СЕПТЕМВРИ. 141 години след Руско-турската война офицери от резерва, ветерани от войните, членове на движенията „Приятели на Русия - русофили”, спортни деятели и други общественици търсиха отговор на въпроса: „Предизвикателство или историческа закономерност е Руско-турската война?”. Това стана на конференция, провела се в Септември тази сряда.
Водещ бе председателят на движението Борислав Раков. Той е наследник на Атанас Малинов,
участник в Априлското въстание,
съратник на Георги Бенковски от Инициативния комитет в Калугерово, делегат в Оборище.
Първият доклад бе изнесен от председателя на Общинския съвет на ветераните от войните полковник Борислав Клисурски. Той бе за Освобождението на Пазарджишка област, а на района на Септември бе обърнато специално внимание.
От изнесените данни стана ясно, че след Освобождението на София на 23 декември (нов стил - 4 януари) главното командване на руските войски заповядва на генерал Гурко да се придвижи по течението на Марица и
да освободи селищата в западната част на Горнотракийската низина
В изпълнение на задачата, той разпределя 70-хилядния отряд в 5 колони.
Общото настъпление на руските войски започва на 24 декември, като първите освободени села още през първия ден са Поибрене и Мечка (днешно Оборище). На следващия ден е освободено Мухово.
От 27 до 29 декември се водят тежки боеве на билото на ихтиманска Средна гора, както и в района на Траянови врата. Противникът предприема отстъпление към Татар Пазарджик. На 30 декември са освободени Карамусал (Виногродец), Калугерово и Динката.
Същия ден, след като разбира, че турците са напуснали позицията на Траянови врата, генерал Гурко нарежда преследване на турските войски, движещи се към Ветрен. Пътят бил стръмен и заледен.
Конете се пързаляли и падали,
чиповете на подковите им се притъпили, а войниците с големи усилия влачели оръдията. Спускането се оказало не по-малко трудно от изкачването.
Селото било напуснато от турците. Но бивачни огньове издали петдесетина турски войници при жп линията на станцията на Саранбей.
Престрелка имало и на 3 км от Бошуля. На 1 януари турците при Габровица отстъпили в планината, като оставили своите обози при ханчетата на Сестримо.
За Освобождението на Белово пък говори Васил Атанасов - председател на запасните офицери там.
- Белово е освободено на 14 януари. Една рота от Ветрен минава през Аканджиево и Мененкьово и форсира изключително пълноводната тогава река Марица, при спирката в Малко Белово. Турците отстъпват от жп гарата и построяват отбрана в района на „Благой Захариев”, която руските войски разбиват бързо. След това завиват надясно и освобождават Белово.
По онова време около гара Белово е имало едва четири-пет къщи. Център на нашата община е било село Голямо Белово, където руснаците са посрещнати с хляб и сол като братя и освободители. Същото се повтаря и в Габровица, Сестримо и другите населени места. Тъй като времето било много студено, за посрещането хората са палили огньове, греели вино с подправки, имало е хора и т.н.
По време на конференцията стана дума и за двуметровия паметник във Ветрен на руски войник,
прегърнал дете
Накрая отец Кирил от енорията в Семчиново освети копие на Самарското знаме.
Гости на събитието бяха народният представител Йордан Младенов, областната лидерка на БСП Петя Цанкова, областният координатор на движение „Русофили” Владимир Георгиев, председателите в Пазарджик, Велинград, Ракитово, Пещера, Брацигово, Лесичово и Панагюрище, железничари, представители на арменската общност, както и доайенът на „Приятели на Русия” Борис Димитров.
Мина ГЕОРГИЕВА
