Забравяме за хората в нужда, а те са толкова много
ПАЗАРДЖИК. Отец Петър от храма „Св. св. Константин и Елена” е може би с най-дълъг стаж като свещеник в община Пазарджик. Служи още от 1993 година. Той не е само свещеник, а и добър, макар и непризнат проектант. Но ако влезете в магерницата, ще видите идеите му на дело. Магерницата е с модерен теракот, оборудвана с фризер, бойлер с топла и студена вода, съдомиялна, транжорна маса, каменна пещ и четири огнища за казаните с курбан. Преди дни, на празника на преподобния свети Наум Охридски, казаните вряха с пълна пара, за да зарадват с постен обяд гладните. Така се отбелязаха и постите за Рождество. Но това е само първият прочит. След първите лакоми загребвания с лъжицата рецепторите на позаситения човек се отварят и за други неща.
- Отче, отбелязахте Коледните пости, удовлетворен ли сте?
- Във времето, когато имаме предостатъчно информация, не можем да не забележим и страдащите хора около нас. Сред тях са и ненахранените. Затова от години правим благотворителен обяд не само на патронния си празник, а и на така наречените Коледни пости, понякога и на Богородичните пости през лятото, но се стремим да сме усърдни и постоянни в тази си дейност. В останалото време, когато се яде блажно, също се стараем да подкрепим гладните хора и правим или овчи курбан, или пилешка супа, според възможностите, които имаме към момента… Сега обаче се пости, затова приготвихме около 160-170 порции фасулена чорба, хляб, по една ябълка и по един портокал.
- Кой ви помага?
- Никой не ни помага, освен самите ние. Енориашите към храма се организират и събират средства за тези каузи. И ние, свещениците, даваме своята лепта, за да има курбани. След това разлепяме съобщения по вратите на църквите в града…
- Като че ли храм „Св. св. Константин и Елена” най-често прави благотворителни обяди.
- В Пазарджик сме шест православни храма заедно с най-новия „Св. Георги”, но като че ли никой от останалите не дава храна на бедните, освен на храмовия си празник, когато по задължение прави курбан. Там обаче могат да отидат и бедни, и богати, а специално за бедните никой не прави. Не искам да осъждам никого, нито да изпъкваме. Но всеки сам преценява какво да прави, съобразно потребността, която има в сърцето.
- В този храм има и гълъби, буквално кацнали над дверите му…
- Да, има. Купувам с мои пари храна за гълъбите и понякога ми правят забележка, че цапат. Но пък те привличат децата. Идват специално заради тях. И научават и други неща. Тези основи, които виждате до новите стаи отсреща, ще бъдат църковна постройка по стария план на бивша постройка, която навремето още е паднала. Работата върви бавно, но не спира, благодарение на хора, фирми и на община Пазарджик. Там смятаме да направим неделно училище за децата.
- Христос беше казал: „Оставете децата да дойдат при мен…”
- Да, и много други работи беше казал… И за хората беше казал да са незлобиви като гълъбите…
- Сега нахранихте гладните хора преди Коледа.
- Стараем се да помогнем с каквото можем. Дойдоха хора в неравностойно положение от целия град и успяха да се нахранят.
- Някои не злоупотребяват ли?
- Не ни е работа да ги проверяваме. Който усеща нужда, ще дойде, а ние сме радостни, че сме му дали нещо, макар и малко. Който е дошъл, сме му дали. За този постен обяд се свързахме с три дружества, които се грижат за страдащи хора. Успяхме да отидем и на няколко други места – в дневни центрове за деца и възрастни, в защитено жилище и селище с бездомни хора, в център за хора с ментални проблеми. При „Човеколюбие” отидохме даже по-късно, защото в неделя къщата, където се събират, не работеше. Но занесохме на всеки по една порция. И успяхме да се докоснем до техните сърца.
- Това е и другият смисъл на обяда, нали?
- Да. Защото уталожихме глада им за малко, но те пак ще огладнеят. Но знаете ли, когато отидохме, тези хора, малки, големи и възрастни, реагираха всеки по свой начин, макар че някои не могат да говорят. Но всички изразяваха радост и благодарност. Кой с радостни възгласи, кой с жестове или с усмивка. А някои идваха до нас и ни даваха силна прегръдка. А за смисъла… Целта на тези обяди е да дадем пример. Не искаме празна показност за някакво самохвалство. А да подбудим и другите около нас да дават. Казахте за храмовете, но освен тях има хора състоятелни. Да се огледат и да видят колко много нуждаещи се вървят край тях. Иска ли човек, винаги може да намери начин. Колкото и мъничко добро да направи, добрината му няма да отиде напусто. И не само да даряват, а да подтикват и другите да го правят. Само така ще изпъкне добродетелта, а от нея имаме голяма нужда. Защото сам Господ е казал: „Бъдете милосърдни, както Вашият Отец е милосърден!”
- Това ли ще пожелаете на хората за наближаващите празници?
- Наближава най-радващият празник Рождество Христово, затова църквата е подготвила специален пост. Да бъдем достойни в своите помисли и държание. Защото постът смирява тялото, за да възтържествува духът и така да бъдем достойни да посрещнем този голям и светъл християнски празник. Пожелавам на всички здраве, дълголетие и всичко останало, което им е необходимо – да им се случи!
Тодор ГРОЗДЕВ
