губя време, организирах линейка да го закара в Пловдив.
Дете със същата диагноза имаше и във Велинград. В годините на криза съм молила кмета да отпусне пари за скъпа ампула, за да му извадя зъба. И в Сърница, където също съм практикувала доста години, се срещах с нетипична патология.
При възрастните пациенти пък основният проблем идваше от това, че не казваха от какви заболявания страдат. Винаги питах: „Епилепсия, хепатит, сърдечно-съдови?”. „Нищо, нищо, докторке!” - бе отговорът, който обикновено получавах. Така
една жена седна на стола, сложих й упойката и направи епилептичен гърч
Представете си едно село в онези години, когато нямаше нито болница, нито лекар и аз и медицинската ми сестра трябваше да се справяме сами.
Друга трогателна история от практиката на Зъболекарката на 2018-а е за възрастна жена с инсулт от високия район, на която вадила зъб в домашни условия.
- Една вечер, спомням си, че беше около 23 часа, дойде притеснен синът й. Търсеше помощ, защото майка му буквално виела от болка. Лично ме закара до дома им. Бабата бе толкова немощна, че нямаше как дори да я сложим на стол. Вместо това натрупахме възглавници зад гърба й, за да я повдигнем. Момчето държеше светеща крушка до лицето й, за да виждам,
докато работя в устата.
Д-р Нели Дремалова е сред най-активните участници в Националната програма за силанизация на млечните зъби в нашата област.
- Интересното при тази програма, поне в нашия регион, е, че масово се възползват хората в селата, а не тези в града. В по-малките населени места посещаемостта е 100 процента. Родители, учители, директори организират децата и ги водят.
Далеч по-скромен интерес е предизвикало протезирането на възрастни хора:
- Тази програма продължи няколко месеца миналата година. През 2019-а също ще я има. Аз лично съм направила едва един-единствен чифт и то този месец. Отдавам го на факта, че възрастовата граница е много ограничена - от 65 до 69 години. В тази възраст хората или вече са си направили протезите, или обеззъбяването им не е пълно, което е задължително условие.
Смятам, че
и по-млади хора имат нужда от протези, защото не могат да си ги позволят със собствени средства
Тъжната истина е, че хората нямат пари - пестят, събират, теглят кредити, правят компромиси с материалите, договарят се за разсрочено плащане. Това е и една от водещите причини денталното здраве на българина да не е никак добро. Частично съм протезирала дори 13-годишно момиче преди време.
Трябва обаче да се има предвид, че в нашия регион, и по-точно в селата, питейната вода е с ниско количество на минерали. Докато във Велинград често срещани са случаите на хиперфлуороза. Повечето минерални извори във Велинград са със завишено количество флуор. От флуора зъбите стават жълти с бели петна, макар да са здрави.
Една от положителните промени, които д-р Дремалова отчита през последните години, е, че все повече съвременни родители осъзнават колко е важно да се полагат грижи за детските зъби.
- За себе си може да нямат пари и да ходят без зъби, но за децата си не жалят средства, дори след като свършат четирите безплатни манипулации по Здравна каса. Четат много в интернет, информирани са, обикновено настояват, „щом е за детето”, да се използват най-качествените, най-скъпите материали.
За малките си пациенти д-р Дремалова говори с изключително топли думи:
- Те са нежни и фини. За тях е нужен специален подход - да имитираш поведението им на зъболекарския стол,
да спечелиш доверието им, да станеш техен приятел
В никакъв случай не бива да ги нагрубяваш, трябва да си грижовен и внимателен. А обичта, която получаваш в замяна, е невероятна. Те обезателно я показват, така ти се отплащат.
Неописуемо е чувството, когато помогнеш на дете да преодолее страха си от зъболекар - когато го виждаш как прекрачва прага ужасено, а си тръгва спокойно и с усмивка. И тогава знаеш, че това дете повече няма да се страхува, дори когато не ти си неговият зъболекар.
Първата среща на детето със зъболекаря е най-важна. Тя оставя отпечатък за цял живот. Добрите навици като грижа за зъбите и устната хигиена също се възпитават в детска възраст - изключително ми е приятно, когато родители, чиито зъби лекувам от деца, дойдат със собствените си синове и дъщери. И виждам, че са предали и на тях правилните навици.
Като дете самата д-р Дремалова се е страхувала много от зъболекарския стол. Още в крехка детска възраст научила ценен урок, който й служи и днес:
- Тогава имаше както държавни, така и частни практики. Веднъж една зъболекарка ме изгони с думите:
„Няма да си губя времето с теб тук, защото, като отида в частния си кабинет, ще изкарам повече пари!”
Никога не съм си позволи да постъпя по този начин с пациент. Работила съм и държавно, и на частно, но никога не съм накарала никого да дойде в частния ми кабинет, освен ако сам не е изявил такова желание.
Към младите хора, които в момента се чудят дали да изберат професията на стоматолога, Зъболекарката на 2018-а се обръща с думите:
- За тази професия трябва призвание. Нужни са много търпение, много учене, което продължава през целия живот, упорит труд. Професията е изключително тежка. Трябва да се работи с любов, правиш и жертви.
На току-що завършилите си колеги пък д-р Дремалова казва:
- Не поставяйте парите на първо място. Винаги се уверявайте, че пациентите ви са доволни, преди да поискате да си платят. Знайте, че всеки ден ще живеете с удовлетворението, че сте направили нещо добро, че подарявате красиви и здрави усмивки.
Съпругът на д-р Дремалова е бил лекар. Починал е преди 13 години. Нито синът им Антони, нито дъщеря им Мая поемат по техния път:
- Винаги съм работила много, често отсъствах - давах дежурства, бях на повикване, ходех по курсове и семинари. Прекалено често се налагаше да лишавам децата си от своето присъствие. Не искаха да е така и в собствените им семейства и затова се насочиха към други професии. Имам обаче внучка - третокласничка, която също се казва Нели. Тайничко се надявам освен името ми, да наследи и зъболекарската професия. Засега проявява интерес.
Мария ДЪБОВА
