От снимките на изложбата „100 кадъра от 100 години футбол в Пазарджик” инициаторът открил нова емблема
ПАЗАРДЖИК. Изпратихме 2018 година, която бе специална за пазарджишкия футбол. Сега се връщаме към едно специално събитие, за да го погледнем от друг ъгъл. Неотдавна писахме за откриването на юбилейната изложба „100 кадъра от 100 години футбол в Пазарджик”. Може би вече сте посетили Регионалния исторически музей, за да я разгледате. Ако не сте, можете да го направите до 20-и януари, за да видите уникални и непоказвани досега кадри от миналото на футбола в нашия град, но не само снимките, а и останалите експонати ще ви потопят в една атмосфера на нещо, развивано през годините и задвижвано от енергията и съпричастността на хора, които на пръв поглед нямат общо с футбола. Разговаряме с главния редактор на сайта hebarfc.com Александър Алексиев, който е съорганизатор на изложбата заедно с община Пазарджик, ФК „Хебър”, Историческия музей и Държавния архив.
Една снимка на музея пък му открила неизвестно лого на „Ботев”
Но затова – след малко. Повечето от изложените експонати са собственост на Сашо, а той признава, че благодарение на изложбата някои граждани са разбрали, че се чества стогодишнина на футбола, а други може да предоставят и още снимки или материали за книгата, която той пише. В последните 20 години той работи за футболната кауза на ползу роду. Купува снимки, значки и програми от колекционерите в София, а някои само сканира и ги връща, рови по архиви и библиотеки, търси наследниците на основателите на футбола.
Идеята за изложбата е на Сашо, както и доста други, немалко от които видяха бял свят. За месец футболната експозиция е посетена от около 200 души, а това никак не е малко, още повече имаше много почивни дни.
Влезете ли за изложбата, първо ще видите шаловете и червения екип на манекена
Шаловете са само на „Хебър” и са се веели на стадионите между 1989 до 2018 година. Впрочем не е сигурно дали 1989-а или 1990-а е началната година, но от ясно по-ясно е, че първият фенски шал в България с клубна емблема е именно червеният шал в тази витрина. Шалът е правен в чужбина и е собственост на Сашо. „От този шал са произведени едва 40-50 бройки, станало е през сезон 1989/1990, но не зная кога точно. Но е сигурно, че сме първият клуб с футболен шал с емблема в България, както и сме първият с чужденец в елита - Сейран Осипов”, казва Алексиев. Феновете знаят, че самият руски футболист Осипов е част от отбора на „Хебър” в историческия първи победоносен щурм за „А” група. Ако продължите надясно от витрината и следвате хронологията на таблата със снимките, ще видите Осипов и останалите. Ще наблюдавате детайлно грейналите лица на футболистите,
ликуващи на пистата на 31 май 1989 г. за първото влизане в елита,
малко преди снимката от първия мач на хебърци в „А” група на 16 август 1989 г., когато губят с 1:3 гостуването на ЦСКА. Там е и известната снимка на пазарджишкия тим с логото на пивоварната Guldenburg – първият чужд спонсор на футболни фланелки в България. В много неща сме първи, нали? Първите години за футбола в Пазарджик са в „романтичния период”, докато 40-те и 50-те са години на реорганизация и промени. На един от фотосите гордо гледат динамовци заради първото влизане на пазарджишки отбор в „Б” група през 1950-а, на една ръка разстояние от снимката от 3 април 1949-а, когато „Динамо/Левски” (Сф) тъкмо е победил с 4:1 домакините от „Спартак” (формиран от обединението на „Ботев”-Пз и „Левски”-Пз) с Никола Аладжов, Петър Малинов, Петко Барабаров и останалите в редиците си. Тук е запечатано и откриването на стадион „Любен Шкодров” на 4 август 1957-а с приятелския мач на „Бенковски” със „Славия” (Сф). Същият „Бенковски”, който на друго фото току-що е разгромил с 4:2 „Розова долина пред 15 хиляди души за влизане в „Б” група…
„На изложбата открих емблема, за която не знаех
Тя е от турне на „Ботев” в бивша Югославия, в Крушевац, от 1935 година”, признава Сашо. Той направил увеличение и видял емблемата. После я възстановил дигитално (той е и хералдик, а тази му страст е известна). Което ще рече, че емблемите са повече от изложените 36.
„Не са една и две неизвестните емблеми. Нямам още емблемите на „Хоментмен” - арменският клуб. Намерих на софийския и на сливенския, но няма гаранция, че и на пазарджишкия е същата. Нямам и на „Славия” (Пазарджик), и на „Тракиец” (Пазарджик). Но ще продължа да ги търся”, казва Сашо. Той търси и всички значки на футболните пазарджишки отбори. Те са 20 и засега голяма част от тях са в неизвестност.
Най-ценната придобивка на Александър също е в изложбата
Това е значката от 1926 година на „Ботев” (Пазарджик). „Направили са 500 бройки във Виена. С чудесно качество са. Значката е доста скъпа, защото няма много останали.”
Освен тази значка, има и други значки, печати, карти, програми, картички, билети, факсимилета от футболни известия или бланки за заеми за спортни каузи… А снимковата история продължава с ерата „Ботев” през 60-те, през „Марица” в началото на 70-те и завръщането към името „Бенковски”, гледаме снимките на контролите на „Марица” със сборная на СССР и с ЦСКА (Москва), на „Бенковски” с нашите „лъвове” през януари 1974-а във Велинград (2:0 за националния ни тим), за да се потопим и в ерата „Хебър” и трите влизания в „А” група. За да стигнем до историческото падане в „А” Областна група и извървяването на пътя до първото място в третия ешелон сега.
За да скочиш обаче трябва да си стъпил здраво на земята. Това са традициите. Като специалния юбилеен екип с ретро яка и райе, изложен в последната витрина. Той е вдъхновен от цветовете на първите екипи на някогашния „Ботев” през периода 1918-1945 година, но съчетал и елементи от един от славните периоди на тима в “А” група в началото на 90-те. Забравихме да кажем повече и за червеният екип в началото. Той е от сезон 1991/1992 и е даден от бившия нападател на отбора Иван Чорлев. „Търсих доста екипи. Имах идея да направя с повечето екипи манекени, но открихме само един, казва Александър.
А за изложбата от близо 1000 снимки, които имам, трябваше да подбера само 100
И предпочетох да са отборни. За да се видят периодите, отборите, треньорите, екипите.Най-хубавото е, че след изложбата доста хора ме търсят и ми пращат стари снимки. Които поне ще влязат в книгата”, допълва Алексиев. Предвижда тя да бъде издадена през април-май. Когато това стане, ще качи всички снимки, които има, на онлайн фото архив. За да може всеки да ги разгледа, свали и коментира.
Дочо ЧАНЕВ
