След спечелването на Купата повярвахме във възможностите си, но ценното на трофея е в обединението
ПАЗАРДЖИК. След спечелената историческа Купа на България в историческия финал в неделя, тема номер едно в спорта продължава да е волейболният „Хебър”. Цяла България се удиви как така волейболен мач на клубно ниво не само напълни голяма зала час преди мача, но стотици хора останаха отвън. За да е приказката пълна, самият финал бе епичен и достоен за холивудски спортен блокбъстър, макар и без участието на националния отбор. Пазарджишки гурбетчии плачеха от радост в чужбина и споделяха клипове в социалните мрежи, пишеха цифрите 3:2 (27:25, 18:25, 23:25, 25:22, 15:7), а волейболният дух извади от тази купа досущ като джина от лампата на Аладин и титлата на „Чавдар” (Пз) от 1947 година, и третото място на „Анди” в турнира за Купата на България от 1992-а… Купата в 65-то издание на турнира е изключително важна и заради историята, и заради гарантираното право на участие в третия по ранг европейски клубен турнир Challenge Cup, но натежава два пъти повече на фона на идеята на проекта „Хебър”, който цели да обединява и ангажира. За това шефът на федерацията Данчо Лазаров награди с плакет кмета Тодор Попов. Еуфорията и опиянението отшумяха, а сега - преди подновяването на първенството с втория сезон на Суперлигата, е време за кратка равносметка. Затова дадохме думата на щастливия треньор на пазарджишките „тигри” Атанас Петров, обявен за треньор на седмицата от национални медии.
- Г-н Петров, успяхте ли да отпразнувате спечелването на Купата подобаващо?
- За съжаление няма време за големи празненства, колкото и да ни се искаше. Продължаваме с подготовката за първенството. Имаме тежко гостуване на Монтана в петък. Сериозен отбор и много силен домакин. Е, почерпихме се, разбира се… Сега трябва да съберем най-вече физически сили, защото момчетата се раздадоха напълно и са доста изцедени. Но няма начин. Продължаваме. И отиваме за победа. (Бел. ред. Хебърци спечелиха гостуването си с 3:2 гейма и имат 11 победи в 12 кръга.)
- Чисто психологически сигурно самочувствието на отбора вече е съвсем друго сега?
- Разликата е много голяма след неделя. Знаеш, че си много добър. Знаеш, че си по-добър от другите. Обаче след като си в отбор, който не е печелил нещо, винаги тежи въпросителната докъде ще ни стигнат силите. И ако в началото на сезона момчетата не са вярвали във възможностите си, сега вече знаят, че могат да печелят трофеи.
- Тази купа ще доведе ли до промяна на стратегията, до пренареждане на целите? Досега не сте афиширали категорични амбиции към титлата?
- Не сме, защото нашите цели категорично са много над това. Още при първата ни среща с г-н Попов решихме да направим социален проект, да обединим целия град около отбора. И сега всички се припознават с отбора, а ние изпитваме задоволство от добре свършена работа. Другата основна цел беше да направим нещо за младите хора в Пазарджик. Защото много от тях са „изгубени” най-вече в интернет пространството. И сега виждаме, че резултат има и в това отношение, защото все повече деца идват в залата. А трофеите… Разбира се, никой не играе просто да участва, но знаехме, че трябва повече време за тях. Един подобен проект обикновено дава резултат за един олимпийски цикъл, а ние постигнахме такъв само за две години и половина. Изненадващо бързо и за нас, но това се дължи на няколко фактора. Първият е, че тук срещнах единомишленици и с тях нещата се случват много бързо. Вторият е подкрепата от местната власт и местния бизнес, които се обединиха около отбора. И третият, но не на последно място, е страхотната атмосфера. Страхотната среда в Пазарджик. Хората, които ни подкрепят в залата. Без тази публика нямаше да ги има тези успехи.
- Един час преди финала потоци от хора излизаха обратно, защото нямаше места.
- Досега не се беше случвало. Ние правим един час преди мача разбор в съблекалнята. Влизаме в залата и виждаме, че тя цялата е пълна. И всички започнаха да ни аплодират... Незабравим момент! Хубаво е, че спечелихме купата, такива моменти в по-малки градове се случват веднъж на десетилетие. Да, тук е за първи път. Но по-ценното е, че отборът обединява хората в Пазарджик.
- Да се върнем на мача. Как успяхте да вдигнете момчетата след загубения трети гейм?
- Мачът беше на едно много високо спортно-техническо ниво във всички елементи. Имаше тактическо надиграване, имаше индивидуално надиграване между състезателите, имаше психологическо надиграване. В съблекалнята преди мача им казах, че нашето предимство е, че сме силни като колектив и трябва да играем като един юмрук и взаимно да се зареждаме с енергия. Че абсолютно всеки един е важен и трябва да си изчакаме нашия момент и трябва търпение. Защото знаех, че може да има провокации, както и че „Нефтохимик” е по-опитният отбор. Ние имахме агресивен сервис през целия мач, но съперникът посрещаше много силно и играеше много добре. Първите три гейма видимо ни затрудняваха. Знаех, че те няма да издържат да го правят през целия мач и когато направихме една серия от точки, това даде криле на нашите състезатели. Тук си пролича ролята на колектива. Ние не се предадохме, не започнахме да се гледаме накриво и да се упрекваме…
- И ролята на дългата скамейка също, макар някои да подмятаха иронично, че „Хебър” играе с хокейни смени...
- Да, и тя винаги досега ни е помагала. Такива мачове не се печелят без дълга скамейка. Но дойде нашият момент и се разиграхме и вече беше съвсем различно. А за „хокейните смени”, нямам намерение да влизам в полемика. Аз съм треньор от 20 години и имам повече резултати от нормалното за възрастта си именно с такива смени. И в повечето случаи играчите, които съм пускал, не са ме подвеждали. Както и сега.
- Казвате „отбор”, но започнахте почти на чисто сезона.
- Това е другото. Ние направихме може би най-много трансфери от всички отбори - девет нови състезатели. Другите отбори се оплакваха, че нямат време за сработване, а ние започнахме шеметно сезона с турнира за Балканска купа, финала на който загубихме за малко срещу един от топ отборите в Европа (бел. ред., турският „Зираатбанк (Анкара) победи с 3:2 гейма „тигрите”) и държахме едно много високо ниво с девет поредни победи.
- С Найден Найденов казахте ли си нещо особено след мача?
- Не, поздрави ме.
- Жребият също се разви много добре за „Хебър”, но публиката бе нож с две остриета…
- Да, така е. Нещата се подреждаха. Имахме добра програма, но специално първия мач с „Марек” ни натовари допълнително, защото това, че играеш пред собствена публика, е задължаващо. И трябва да спечелиш. Но пък плюсът е, че да играеш пред такава публика, това се случва много рядко в България. Такова нещо помня като малък, когато играеха звездите на нашия волейбол. Сега се случи в Пазарджик.
- След спечелването на Купата „Хебър” се превръща в най-големия дразнител за останалите? Това ще ви направи ли по-труден шампионата?
- Той ни беше труден още от момента, когато започнахме с победите и започнаха да ни сочат за един от фаворитите. Но сега със сигурност няма да ни е по-лесно. Отборите ще продължават да дават максимума от себе си. Но по-важното е, че ние вярваме, че можем да печелим трофеи.
- Сега основните конкуренти за титлата „трите кита” „Хебър”, „Нефтохимик” и ЦСКА ли са или очаквате и подводни камъни?
- Очаквам един много силен сезон на „Черно море”. Очаквам силен конкурент за призови места да бъде „Добруджа”. Очаквам един по-силен отбор на „Монтана”. Очаквам конкурент да е и „Левски”, който е в съвсем различна форма. Играе много по-добре. Ние ги победихме, но ние играхме тотално добре тогава. Предстоят ни тежки мачове, ще ни бъде трудно, но имаме дълга скамейка. Ще гоним победата.
- Очаквате ли някой от конкурентите да направи трансферни „удари”?
- До края на тази седмица затваря трансферният прозорец и дотогава ще стане ясно кой отбор с какво попълнение ще се подсили. Очаквам „Нефтохимик” да вземе някой за зона 4, защото им трябва посрещач.
- Имате пет спечелени титли с жените на ЦСКА и три купи. Жените по-лесно ли се ръководят от мъжете?
- Много е специфично. Жените са по-изпълнителни и в този смисъл по-лесно се ръководят. При мъжете обаче имаш по-лесен механизъм, за да им влияеш на психиката и по този начин лесно можеш да ги надъхаш и да ги вдигнеш, когато са паднали духом. Не мога да преценя дали тогава е било по-трудно или по-лесно. За мен тази Купа на България е един от най-ценните трофеи, може би най-ценният. Защото започнахме буквално от нулата. От една празна зала без нито един състезател. И защото страшно много хора стоят зад този успех. Купата е плод на много, много работа и на много голям екип.
Дочо ЧАНЕВ
