Мечтата му е да стане лекар
ПАНАГЮРИЩЕ. Дванайсетокласникът Стоян Иванов е възпитаник на средното училище “Нешо Бончев” в родния си град. Избира да учи биология и здравно образование заради детската си мечта да завърши медицина. Защото е убеден, че призванието му е да помага на другите.
Желанието му да научи повече за живота, културата и бита на други народи го провокира да участва в международни проекти по европейската програма “Еразъм+”. Кандидатства самостоятелно и печели доверието на организаторите.
С 18-годишния ученик разговаря наша репортерка.
- Стояне, кога се запали по идеята да кандидатстваш по европейски проекти?
- В единайсети клас. Провокира ме желанието да се докосна до чужда култура, да посетя нови места, да се влюбя в различни съдби, да покоря нови дестинации, да създам нови приятелства.
Първо се запознавам по Интернет с европейската програма “Еразъм+” на страницата на българската организация “Обединени млади граждани”. Избирам най-интересните и сам кандидатствам - попълвам формуляр СВ с препратка към Фейсбук, където качвам информацията за себе си във и извън училище. Ценя европейските практики в образованието и това е една от причините да участвам в проекти. Сравнявайки нивото на образование там и у нас, смятам, че българското образование трябва да смени посоката на развитие с въвеждането на интерактивни методи на обучение. Като ученик и част от системата на българското образование, аз и другите деца заслужаваме по-качествено и адекватно преподаване на уроците в клас. Като в Сингапур, например. Там участвах в конференция на тема “Опазване на околната среда и глобалното затопляне”. Страната е с голям икономически потенциал, но България има нещо повече - умни деца, жадни за адекватно образование.
- Какви проекти си печелил?
- Досега три - в Гърция, в Румъния и в Полша, осъществени тази година. Темата на проекта в Гърция бе “Безработицата сред имигрантите и младите хора, търсещи убежище”. Участваха връстници от Турция, България, Македония и страната-домакин. Ние, младите, обсъждахме важен за Европа и в частност за България проблем - за съдбата на напусналите родината си хора и за оцеляването им в имигрантския живот. Констатацията е тъжна и има смисъл да се търси решение.
Вторият проект - “Фотографията - метод за интерактивно обучение”, се реализира в румънския курортен град Калиманещи, известен с термалните си извори. Участваха млади хора на възраст от 17 до 30 години от България, Италия, Холандия, Полша, Франция и страната-домакин. Всички ние притежавахме артистични и фотографски умения.
За снимките си избрах темата “Следите на времето”. Мои фотоси намериха място в изложбената зала на Информационния център в Калиманещи. Проектът бе със социална насоченост - за един по-добър свят, за грижа към човека с главно “Ч”.
“Аз мога” бе третият пореден проект, спечелен тази година. Посветен е на точните науки - математика, физика, химия и на техническите. Проведе се в Полша с представители от България, Турция, Холандия и Франция.
- Какво ти даде участието в тези проекти?
- Участието ми в тези проекти, за които сам кандидатствах и сам си подготвих презентациите, остави трайни следи в живота ми. В различни страни срещнах млади хора с качества на лидери, от които някой ден ще зависят и собствените им народи. Това са момичета и момчета с широко отворени очи за красотата, жадни за знания и доброта. С всички тях оставаме свързани духовно и емоционално.
Опознахме се и станахме близки. Показаха го преживяванията ни по време на вечерите, посветени на културата и традициите на всяка от държавите.
България присъстваше
с лозовите сарми, с лютеницата и пълнените чушки, с пухкавите тутманици и баници със сирене и тиква
Всички харесаха традиционните български вкусотии.
На българската вечер полякинята Марта спечели голямата награда за колекция снимки от кукерски празници у нас.
Участието в проектите ми носи специален сертификат с изписани компетенции, придобити от дебати, упражнения и игри. Приложен към кандидат-студентските документи, този сертификат отваря врати за обучение в чужбина и при търсене на работа. След края на всеки проект участниците запознават съучениците си с предмета на дейност на всеки от тях. Аз им показвам клипчета от случилото се в различните държави. Така давам гласност на проблемите, обсъждани на срещите.
Щастлив съм, че имах шанса да бъда част от тези проекти. Те ме направиха по-уверен, по-знаещ и по-можещ. Препоръчвам на всеки, който иска да научи нови неща, да изрази собственото мнение и да преживее истинско предизвикателство, нека кандидатства по програмата “Еразъм+”.
- Какво друго обичаш да правиш?
- Да чета книги. От немските класици любимият ми автор е Гьоте. На сърце са ми поетите Ботев, Смирненски и Вапцаров. Почитам българското народно творчество и го предавам на участниците в проектите. Уча ги на нашенски хора - хващаме се за ръце и заиграваме Криво и Дунавско хоро по площадите на градовете, в които сме. Самият аз съм танцувал четири години народни танци. Подаряваме им националния трибагреник, кичим ги с нашия символ на пролетта - мартеничките. Всички много им се радват
- От казаното дотук става ясно, че си съпричастен към дейности в полза на другите.
- Бих казал и на обществото, колкото и нелогично да звучи за моите 18 години. В осми клас станах председател на клуб “Млади възрожденци” в родния ми град. Целта на формацията бе да популяризираме българската история, бунтовната и културната история на Панагюрище. “Коледа за всички - работилница за чудеса”, “Да помогнем на децата в Хитрино”, “За възрастните хора с любов” - това са само част от дейността на клуба, който стана разпознаваем за местната общественост. Мотото в работата ни бе:
“Да дариш усмивка е незаменимо”
Пазя скъп спомен от курса в Градската библиотека. Там две години безвъзмездно обучавах на компютърна грамотност възрастни хора. С всички тях станахме близки, като едно семейство - мои баби и дядовци, които обичам и уважавам. Участвам в изложения, олимпиади, конкурси и конференции. Като международната конференция на тема “Разруши мълчанието - кампания за информираност, превенция и защита срещу домашното насилие, основано на полов признак”. В литературния конкурс на името на Нешо Бончев в моето училище за трета поредна печеля първо място.
- След многото занимания досега - накъде оттук насетне?
- Голямата ми мечта е да завърша медицина. За кандидатстването се готвя от седми клас. Избирам трудната професия, защото да помагам на хората е моето призвание. Надявам се да успея…
Пенка МИХАЙЛОВА
